Определение № 139 от 09.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 126/2025
- Вид
- Определение № 139
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139 гр. Велико Търново, 09.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000126 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 3 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 69/26.03.2025 г. по т. д. № 65/2024 г. Ловешкият окръжен съд върнал подадената от „ЗК Лев Инс“ АД насрещна въззивна жалба срещу Решение № 57/21.12.2024 г. на ЛОС по т. д. № 65/2024 г., в частта, с която са уважени претенциите за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 3 768 лв., поради неизпълнение на указанията за внасяне на ДТ в размер на 268.89 лв.
Частна жалба против това определение е подадена от „ЗК Лев Инс“ АД чрез юрисконсулт И. К.. Счита го за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Разпореждането, с което жалбата е оставена без движение, е връчено чрез ССЕВ не на електронния адрес на застрахователното дружество, а на пълномощника. Още на 14.08.2021 г. дружеството е изпратило до ЛОС уведомление за електронния адрес, на който да бъдат връчвани съобщения и книжа по делата. Съобщението чрез ССЕВ е получено на 06.03.2025 г., но не е било разпечатано и получено в деловодството на дружеството. Служителят не е бил уведомен за своевременно изпълнение на указанието. В телефонен разговор на служител на дружеството с деловодството на съда на 19.03.2025 г. за пръв път е получена информация за указанията и таксата е била платена незабавно на следващия ден – 20.03.2025 г. Счита, че не е налице виновно поведение от страна на дружеството, което да води до връщане на жалбата.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
В писмения си отговор ищецът Р. Г. Н. чрез адв. К. моли съда да остави без 1 уважение частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е основателна.
Установено по делото е, че Разпореждане № 47/05.03.2025 г. на ЛОС по т. д. № 65/2024 г., с което подадената от „ЗК Лев Инс“ АД насрещна въззивна жалба против Решение № 57/21.12.2024 г., постановено по същото дело, е оставена без движение на осн. чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК до внасяне на ДТ по нея, е връчено на жалбоподателя на 06.03.2025 г. чрез ССЕВ, чрез електронния адрес, от който упълномощения юрисконсулт на дружеството е правил електронни изявления по делото.
До този момент, обаче, както в производството по гр. д. № 59/2024 г. по описа на РС – Тетевен, така и в производството по т. д. № 65/2024 г. по описа на ЛОС, съобщенията, книжата и призовките по делото са връчвани на ответника „ЗК Лев Инс“ АД по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК, а не по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, включително и чрез ССЕВ. Независимо, че със свое определение № 184/22.10.2024 г. ЛОС е задължил „ЗК Лев Инс“ АД да посочи електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, това задължение не е било изпълнено от ответника и връчването е извършвано само по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК. При този начин на връчване на съобщения, книжа и призовки по делото на жалбоподателя-ответник в хода на цялото производство, не може да се приеме, че промяната в начина на връчване на съобщения, книжа и призовки по делото, без страната да е уведомена за нея, следва да бъде санкционирана, в конкретния случай – чрез връщане на жалбата поради неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на нередовности.
Действително, съгласно чл. 50, ал. 5 от ГПК връчването на застрахователни дружества се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес – чрез ЕПЕП, чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или чрез ССЕВ. Този начин на връчване следва да бъде определен още в началото и да бъде прилаган в цялото съдебно производство, за да обезпечи надлежното извършване на процесуалните действия на страните съгласно принципа по чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Отделно от това, хипотезата по чл. 38а, ал. 3 от ГПК е приложима само при извършени от лицето процесуални действия в ЕПЕП, в който случай се счита, че лицето се съгласява и да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. В случая електронните изявления на пълномощника на застрахователното дружество са извършвани чрез ССЕВ, поради което същите не могат да бъдат приравнени на съгласие за връчване на съобщения, книжа и призовки 2 по делото.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция приема, че разпореждането на първостепенния съд от 05.03.2025 г. за оставяне на насрещната въззивна без движение като нередовна е съобщено на жалбоподателя на 19.03.2025 г., видно от удостоверения от служител на съда телефонен разговор, проведен с пълномощника. Дължимата ДТ по жалбата е внесена на 20.03.2025 г. и в същия ден платежният документ е представен по делото, съответно – нередовностите на жалбата са отстранени в срока по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Обжалваното разпореждане, с което насрещната въззивна жалба е върната на осн. чл. 262, ал. 2 т. 2 от ГПК, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за администриране на жалбата по реда на чл. 263, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 3 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 69/26.03.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч по т. д. № 65/2024 г. по описа на същия съд.
Връща делото на ЛОС за администриране на насрещната въззивна жалба на „ЗК Лев Инс“ АД, след което същата да бъде изпратена отново на въззивната инстанция за образуване на производство по подадените жалби - въззивна и насрещна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3