Решение № 15585 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15585 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110142177 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД да заплати на „****“ АД сумата от 480.00 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ вследствие на ПТП от 13.11.2020г., настъпило в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „**“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „***“ на МПС- на 13.11.2020г., в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул.

„***“, настъпил пътен инцидент между лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ и лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ, чийто водач не спрял на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището и ударил отдясно потеглилия на зелен сигнал и движещ се по ул. „***“ лек автомобил „***“, в резултат на което причинил на последния увреждания, чиято стойност била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице.

Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „**“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ бил поканен да заплати регресната претенция в общ размер на 5170.08 лева, в т. ч. 15.00 лева ликвидационни разноски, от които възстановил в полза на ищеца част, възлизаща на сумата от 4690.08 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че с изплащане преди процеса на сумата от 4690.08 лева е погасил регресното си задължение изцяло, като е възстановил на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение от 4675.08 лева, както и извършените разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Счита, 1 че не дължи претендираната разлика от 480.00 лева, доколкото не е доказано ищецът да е заплатил тази сума в полза на правоимащото лице по процесната застраховка „***“, респ. размерът на вредите, намиращи се в причинна връзка с процесния пътен инцидент, да възлиза на сума, по- голяма от тази по издадената фактура, по която ищецът- застраховател е извършил плащане, възстановено му впоследствие от ответното дружество след получаване на регресна покана. Претендира разноски.

С уточнителна молба от 28.02.2024г., депозирана след подаване от ответника на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и след изготвяне на проекта за доклад по реда на чл. 140 ГПК, ищецът е уточнил фактическите си твърдения, като е заявил, че процесната сума от 480.00 лева, сочена като неизплатена част от платено от него застрахователно обезщетение, е разход за наемане на заместващ автомобил, извършен в полза на собственика на увредения автомобил.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято ** е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Между страните не са спорни и поради това с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МТ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „**“ на автомобилистите, че отговорен за настъпване на пътния инцидент е водачът, чиято ** към датата на ПТП е била застрахована от ответника, че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховката застрахователно обезщетение в размер на 4675.08 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът му е възстановил сумата от 4690.08 лева. Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „***“ № *** от 24.08.2020г., справка от базата данни на Информационния център на Гаранционния фонд за наличие на застраховка „**“ на автомобилистите на лек автомобил „***“, двустранен констативен протокол за ПТП от 13.11.2020г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от водача на сочения за увреден лек автомобил до ищеца, фактура № ***/12.12.2020г., издадена от „***“ ООД, платежно нареждане от 11.03.2021г. за сумата от 4675.08 лева за извършено от ищеца плащане по тази фактура в полза на дружеството- неин издател, писмо от ответника до ищеца с вх. № от 12.05.2021г. по описа на „****“ АД, ведно с приложение към него и платежно нареждане от 07.05.2021г. за извършено прихващане на насрещни задължения 2 между страните.

Спорният по делото въпрос се свежда до действителния размер на застрахователното обезщетение, дължимо в случая от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „***“, в частност обосноваността сумата от 480.00 лева, която съгласно уточнението на исковата молба е заплатена от ищеца като наемно възнаграждение за заместващ автомобил, да бъде включена в размера на обезщетението, а с това и на процесното регресно вземане.

Установява се от приобщеното като писмено доказателство възлагателно писмо с изх.

№ 62253/13.11.2020г. по описа на „****“ АД, че последното е възложило на „***- София“ ООД извършването на ремонт на порцесния лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МТ още в деня на ПТП. А от приемо- предавателен протокол от 03.12.2020г.- че увреденият лек автомобил е бил предаден на представител на собственика му на 03.12.2020г. след извършен ремонт, приет от последния без възражения.

Същевременно, от представените от ищеца с молбата му от 28.02.2024г. писмени доказателства, в частност фактура № ***/01.02.2021г. и преводно нареждане от 01.02.2021г., установяващо заплащане на сумата по нея (в какъвто смисъл е и заключението на съдебносчетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи), се установява, че в случая заместващ автомобил е бил предоставен във връзка с процесната застрахователна преписка за периода от 01.01.2021г. до 12.01.2021г., който период е след отремонтиране на сочения за увреден автомобил и предаването му на 03.12.2020г. на собственика, както и след издаване на фактурата за ремонта от „***“ ООД. С оглед на това и при съобразяване дори само на така установените факти от обективната действителност, не би могло да се приеме, че в случая извършването на разход за заместващ автомобил е в причинна връзка с процесния пътен инцидент, доколкото по делото се установява вредите от същия да са отстранени преди периода на ползване на въпросния заместващ автомобил.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни и, че от приобщените по искане на ищеца писмени доказателства- застрахователна полица за застраховка „***“ № *** от 24.08.2020г. и общи условия за застраховка на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства „***“, не се установява разходите за наем на заместващ автомобил по време на ремонта на увреденото МПС да са елемент от дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „***“- уговорка в този смисъл не е включена нито в полицата, нито в раздел VIII, чл. 4.2 от общите условия на ищеца, в който е регламентиран обхватът на дължимото застрахователно обезщетение.

Следователно, в случая не се установява ищецът, заплащайки разходите за заместващ автомобил, да е изпълнил свое задължение в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „***“ във връзка с процесния пътен инцидент, т. е. да е заплатил част от застрахователно обезщетение, поради което и в правната му сфера не е възникнало регресно вземане от ответника за тази сума, тъй като по арг. от нормата на чл. 411 КЗ застрахователят на причинителя на вредата отговаря през застрахователя по имуществена застраховка до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Незвивисмо от всичко изложено следва да се изясни и, че според настоящия съдебен състав не съществува и законово основание за определяне на разноските за заместващ автомобил като преки и непосредствени вреди от ПТП. Така, съгласно разпоредбата на чл.

386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение съгласно разпоредбата на 3 чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по цитираното правилото на КЗ. Съгласно трайно установената практика при прилагането на чл. 386, ал. 2 КЗ тази разпоредба предвижда следното – обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – например решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о. Следователно, стойността за наемане на заместващ автомобил не би могла да бъде дефинирана и като част от възстановителна стойност на застрахованото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КТ, релевантна за стойността на застрахователното обезщетение в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата.