Решение № 51 от 08.05.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Царево, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Стефка Б. И.а като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20242180100030 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано пред Районен съд – гр. Царево по предявен иск от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с ЕИК:

175201304, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис I I I ” № 201, представлявано от Изпълнителния директор А. Н. Ц.. чрез пълномощника му Н. Г. А. - юрисконсулт, със съдебен адрес гр. Варна: 9000, ул. „Оборище“ № 13А. ет.5, тел.: ********** email: **********, срещу Ц. Я.

И., с ЕГН: **********, с адрес: ***********с която е предявен иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Иска се, да бъде постановено решение , ко е т о Ц. Я. И., с ЕГН:

********** да бъде осъден да заплати на ищеца „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с ЕИК: 175201304 сумата в размер на 14 670.97 (четиринадесет хиляди шестостен и седемдесет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща причинени ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ на дружеството, ведно със законната лихва от начало на престъплението до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски, включително и транспортни разходи.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от 1 ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения.

Приложено н.о.х.д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Царево, видно от което, ответникът по настоящото дело е признат за виновен, в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2021 г. до 19.01.2021 г. в района на ел. подстанция „Василико“, местността „Лозята“, в землището на гр. Царево, чрез използване на моторно превозно средство — товарен автомобил марка „IVEKO“ (Ивеко) , модел „MAGIRUS“ (Магирус) с рег. №********** и технически средства - оксижен (апарат за газокислородно рязане на метали) и челен товарач марка „MANITOU) (Маниту) с рег.№ ******** действайки при условията на повторност, като случаят е немаловажен, отнел чужда движима вещ — стоманено решетъчен стълб от ел. провод Царево 110 kW на стойност 14670.97 лева (четиринадесет хиляди шестстотин и седемдесет лева и 97 ст.) от владението на А. Д. Т. без съгласието на собственика „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД- София с ЕИК: 175201304, с управител А. Н. Ц. с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

4, пр. 1 и пр. 2, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Ищецът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, редовно призован чрез юрк. Н. Г. А., не се явява. Представлява се от юрк. Н. Г.

А.. Поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Прави се искане при наличие на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искане за постановяване на неприсъствено решение е направено и в Становище от ищеца до съда, с вх. № 1793 от 16.04.2024 г.

Ответникът Ц. Я. И., редовно призован не се явява, не се представлява, не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

От доказателствата по делото се установява следното:

Не се спори, че и щ е ц ъ т „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН

ОПЕРАТОР“ ЕАД, с ЕИК: 175201304, представляван от изпълнителния директор А. Ц. е сертифицирано дружество като независим преносен оператор на базата на издаден от ДКЕВР Сертификат за независимост на оператор на електропреносна система № С-7/05.11.2015г. Излага се, че ищцовото дружество притежава издадена от ДКЕВР на основание чл. 39. ал. 1, т. 2, във вр. с вр. чл. 51, ал. 1, т. 1 и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката Лицензия с № Л-419-04/18.12.2013 г. за извършване на дейността „Пренос на електрическа енергия“.

2

Установява се, че ответникът по настоящото дело е признат за виновен по н.о.х.д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Царево, в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2021 г. до 19.01.2021 г. в района на ел. подстанция „Василико“, местността „Лозята“, в землището на гр. Царево, чрез използване на моторно превозно средство — товарен автомобил марка „IVEKO“ (Ивеко) , модел „MAGIRUS“ (Магирус) с рег. №.****и технически средства - оксижен (апарат за газокислородно рязане на метали) и челен товарач марка „MANITOU) (Маниту) с рег.№******действайки при условията на повторност, като случаят е немаловажен, отнел чужда движима вещ — стоманено решетъчен стълб от ел. провод Царево 110 k W на стойност 14670.97 лева (четиринадесет хиляди шестстотин и седемдесет лева и 97 ст.) от владението на А.. Д. Т. без съгласието на собственика „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД- София с ЕИК: 175201304, с управител А. Н. Ц. с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195, ал. 1, т.

4, пр. 1 и пр. 2, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Не е спорно, че ищецът е собственик на стоманено решетъчен стълб от ел. провод Царево 110 k W на стойност 14670.97 лева (четиринадесет хиляди шестстотин и седемдесет лева и 97 ст.), видно от Приложение № 1С и Приложение № 1А (лист № 134 и Лист № 135 от н.о.х.д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Царево.

Установено е, че, до настоящия момент, ответникът не е възстановил отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.

Предявеният иск е допустим.

Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

За да е налице състава на непозволеното увреждане следва да са налице следните пет елемента: първо – деликт; второ - вреда, в конкретния случай неимуществени вреди, претърпени болки и страдания; третопротивоправност на деянието, четвърто – причинна връзка между деянието и вредата и пето – вина.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай задължителна сила има присъдата на Районен съд – гр. Царево по н.о.х.д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Царево, относно деянието, противоправността, вината на Ц. Я. И.. В разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се има предвид не само и единствено присъда в тесния смисъл на понятието, но също така и решение на наказателен съд с признание на дееца за виновен и освобождаване на дееца 3 от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, както и одобрено от съда наказателно споразумение каквото е в конкретния случай в посоченото решение. По отношение на вредите и с оглед на представените по делото доказателства, безспорно се установени в настоящото производство, че на ищеца и към настоящия момент не са възстановени вредите, причинени от престъпното деяние, в размер на 14 670.97 (четиринадесет хиляди шестостен и седемдесет лева и деветдесет и седем стотинки) лева.

По предявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на главницата. Съдът намира, че акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществените вреди считано от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на 25.01.2024 г. В разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие – призовката, ведно с Определението за насрочване на делото, е връчено лично на ответника на 20.03.2024 г. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощниците си, са направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.

С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.

С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото 4 производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.

Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 150 лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Претендират се пътни разходи на процесуалният представител на ищеца, в размер на 94,05 лева. Представени са доказателства за направените разходи.

На първо място разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че на възстановяване подлежат направените от ищеца такси и разноски по производството. Задължението за такси и разноски произтича от разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК, според която „по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството“.

Разграничение между различните видове такси е направено в чл. 73 от ГПК (прости и пропорционални - чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, такси, свързани с искане за защита и съдействие, или за издаване на документ - чл. 73, ал. 3 от ГПК). Относно разноските правилата са определени в чл. 75, ал. 76 и чл. 77 от ГПК, като принципът е, че разноските представляват предварително внесени възнаграждения за вещи лица и свидетели - от страната, поискала доказателството (респ. от двете страни, или от определена от съда страна според обстоятелствата, най-често разпределената доказателствена тежест). В редица актове е възприето разбирането, че отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е ограничена и тя не включва в себе си всички възможни разходи, направени от страната във връзка с делото. Така в Определение № 60368 от 20.10.2021 г. по ч.т.д. № 2058/2021 г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че разноски „по производството“ (по смисъла на чл. 71 и чл. 78 от ГПК) са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия - разходи на свидетели, вещи лица, преводач и тълковник, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Други разходи - вкл. разходи за придвижване в населеното място или от едно населено място до друго, дори и да са направени, не са разноски за производството по смисъла на цитираните разпоредби. Уредената в чл. 78 от ГПК отговорност за разноски (ограничена отговорност, която се реализира само и единствено в рамките на висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход без да 5 води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността, в сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен ред, като спорен исков предмет) включва заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила такъв, но други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване. По сочените причини с цитираното определение и с Решение № 129 от 13.11.2018 г. по гр.д. № 430/2018 г. по описа на III гр. о. на ВКС е постановен отказ да се присъдят претендирани от страна пътни разноски. В тази връзка искането за присъждане на направени разходи за гориво, следва да бъде оставено без уважение.