Определение № 260 от 21.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Яна Панева

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600608 по описа за 2024 година

Производството е по чл.341, ал.2 във вр. с чл.345, ал.1 от НПК и е образувано по частна жалба от адв. Б.Б., пълномощник на управителя на „Стар 17“ ООД ПП.Н.П. против определение №477 от 25.03.2024г. по ЧНД №1200 по описа за 2024г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от него жалба срещу постановлението на ВРП за прекратяване на ДП № 276/2019г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР- Варна като недопустима. ВРС е приел, че недопустимостта на същата произтича от обстоятелството, че е подадена от лице, което няма процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт поради липса на доказателства за решение на Общото събрание на съдружниците П.П. да го представлява в наказателното производство.

В частната жалба на адв. Б. се сочи, че атакуваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което като такова моли да бъде отменено. В жалбата се оспорва извода на съда, че жалбата е подадена от лице без съответната процесуална легитимация, доколкото в материалите по делото е налице пълномощно, изходящо от управителя на ощетеното юридическо лице до адв. Б.. От друга страна се сочи, че не ставало ясно как съдът е приел, че липсвало решение на общото събрание на юридическото лице. По подробно изложените съображения се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество на обжалвания прокурорски акт.

Съдът намира, че депозираната от адв. Б. като пълномощник на управителя на „Стар 17“ ООД жалба срещу определение №477 от 25.03.2024г. по ЧНД №1200 по описа за 2024г. на ВРС е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на това и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Досъдебно производство № 279/2019г. по описа на РУ- Аксаково е било образувано за престъпление по чл.206ал.1 от НК. По делото няма привлечено към наказателна отговорност 1 лице. С постановление от 12.02.2024г. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство в хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 НПК, като е приел, че по делото няма данни за извършено обсебване или друго престъпление от общ характер.

Срещу посоченото постановление пред ВРС, на основание чл.243, ал.3 НПК, е била подадена жалба от адв. Б. в качеството на пълномощник на ПП.Н.П., въз основа на която е било образувано производството по ЧНД № 1200/2024г. по описа на ВРС. С определение №477 от 25.03.2024г. по ЧНД №1200 по описа за 2024г., ВРС е оставил без уважение жалбата като недопустима, като приел, че същата не е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да атакува постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.243ал.4 от НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство са обвиняемият, пострадалите или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В случая ВРС е приел, че адв. Б. като пълномощник на ПП.Н.П. не притежава процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване поради липса на акт на Общото събрание на съдружниците по смисъла на акта на чл.137ал.1т.8 от ТЗ. Доколкото в случая се касае до имущество, собственост на юридическото лице, то същото, а не съдружникът, се явяват легитимирани по смисъла на чл.243 от НПК. Въззивният съд счита, че доколкото в случая се обжалва акт на разследващ орган по реда на чл.243 от НПК, а не се предявява иск срещу съдружник, приложение намират общите правила, уреждащи представителната власт за дружество с ограничена отговорност, визирани в нормите на чл.30ал.1 от ГПК и чл.141ал.2 и ал.6 от ТЗ, както и тези приети в дружествения договор на "Стар 17" ООД, които са императивни. Съгласно чл.30ал.1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно нормите на ТЗ дружеството се представлява от управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Нормата на ал.6 на чл.141 от ТЗ предвижда овластяването и неговото заличаване да имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В случая, видно от отразеното в Търговския регистър П.П. и Васил Койчев са вписани като управители на дружеството, като същите имат право да го представляват заедно и поотделно. Горното несъмнено сочи, че П.П. като управител на дружеството има правомощия да атакува акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство в това й качество, включително и да упълномощава адвокат за защита интересите на дружеството. Предвид горното въззивния съд счита, че депозираната от същата чрез упълномощения от нея адвокат в качеството й на управител на дружеството жалба е допустима. С оглед обстоятелството обаче, че жалбата е депозирана от пълномощника като представител на физическото лице П.П., а не в качеството й на управител на „Стар 17“ ООД следвало е същата да бъде оставена без движение, за да се уточни дали обжалва постановлението за прекратяване като управител на юридическото лице или като физическо лице/ съдружник/, в който случай тя би била недопустима. Като не е дал възможност на 2 същата да стори това, а е приел, че няма представителна власт да предявява граждански иск, съгласно изискванията на ТЗ, поради което и няма такава да обжалва постановлението за прекратяване, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва при връщането ВРС да даде възможност на П.П. и нейния пълномощник да уточнят от чие име обжалват постановлението. Ако прокурорският акт се обжалва от името на юридическото лице, чиито управител е тя, то жалбата се явява депозирана от субект, притежаващ представителна власт, поради което следва ВРС да се произнесе по същество.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако ВРС е счел, че жалбата е недопустима, то е следвало да я остави без разглеждане, а не без уважение и да прекрати производството по делото.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №477 от 25.03.2024г. по ЧНД №1200 по описа за 2024г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от адв. Б. като пълномощник на управителя на „Стар 17“ ООД Полина Петрова жалба срещу постановлението на ВРП за прекратяване на ДП № 276/2019г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР- Варна.

ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3