Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3967 от 01.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49818/2025
Вид
Решение № 3967
Подписан
01.03.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3967 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110149818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от Я.-М. В. Р., искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, с която е заявена установителна искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 367.53 евро – мораторна лихва за периода 11.07.2025г. – 28.08.2025г., дължима се поради забава в изплащане на застрахователно обезщетение, уговорено между страните в подписано на 19.06.2025г., споразумение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4144/2025г., по описа на РС-Перник.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че ответното дружество му дължи сумата от 367.53 евро – мораторна лихва дължима се за периода 11.07.2025г. – 28.08.2025г. Сочи се, че между страните на 19.06.2025г. е подписано споразумение, по силата на което ответното дружество е следвало да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 38746.43лв., дължимо се във връзка със застрахователно събитие по застраховка Автокаско № Е2460000**** и щета № 2403*****. Сочи се, че обезщетението е изплатено от ответника на 28.08.2025г., а съгласно чл. 108 КЗ същото е следвало да бъде изплатено в срок до 11.07.2025г. По изложената аргументация се сочи, че застрахователят е в забава за периода от 11.07.2025г. до датата на плащане 28.08.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва. Сочи се, че в подписаното между страните споразумение няма клауза, регламентираща срока на изпълнение, като се твърди, че застрахователят не е в забава, доколкото е платил сумата на 28.08.2025г. На следващо място се сочи, че е платена сумата в размер на 39135.12лв., от които 38 476.43лв. – дължимо се застрахователно обезщетение, съгласно процесното споразумение и 601.46 лв. – лихва за забава за периода от 19.07.2025г. до 28.08.2025г. По изложените съображения 1 формулира искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Не е спорно между страните, а и от приложеното на л. 5 по делото копие на Споразумение от 19.06.2025г. се установява, че ответното дружество, в качеството му на застраховател се е задължило да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 19 672.69 евро / 38476.43лв./.

В чл. 6 от процесното споразумение, страните са постигнали съгласие, че същото се сключва на основание чл. 365 ЗЗД и има силата на договор за спогодба.

Съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

По своята правна същност споразумението представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, която като всеки друг договор има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения / в този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./

Настоящият съдебен състав намира, че процесното споразумение представлява двустранен договор по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, който на основание чл. 20а от ЗЗД е задължителен за сключилите го страни. Въз основа на съдържанието на този договор съдът приема, че същият представлява договор за спогодба по смисъла на чл.

365 от ЗЗД.

От приложеното на л. 5 по делото копие на платежно нареждане се установява, че на 28.08.2025г., ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 20009.47 евро / 39135.12лв. /, факт, по който страните не спорят.

Спорът е концентриран върху това налице ли е забава от страна на ответното дружество при изплащане на сумата, уговорена в процесното споразумение от 19.06.2025г.

2

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

В ал. 1 на чл. 84 ЗЗД е законоустановено че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Подписаното от страните споразумение от 19.06.2025г., представлява нов юридически факт от значение за правото на обезщетение, с който се уреждат взаимоотношенията им във връзка с дължимото се застрахователно обезщетение. / Определение № 171 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2021/2014 г., I т. о., ТК /.

Така подписаният между страните договор за спогодба има правоустановяващо и регулиращо действие и докато не бъде развален, прогласен за нищожен или унищожен, страните са обвързани от него.

Доколкото в подписаното от страните споразумение не е уговорен срок за плащане, по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответното дружество изпада в забава, след покана.

Не се твърди по делото, нито се установява от ищеца да е изпратена покана до дружеството застраховател, респективно същото не е в забава при изплащането на уговореното с процесното споразумение от 19.06.2025г., обезщетение.

По изложената аргументация претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

По разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има правно на разноски, но не следва да бъдат присъждани, доколкото не се доказа да са сторени разноски от ЗД „Б.И.“ АД.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от Я.-М. В. Р., ЕГН **********, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 367.53 евро – мораторна лихва за периода 11.07.2025г. – 28.08.2025г., дължима се поради забава в изплащане на застрахователно обезщетение, уговорено между страните в подписано на 19.06.2025г., споразумение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4144/2025г., по описа на РС-Перник, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4