Решение № 9148 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9148 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110101363 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. Л. срещу **** и ****, с която са предявени следните субективно пасивно съединени осъдителни искове, както следва: за осъждане на ответника **** за сумата от 40 лв. – получена без основание договорна лихва по нищожен Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното плащане; за осъждане на ответника **** за сумата от 180 лв. – получено без основание възнаграждение за поръчителство по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 01.05.2022 г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с **** Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 511.18 лв. Излага, че с чл. 4, ал. 1 от него е поел задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с **** и е сключил такъв същия ден, като по него е следвало да заплати сумата от 300 лв. Посочва, че по договора за кредит е заплатил сумата от 551.18 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 180 лв. Релевира възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г. поради противоречието му със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Изтъква, че в него е посочен годишен лихвен процент, но липсва информация дали е фиксиран или променлив, не са посочени условията за прилагането му, нито общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Сочи, че е посочена стойността на годишния процент на разходите, но е неясно кои компоненти са включени в него, включително дали таксата гарант е отразена в него, както и е неясен математическият алгоритъм на формиране на 1 годишния процент на разходите. Счита, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото по договора тя дължи главница, договорна лихва и такса гарант, но е неясно вноските по погасителния план какви компоненти включват. По тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен. Излага, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включена в годишния процент на разходите, защото е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че **** е свързано лице с кредитора, както и че с поръчителството не се цели реално обезпечаване на кредита, а допълнителното му оскъпяване, като печалбата на **** като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик ****. Посочва, че в случая сумата за поръчителя не е отразена в годишния процент на разходите, респ. действителният му размер е различен от посочения, с което е заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което представлява заблуждаваща търговска практика, сочеща на неравноправност на договорните клаузи, защото не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора за кредит. Счита, че с оглед свързаността между двете дружества горното води до нищожност и на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.05.2022 г. поради неравноправния му характер по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП и поради заобикаляне чрез него на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда възражение, че сключеният с **** договор е нищожен и като накърняващ добрите нрави, защото са нарушени принципите на добросъвестността и на справедливостта. Излага, че това нарушение произтича от явната нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение – сумата за поръчителство се равнява на над 70 % от главницата по кредита, както и от това, че кредитополучателят е принуден да сключи договора за предоставяне на поръчителство като условие за получаване на кредита, а освен това договорът се сключва с предварително избрано от кредитора дружество и по него потребителят не получава насрещна престация.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците **** и ****, с които оспорват предявените искове. Признават, че във връзка с Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г., сключен между ищеца и ****, е сключен между ищеца и **** Договор за предоставяне на поръчителство от 01.05.2022 г., както и че той е платил задълженията си по договора за кредит изцяло и предсрочно на 27.05.2022 г.

Оспорват в договора за кредит да са допуснати нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Твърдят, че **** е получило договорна лихва в размер на 11.08 лв., начислена за периода от сключването на договора за кредит до датата на предсрочното погасяване, като оспорват то да е получавало разликата до 40 лв. Оспорват договорът за предоставяне на поръчителство с **** да е бил задължително условие за получаване на кредита, като се позовават на чл. 3, ал.

1 и чл. 4, ал. 3 от договора за кредит и сочат, че ищцата е можела да избере необезпечен кредит. Поради това считат, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в годишния процент на разходите. Сочат, че **** не е страна по договора за предоставяне на поръчителство с ****, както и че това е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита.

2

Изтъкват, че свързаността между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита.

Оспорват твърденията, че договорът с **** има неравноправен характер и нарушава добрите нрави. Твърдят, че с предсрочното погасяване на кредита от ищеца е отпаднало основанието **** да предоставя услугата гаранция, поради което то е получило по-малка сума – 56.03 лв., а не 180 лв. Молят за отхвърляне на двата иска. Претендират разноски и юрисконсултски възнаграждения.

С протоколно определение от 18.04.2024 г. е допуснато намаление на размерите на предявените исковете, както следва: до сумата от 11.08 лв. – срещу ****; до сумата от 56.03 лв. – срещу ****, респ. производството е прекратено за разликите над тези размери до първоначално предявените размери.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платени от ищеца при начална липса на основание парични суми по сключен с първия ответник договор за кредит и по сключен с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство. За тяхната основателност в тежест на ищеца е да докаже извършена от него в полза на всеки от ответниците престация на определено благо /в случая – плащане на договорна лихва в размер на 11.08 лв. на кредитора **** и плащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 56.03 лв. на поръчителя ****/ и получаване на съответното благо от съответния ответник, както и че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с **** е било задължително условие за сключването на договора за кредит с **** при конкретните условия, а ответниците следва да установят наличието на правно основание за получаване на процесните суми.

В случая с Определение № 12654/22.03.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: сключването между ищеца и **** на Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 511.18 лв.; предаване на заемната сума в размер на 511.18 лв. от **** на ищеца; получаване от ответника **** на договорна лихва по кредита в размер на 11.08 лв.; сключване между ищеца и **** на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.05.2022 г. във връзка с Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г.; получаване от ответника **** на сума от 56.03 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.05.2022 г. Видно е от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № ****/01.05.2022 г., че кредитополучателят дължи на **** връщане на сума в общ размер на 554.95 лв. на 4 бр. месечни погасителни вноски, като са уговорени лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %.

Съдът намира, че сключеният между ищеца и **** договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за 3 него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основателно, защото посоченият в него годишен процент на разходите не включва възнаграждението за поръчител.

Съображенията на съда за необходимостта от включването на това възнаграждение в годишния процент на разходите произтича са следните:

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона.

В случая от публично достъпните данни в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на **** е ****, от което следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на договора за потребителски кредит /и в частност при съвкупната преценка на чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит и на § 17 от Раздел ІІ и т. 3.5. от раздел Х от Общите условия за предоставяне на кредити/ е видно, че пораждането на неговото действие, респ. получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, при това под формата на поръчителство от предварително одобреното от **** дружество, а не чрез банкова гаранция, към която са поставени практически неизпълними изисквания, целящи потребителят да бъде подтикнат да „избере“ желания от кредитора вид обезпечение. Следователно правоотношенията са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. На следващо място, уговореното възнаграждение на поръчителя е разсрочено на вноски, платими на датите на падежните вноски по кредита, а с договора за предоставяне на поръчителство **** е овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в който смисъл е клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, като дори е уговорен ред за погасяване на вземанията на поръчителя и на кредитора при недостатъчност на плащането.

Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, 4 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.