Решение № 16522 от 22.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16522 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110101895 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. И. и Г. И. И., чрез адв. М. П., срещу М. Г. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 106, находящ се в АДРЕС, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 42,04 кв. м., при съседи: стълбище, М. Г. И., държавен апартамент № 107 и ул. „И. Б.“, ведно с избено помещение № 13, при съседи на последното: коридор, М. Г. И., и ул. „И. Б.“, и заедно с 1,705 % ид. части от общите части на сградата, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „С.“, АДРЕС който самостоятелен обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 42,04 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 13 и 1,705 % идеални части от общите части на сградата, съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***, като предмет на настоящото производство са и предявените от С. Л. М. срещу И. И. И., Г.

И. И. и М. Г. И. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение, осъществено през периода от началото на месец юли 2007 г. до началото на месец август 2017 г., както и предявените от ищците И. И. И. и Г. И. И. субективно съединени инцидентни установителни 1 искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на главно встъпилата страна С. Л. М., че всеки от тях е собственик на по ¼ идеална част от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство.

В исковата молба се твърди, че страните били съсобственици на процесния недвижим имот по наследство от С. Д. Г. – баба на ищците и майка на ответницата, починала на 31.05.2019 г. Страните не били в добри отношения, особено след смъртта на общия им наследодател, поради което не било възможно доброволното уреждане на спора. Молят съда да допусне делба на съсобствения недвижим имот между страните при следните квоти: по ¼ идеална част за всеки от ищците и ½ идеална част за ответницата.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. Г. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. З. М.

Процесуалният представител оспорва предявения иск за делба като неоснователен.

Възразява, че процесният имот не бил съсобствен между страните, тъй като бил изключителна собственост на трето за спора лице – С. Л. М. – внук на наследодателката. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение от 16.11.2022 г. съдът е конституирал като ответник в настоящото производство С. Л. М., като му е изпратил за отговор препис от исковата молба за делба на И. И. И. и Г. И. И. и приложенията към нея. Така постановеното определение е неправилно и на основание чл. 253 ГПК следва да бъде отменено. На първо място ищците не са предявявали иска за делба срещу посоченото лице, а са поискали конституирането му като ответник по предявените инциденти установителни искове за собственост. Второ, именно липсата до този момент на каквото и да е процесуално качество на С. Л. М. в настоящото производство, явяващ се трето за спора лице, е обусловило както конституирането му като главно встъпила страна в процеса, така приемането за разглеждане на предявените срещу него от И. И. И. и Г. И. И. субективно съединени инцидентни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното протоколно определение от 16.11.2022 г. следва да бъде отменено.

С определение от 19.05.2023 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от главно встъпилата страна С. Л. М. срещу И. И. И., Г. И. И. и М. Г. И. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот на основание давностно владение, осъществено през периода от началото на месец юли 2007 г. до началото на месец август 2017 г. В исковата молба се твърди, че владението върху процесния апартамент било предадено на ищеца по волята на наследодателя на страните – С. Г. в началото на месец юли 2007 г., като 10-годишният давностен срок изтекъл още в началото на месец август 2017 г., т.е. когато бабата на С. М. била все още жива. Осъществяването на твърдяното от ищеца придобивно основание било констатирано от нотариус Е. З., която на 27.11.2020 г. съставила нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 80, том І, рег. № 4705, нот. дело № 66/2020 г. Ето защо моли съда да 2 уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба на главно встъпилата страна и приложенията към нея са изпратени на ответниците И. И. И. и Г. И. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че исковата молба за делба на процесното жилище била подадена в съда на 11.09.2019 г., т.е. малко повече от 3 месеца след смъртта на общия наследодател на страните. Същата била вписана в Службата по вписванията на 16.12.2019 г. и въпреки това, година по-късно бил издаден нотариалният акт за собственост на основание давностно владение в полза на С. М.. Оспорва осъществяването на предпоставките на твърдяното от ищеца придобивно основание. В тази връзка твърди, че до смъртта си С. Г. живяла в процесното жилище, поради което ищецът не е имал правно основание да владее и придобие същото. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените от главно встъпилата страна искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба на главно встъпилата страна и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. Г. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. З. М. Процесуалният представител не оспорва предявения иск и счита същия за допустим и основателен. Твърди, че покойната наследодателка и С. М. били изключително близки и тя винаги го уверявала, че процесното жилище било само за него и тя му го предоставя изцяло. Единствено ищецът поддържал, ремонтирал и използвал апартамента, а собственичката С. Г. не само не оспорвала правата му, но и го поощрявала да се разпорежда с жилището, както намери за добре. През този период никой друг нямал претенции нито към имота, нито към С. М..

В първото по делото съдебно заседание ищците И. И. И. и Г. И. И. предявиха субективно съединени инцидентни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на главно встъпилата страна С. Л. М., че всеки от тях е собственик на по ¼ идеална част от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство. Двата иска бяха приети за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение от 22.03.2024 г. В исковата молба се твърди, че двамата ищци придобили по 1/4 идеална част от процесното жилище на основание наследствено правоприемство от своята баба С. Г., като в тази връзка оспорват осъществяването на твърдяното от ответника С. М. придобивно основание по отношение на целия недвижим имот. Към датата на смъртта й, настъпила на 31.05.2019 г., апартаментът бил нейна собственост и бил наследен от двамата ищци и от ответницата М. И.. Ето защо молят съда да уважи предявените искове и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение № 80, том І, рег. № 4705, нот. дело № 66/2020 г. по описа на нотариус Е. З., рег. № 432, до размера на притежавана от тях общо 1/2 идеална част.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. Л. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Г. Д..

3

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че ищците не притежавали никакви идеални части от процесния имот, тъй като същият бил изключителна собственост на ответника. Последният установил владение върху жилището в началото на м. юли 2007 г. и през целия 10-годишен период упражнявал фактическа власт върху него било лично, било чрез своя пълномощник – майка си М. И.. През този период никой не смущавал това владение, а към този момент ищците нямали никакви права по отношение на апартамента, за да се налага да бъдат уведомявани за упражняваната от ответника фактическа власт върху него. Към м. август 2017 г. давностният срок в полза на С. М. вече бил изтекъл, поради което предявяването на иска за делба две години по-късно и то срещу майката на ответника не можело да доведе до неговото прекъсване. Ето защо моли съда да отхвърли предявените инциденти установителни искове за собственост.

В съдебно заседание ищците И. И. И. и Г. И. И., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. П.. Процесуалният представител поддържа исковата молба по иска за делба и тази по инцидентните установителни искове. В хода на устните състезания моли съда да признае за установено, че двамата ищци са собственици на по 1/4 идеална част от процесното жилище на основание наследствено правоприемство и да отмени по отношение на тази общо 1/2 идеална част издадения в полза на ответника нотариален акт. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Депозира писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответницата М. Г. И., редовно призована, се явява лично и с адв.

М. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения срещу ответницата иск за делба и да уважи предявения от главно встъпилата страна установителен иск за собственост на процесния имот. От събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че С. М. придобил жилището по давност още през 2017 г., когато наследодателката на страните била още жива. Установителното действие на издадения в негова полза нотариален акт не било оборено, поради което искът за делба следвало да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която аргументира направените възражения.

В съдебно заседание главно встъпилата страна С. Л. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Д.. Процесуалният представител оспорва исковата молба по инцидентните установителни искове и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата молба на главно встъпилата страна и да отхвърли иска на противната страна, като се има предвид изтеклата в полза на С. М. придобивна давност. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания и възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото 4 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.

От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, № 39, том Х, нот. дело № 1839/1985 г., се установява, че на 21.05.1985 г. І нотариус при Софийския районен съд признал С. Д. Г. за собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 106, находящ се в АДРЕС придобит като обезщетение срещу отчуждения й недвижим имот в гр. София, местност „Д.“, ***, парцел 340 в квартал № 2 на основание Заповед № РД-35-2583/24.08.1981 г. на председателя на ИК на СНС. Нотариалният акт се издавал на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ и чл. 288 от Правилника за приложението му, по искане на председателя на ИК на СНС с писмо № 11-0057 от 10.04.1985 г.