Заповед за изпълнение № 948 от 14.05.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 14.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1215 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Боряна Ал. Ангелова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Ц. Т. Л. ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В*********** да заплати на кредитора „АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК: 203508899, настоящ адрес **********, п-к юрк. С. С. сумата 1499.05 EUR (хиляда четиристотин деветдесет и девет евро и 05 евро цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 25.48 EUR (двадесет и пет евро и 48 цента)-съобразно ув. част, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40.90 евро (четиридесет евро и 90 евро цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

- Договорна лихва 435.66 EUR /четиристотин тридесет и пет евро и 66 цента/, за времето от 11.08.2025 г. до 01.04.2026 г.

- Мораторна лихва 21.39 EUR /двадесет и едно евро и 39 цента/, за времето от 11.09.2025 г. до 01.04.2026 г.

- Мораторна лихва 6.17 EUR /шест евро и 17 цента/, за времето от 11.09.2025 г. до 01.04.2026 г. Върху възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

- Друго 68.59 EUR /шестдесет и осем евро и 59 цента/, Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, до претендирания размер от 51.13 евро /петдесет и едно евро и 13 евро цента/, както и сумата за държавна такса над 25.48евро /двадесет и пет евро и 48 евро цента/ до претендирната сума от 34.53 евро /тридесет и четири евро и 53 евро цента/ Вземането произтича от следните обстоятелства: На 30.05.2025 година Длъжникът Ц. Т. Л., сключи Договор за кредит№*********** с Кредисимо и получи сумата от 1570.38 евро,като се съгласи да върне 24 броя вноски в срок до 10.06.2027 г., съгласно Приложение 1 - Погасителен план. Длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/. Длъжникът сключи на 30.05.2025 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството-заявител Ай Тръст.Съгласно този Договор Ай Тръст сключи договор с Кредисимо, съгласно който отговаря пред Кредисимо солидарно с Длъжника за неговите задължения по Договора за кредит и приложенията към него. Ай Тръст изпълни задълженията си към Ц.Т. Л. по Договора за предоставяне поръчителство. Длъжникът не е изпълнил в срок три погасителни вноски по Договора за кредит,което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл.

1

12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на email на посочения в Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 14.04.2026 г. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит и Кредисимо покани Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Длъжника на 14.04.2026 г.Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство АЙ ТРЪСТ изпрати уведомление до Длъжника на 14.04.2026 г., с всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.На 15.04.2026 г. АЙ ТРЪСТ погаси дължимите от Длъжника на Кредисимо суми, а именно: 1 499,05 EUR/главница/ по Договор за кредит; 435,66 EUR/договорна лихва/ за период 11.08.2025г. до 01.04.2026 г.;

21,39 EUR/обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

На 15.04.2026 г. АЙ ТРЪСТ уведомил по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на дружеството заявител в правата на кредитора Кредисимо,както и за задължението муза заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер 68,59 EUR, ведно със сумата от 6,17 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Длъжникът не е заплатил заплатените от поръчителя суми. Длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, с оглед на което и съобразно чл. 8, ал. 6 от Договора за предоставяне на поръчителство претендираме и сумата от 6,17 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по

Договора за предоставяне на поръчителство.Процесните Договори са сключени при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти. В ОУ е посочено, че срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на КРЕДИСИМО. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи 2 и условия. От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Още повече, че от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, размерът навъзнаграждението по договора за поръчителство доближава размера на предоставения кредит. Освен това в договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 64.48%, но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението досежно сумите за договорна лихва, възнаграждение по договор за поръчителство и мораторни лихви, следва да бъде отхвърлено, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер. По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. Заявителят е претендирал /76.69 евро /150 лева/. С оглед размера на претендираното вземане и отхвърлената част съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на 3 процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е присъдена в размер, съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.