Решение № 3246 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3246 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513285 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20002732/05.01.2021 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 21066/2019 г. е осъдил Държавата чрез Министъра на финансите да заплати на „Е. ВП“ ЕООД на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията на Република България сумата от 6 233,87 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропускане да бъде реализиран приход от цена на продадена произведена електрическа енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., настъпили вследствие на действие на Народното събрание, изразяващо се в приемане на пар.6, т.2 и т.3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл.35а, чл.35б и чл.35в и чл.73, ал.1 –ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, които са обявени за противоконституционни, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба-11.04.2019г. до окончателното плащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1 ответника- Държавата чрез Министъра на финансите.Жалбоподателят излага доводи, че е националната правна уредба не предвижда възможност държавата да отговаря по иск за вреди, настъпили вследствие на законодателната дейност на Народното събрание.Твърди, че държавата и НС са различни правни субекти и доколкото оплакванията на ищеца касаят дейността на НС, искът срещу държавата е недопустим.Поддържа, че министърът на финансите като представител на държавата няма качеството на възложител на работата на НС и/или на народните представители, нито разполага с правомощия да им предоставя изпълнение на властнически функции.Твърди, че „възлагането“ по смисъла на чл.49 ЗЗД предполага наличие на трудовоправни или служебни отношения между възложителя и лицето, причинило вредите.Дори и да е налице възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД от страна на държавата за осъществяване на законодателна дейност, отговорността следва да се понесе от НС като самостоятелно юридическо лице.Излага доводи, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД.Твърди, че ЗОДОВ изчерпателно предвижда хипотезите, при които държавата носи отговорност за незаконни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица и те касаят най-общо дейността на администрацията и органите на съдебната власт.Първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с чл.151, ал.2 КРБ е приел, че нормата на чл.35а ЗЕВИ е противоконституционна от момента на нейното приемане.Не е налице и противоправно действие, тъй като конституционният контрол е последващ и решенията на КС имат действие занапред.Липсва и противоправно бездействие от страна на НС, тъй като разпоредбата на чл.151, ал.2 КРБ не задължава НС да приеме закон по смисъла на чл.22, ал.4 от ЗКС при всички случаи на обявяване на противоконституционност на закон.Поддържа становище, че единствено от волята на НС зависи дали ще бъде приета правна уредба на съответния въпрос и с какво съдържание.Твърди, че разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС се разпростира единствено върху останалите висящи незавършени правоотношения, каквито в случая не са налице.Въззивникът излага доводи, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно бездействие на НС и претендираните вреди.Неправилно е отхвърлено и своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като увреждащото действие е настъпило на 04.12.2013 г., когато са приети 2 процесните текстове.Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност-да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„Е. ВП“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че на основание чл.7 КРБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД.Твърди, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че отговорността за вреди е на държавата, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият орган противоправно бездейства.Излага доводи, че законът е противоконституционен от момента на влизането му в сила, а с решение на КС тази противоконституционност се прогласява, което води до спиране на неговото прилагане занапред.Твърди, че приемането на закон, чиито разпоредби противоречат на Конституцията, представлява противоправно действие, като с бездействието си, вместо да възстанови нарушения конституционен ред, НС продължава да поддържа нарушението.Правилно съдът е приел, че давностният срок започва да тече от датата на деликта, който е настъпил от момента на влизане в сила на решението на КС.Въззиваемият излага доводи и за основателност на евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД.

Ищецът-„Е. ВП“ ЕООД твърди, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа „Е.-Я.” с обща инсталирана мощност от 76,00 kWp, находяща се в УПИ XX-961, 1560, кв.46 на с.Я., община Мъглиж, разположена частично върху покривите на съществуващи сгради, частично върху нова метална конструкция върху паркинг, застроена с площ от 533,61 кв.м., въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-Сз-60 от 21.05.2012 г., издадено от началника на РО „НСК“ Стара Загора при РДНСК3 ЮИР.Твърди, че има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 606 от 21.05.2012 г. с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно който произвежданата от ищцовото дружество енергия се изкупува на преференциална от ФтЕЦ „Е.- Я.” от електроразпределителното предприятие.С приемането на Закона за държавния бюджет на Р България за 2014 г. е прието, че се създава нов Раздел V с чл.35а-35в към глава IV от ЗЕВИ, озаглавена „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия“.Приетите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г. и са приложими за всички производители на електрическа енергия от вятър и слънце, какъвто е и ищецът.Таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, който в случая е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и се внася в държавния бюджет.С решение на КС № 13 от 31.07.2014 г., т.2 и 3 от & 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, са обявени за противоконституционни.Съгласно чл.14, ал.3 ЗКС решенията на съда се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им.Решение № 13/31.07.2014 г. е обнародвано в ДВ бр.65 от 06.08.2013 г. и е влязло в сила на 10.08.2014 г.Считано от тази дата такса по чл.35а и сл. не е удържана на -„Е. ВП“ ЕООД.В периода 01.03.2014 г.-31.08.2014 г. ищецът е подал фактури за произведена електрическа енергия от ФтЕЦ „Е.-Я.” към „ЕВН България Електроснабдяване“

ЕАД

№

0010000021/31.03.2014 г.,

№

0010000022/30.04.2014 г.;

№

0010000023/31.05.2014 г.;

№

0010000024/30.06.2014 г.,

№

0010000025/31.07.2014 г. и

№

0010000026/31.08.2014 г., като общият размер на удържаната от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание обявения за противоконституицонен чл.35а, ал.2 ЗЕВИ за периода 01.03.2014 г.09.08.2014 г. е в размер на 6 233,87 лв.За посочения период ищецът не е получил в пълен размер от своя съконтрагент цената на произведената електрическа енергия.Твърди, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ за ангажиране на отговорността на държавата, тъй като е налице възлагане от нейна страна, налице е противоправно поведение на длъжностни лица, съставляващи колективен държавен орган-НС, изразяващо се както в приемане на противоконституционна разпоредба, така и в бездействие4 неуреждане на възникналите в резултат на прилагането на разпоредбата правни последици по реда на чл.22, ал.4 ЗКС в двумесечния срок, предвиден в Правилника за организацията и дейността на НС /ПОДНС/, в резултат на които ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в нереализиран приход от цена на произведената от него електрическа енергия в размер на исковата сума.За тези вреди съгласно чл.7 КРБ отговорност носи държавата.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6 233,87 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., които са в причинна връзка с установената с противоконституционната разпоредба такса със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.При условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 6 233,87 лв., представляваща платени на ответника такси без основание за произведена електроенергия за периода без основание със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; при условията на евентуалност-в случай на отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД-да осъди ответника основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 6 233,89 лв., с която ответникът се е обогатил без основание със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ответникът е оспорил предявените искове с твърдения, че националната правна уредба не предвижда възможност държавата да носи имуществена отговорност във връзка със законодателната дейност на НС и че ЗОДОВ изчерпателно предвижда хипотезите, при които държавата отговаря за незаконни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица.Излага твърдения, че не е налице увреждаща дейност, тъй като обявеният за противоконституционен закон спира да се прилага при влизане в сила на решението на КС по чл.149, ал.1, т.2 КРБ.Оспорва твърденията за неправомерно бездействие от страна на НС, изразяващо се в неизпълнение на задължение да уреди правните последици, предизвикани от обявения за противоконституционен акт, като поддържа, че преценката за наличие на подлежащи на уредба правни последици от прилагане на

5 противоконституционен закон до влизане в сила на решението на КС е от изключителната компетентност на законодателния орган.Липсва и възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД от държавата на народните представители да упражняват държавни функции.Оспорва наличието на вина, вреда и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените вреди.Оспорва допустимостта на исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, както и наличието на фактическите състави на цитираните разпоредби.Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ, като поддържа становище, че твърдяното увреждащо действие е извършено на 04.12.2013 г., когато са приети обявените за противоконституционни разпоредби и към момента на предявяване на иска е изтекъл 5-годишният срок по чл.110 ЗЗД.

Представен е договор за изкупуване на електрическа енергия № 606/21.05.2012 г., по силата на който „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД /купувач/ изкупува от „Е. ВП“ ЕООД /продавач/ по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача активна електрическа енергия от възобноявеми източници чрез енергиен обект „Фотоволтаична електрическа централа „Е.-Я.” с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, р-л VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар.