Решение № 1121 от 21.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1592/2023
- Вид
- Решение № 1121
- Подписан
- 21.09.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 9 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството
- § 1, т. 30 · Закон за счетоводството
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 13, ал. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 24, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 2, изр. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 1121 гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100901592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на Ч. С. П. в качеството му на законен представител – управител на „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, срещу Отказ № 20230418180949-2/18.04.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията относно поискано със заявление с вх. № 20230418180949/18.04.2023 г. за обявяване по партидата на „С.“ ЕООД, с ЕИК ******* на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят определя обжалвания от него отказ, като незаконосъобразен и несправедлив. Аргументира се с това, че в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е изрично записано, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от АВ, както и за предоставянето на публичен достъп до тях. Същевременно в дадените към заявителя указания от ДЛР датиращи от 15.04.2023 г. във връзка с поисканото обявяване на декларацията еднозначно се посочвало, че ако не се представи декларация със заличени в нея лични данни, то ще бъде приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ. След запознаване от жалбоподателя с тази норма, същият преценил, че няма възражение подадената с негови лични данни декларация да бъде оповестена по партидата на дружеството без същите да бъдат заличавани. Вместо обаче да се извърши обявяване на представената от жалбоподателя декларация се стигнало до постановяване на обжалвания отказ с позоваване на ДЛР, че дадената по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството не е ангажирана във вид със заличени лични данни, а това съставлява пречка за нейното обявяване в ТРРЮЛНЦ. Настоява се за отмяна на обжалвания отказ и обявяване на предоставената със с вх. № 20230418180949 декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.
На основание чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е депозиран отговор по жалбата на „Е-НЕТ“ ЕООД, където се застъпва тезата, че същата 1 е неоснователна, а обжалвания с нея отказ на ДЛР е правилен и законосъобразен. В този контекст се иска същата да бъде оставена без уважение, съответно постановения отказ на ДЛР да бъде потвърден.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.
От заявителя Ч. С. П. в качеството му на законен представител – управител на „С.“ ЕООД е подадено заявление № 20230418180949, с което по партидата на дружеството е поискано да се извърши обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството. Към заявлението е приложена декларация от 18.04.2023 г. по образец, като съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството е декларирано, че предприятието на представляваното от Ч. С. П. дружество „С.“ ЕООД не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. през отчетния период – 2022 г. В декларацията са посочени три имена и ЕГН на декларатора - Ч. С. П.. Не се констатира наличие на препис от тази декларация със заличени данни в нея за целите на публикуването й по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
На 15.08.2023 г. ДЛР при ТРРЮЛНЦ – АВ на основание чл. 22, ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ е дало указание към заявителя по заявление № 20230418180949 относно поисканото обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, че следва да представи със заявление по образец Ж 1 и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТТРЮЛНЦ, както и декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, но със заличени лични данни – ЕГН на управителя. Указана е и последицата ако това не бъде направено, а именно – декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството ще бъде обявявана съгласно чл. 13, ал. 9 ЗТТРЮЛНЦ.
В срока за изпълнение на указанията действия от заявителя в посока представяне на посочените документ не са предприети.
На 18.04.2023 г. ДЛР е постановил обжалвания отказ.
Подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Съгласно чл. 22, ал. 5, изр. първо и второ ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдържа изискване за представяне на декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, като буквалното тълкуване сочи, че се касае за две алтернативни декларации, едната от които се подава при заявяване за вписване или 2 заличаване, а именно декларацията за истинност на заявените обстоятелства, а втората декларация е за приемане на представения за обявяване акт, която се подава при заявление за обявяване на актове.
В настоящия случай заявлението е именно за обявяване на акт - декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч, като приемането на този акт от законния представител на заявителя се съдържа в самата декларация, което удовлетворява изискването на закона за представяне на декларация за приемането му и отделна декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ не е необходима. В този контекст указанието за изискване на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се явява ненужно, защото такава вече е инкорпорирана в ангажираната от заявителя декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч, съответно непредставянето й не може да обоснове постановяване на отказ от ДЛР за обявяване на посочения акт.
Относно въпроса, дали съществува пречка декларацията чл. 38, ал. 9 ЗСч да бъде обявена със съдържащите се в нея лични данни, съответно как следва да намери приложение чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ настоящия състав намира следното : Нормата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ трябва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл. 2, ал. 2 от закона, в който случай чрез тълкуване приложното й поле се ограничава до лични данни, които не са част от подлежащите на вписване обстоятелства или от подлежащите на обявяване актове, а се съдържат в заявлението или приложени към него документи, които обаче не подлежат на обявяване, а се представят за установяване на заявените обстоятелства, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ забранява вписването в регистъра на лични данни и обявяване на актове, съдържащи лични данни. В случая личните данни се съдържат в самия подлежащ на обявяване акт /декларацията чл. 38, ал. 9 ЗСч/ и следователно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ е неприложима, като непредставянето на препис от декларацията по чл. 38, ал. 9 ЗСч със заличени данни след указания за това, е основание за отказ, а не за обявяването на декларацията с присъствие на незаличени лични данни, каквото е искането застъпено от заявителя в упражнената жалба.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното : Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
3
По изложените съображения и на основание чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът, РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Ч. С. П. в качеството му на законен представител – управител на „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, срещу Отказ № 20230418180949-2/18.04.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията относно поискано със заявление с вх. № 20230418180949/18.04.2023 г. за обявяване по партидата на „С.“ ЕООД, с ЕИК ******* на декларация по чл. 38, ал. 9, т.
2 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя – Ч. П..
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4