Решение № 6850 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6850 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. И. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110105267 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил искове да бъде осъден ответникът да му плати следните суми: 1 023,19 лв,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „111 с абонатен № 240783, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 142,65 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 27.01.2020г. ; 5,82 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. , и 1,43 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2017г. до 27.01.2020г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 07.04.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът Р. В. В. не е представил отговор на исковата молба , не е изразил становище по иска и не е представил доказателства.

С определение № 16074/24.06.2022г. по настоящото дело е назначен особен представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответника – адвокат Р. М. М. , предложен от САК с уведомително писмо , изх. № 5749/09.06.2022г. на Председателя на 1

САК. Назначеният представител на ответника също не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК.

В първото открито съдебно заседание на 28.09.2022г. се е явил представителят на ответника , който е оспорил исковете , без да сочи конкретни доводи за неоснователността им.

В заседанието на 07.04.2023г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявените осъдителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. между ищцовото дружество и ответника е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез т.нар. пълно доказване, че именно ответникът е бил „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника по предявените от него искове именно с твърдението, че той и неговият наследодател са били неизправни страни по съществувало между тях и ищеца правоотношение , по силата на което ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задължението да заплащат цената й.

По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът е бил собственик или единствен ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , за да се приеме , че е бил „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.

В настоящото съдебно производство не са представени надлежни доказателства , че през процесния период ползвател или собственик на имота е бил наследодателят на ответника – В.М В..

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, изх. № РЛН 19-УГО1-3702/27.02.2019г. В.М В. е починал на 16.06.2017г., поради което той няма как да е потребил топлинна енергия през периода от 16.06.2017г. до 30.04.2018г., т.е. задълженията за плащане стойността на топлоенергия , доставена в процесния имот през посочената част от процесния период - от 16.06.2017г. до 30.04.2018г. не са възникнали за наследодателя на ответника – В.М В..

Представената от ищеца заповед № 256/26.05.1980г. на началник служба „Жилищно настаняване” при Димитровски столичен общински съвет не доказва право на полване върху 2 имота на наследодателя на ответника - В.М В. през процесиня период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , чиято начална дата(01.05.2017г)е 37 години след издаването на посочената заповед (26.05.1980г.), а крайната му дата (30.04.2018г.) е десет месеца след смъртта (16.06.2017г.) на посочения в тази заповед ползвател.

С исковата молба е представено и писмо , рег. № 111г. на серкетаря на район „Люлин” при СО , в т.3 от което е посочено , че титуляр на правото на ползване на процесния апартамент през периода от месец май 2016г. до 13.06.2018г. е бил В.М В. , а от 14.06.2018г. „жилището е свободно под разпореждане на район „Лйлин”, и от 14.09.2018г. е с титуляр на ползването С.С.С. Това писмено изявление на секретаря на район „Люлин” при СО не е доказателство за право на полване на В.М В. върху процесния имот. Същественото е и , че твърденията в това писмо не съответстват на данните , вписани в удостоверението за наследници , изх. № РЛН 19-УГО1-3702/27.02.2019г., доколкото не е ясно защо районната администрация е продължила през периода от 16.06.2017г. до 14.06.2018г. да води като ползвател на имота починалият В.М В.. Няма доказателства през посочения период ползвател на имота да е бил ответникът Р. В. В. , както и на какво правно основание е станало това.

От съдържанието на писмо , рег. № 111г. на серкетаря на район „Люлин” при СО се налага правния извод , че процесният имот е общинска собственост , но за това по настоящото дело няма нито твърдения , нито доказателства.

Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и всички други ползватели на облигационно основание , които обаче са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства.

Това означава , че при наличие на собственик и титляри на вещни или облигационни права на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.

По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответникът е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, както и неговият наследодател.

По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия. По делото не са представени (например заявление за откриване на партида на негово име , договор или други документи). В представените с исковата молба фактури и други счетоводни документи не е вписано името на ответника , нито на неговия наследодател , а на друго лице – С.С.С. като част от тях се отнсят за друг период , следващ процесния.

3

Приетите в съдебното заседание на 07.04.2023г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответника през процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през съответния период, съответно , че не е сключил договор за продажба на топлинна анергия , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво съмнение), че ответникът е бил собственик или поне ползвател на имота, респективно , че е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че ответникът или неговият наследодател са били собственици или ползватели на процесния апартамент през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , както и , че са били сключили договори за продажба на топлинна енергия.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот. Следователно не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземания, предявеният от него главен осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.

4

Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като не е предявено съответно искане , а и не са предсатвени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с насотящото дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК1111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 11, против Р. В. В., ЕГН: **********, с регистриран адрес : град София , ул. „111 представляван по настоящото дело от назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Р. М. М. , със служебен адрес : град София, ул. „111, обективно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 1 023,19 лв (хиляда двадесет и три лева и деветнадесет стотинки) ,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „111 с абонатен № 240783, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 142,65 лв (сто четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) , представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 27.01.2020г.; 5,82 лв (пет лева и осемдесет и две стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. , и 1,43 лв (един лев и четиридесет и три стотинки), представляващи 1/2 част о т мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2017г. до 27.01.2020г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното плащане.