Определение № 1272 от 30.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1272 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500455 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.344, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. С. Б., ЕГН: ********** от гр. С., ж. к. "М. *", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** чрез адвокат Мария Михова от САК със съдебен адрес в гр. София, *** против решение рег.№

49/08.01.2026г., постановено от РС – Бургас по гр. д. № 20252120102259 в частта, имаща характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК. С това определение, съдът оставя без уважение искането на Л. С. Б. за определяне на привременни мерки до приключване на делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

Жалбоподателят твърди, че определението е необосновано и недоказано, постановено е в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, единственият факт, който има значение за поисканата привременна мярка, е кой от съсобствениците ползва имота и кой не го ползва. Б. заявява, че апартаментът е заключен от ответника, а лицето, което има право на ползване върху идеални части от апартамента, живее в Германия.

Той заявява, че няма достъп до апартамента.

Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в частта, в която е отхвърлено искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК и да постанови съдебен акт, с който да разпредели ползването на делбения имот до приключване на производството с влязло в сила съдебно решение.

Ответната страна И. Х. З. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът подчертава, че не живее в имота, многократно е предлагал на ищеца да му предостави ключ и не препятства достъпа му до апартамента. Ответникът иска от съда да остави без уважение частната жалба.

1

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Л. С. Б. против И. Х. З. за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас – апартамент № 2 с площ от 86 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул.

„Хан Аспарух“ № 24, ет.1, ведно с две избени помещения и едно таванско помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата при квоти: ¼ идеална част за Б. и ¾ идеални части за З.. Правото на съсобственост върху процесния имот е установено от представените по делото писмени документи. От съдържанието на нотариален акт № 46, том I, рег.№ 5707, дело № 42/27.08.2019г. за дарение на идеални части от недвижим имот е видно, че Райна Илиева Димитрова – З.а притежава /е запазила/ правото на ползване върху 5/8 идеални части от процесния имот.

В исковата молба е инкорпорирано и искане за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване за период от 01.04.2020г. до 28.03.2025г. в общ размер на 18 445,40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и с мораторна лихва върху обезщетението, считано от 01.04.2022г. до датата на исковата молба.

В исковата молба е направено искане с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за постановяване на привременна мярка: да се предостави на ищеца ползването на апартамента в обема на притежаваните от него ¼ идеални части, равняващи се на 21,5 кв.м., на които съответства хола от апартамента.

Ответната страна И. Х. З. представя писмен отговор, в който оспорва искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК. Ответникът подчертава, че притежава само голата собственост върху дарените му идеални части, а правото на ползване върху тях принадлежи на майка му Райна З.а. Поради това, счита искането за разпределяне на ползването на имота като привременна мярка за недопустимо, а при условията на евентуалност за неоснователно.

С решение № 49/08.01.2026г. Районен съд – Бургас допуска извършването на съдебна делба между Л. С. Б. и И. Х. З. на процесния имот при квоти: ¼ идеална част за Л. Б. и ¾ идеални части за И. З.. С решението съдът оставя без уважение искането на Б. за постановяване на привременна мярка на основание чл.344, ал.2 от ГПК до приключване на производството по делбата. За да постанови решението, имащо характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, съдът приема, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът използва имота и възпрепятства ищеца за това, както и че вещите, които се съхраняват в имота, са собствени на ответната страна. В допълнение към това, съдът посочва, че правото на ползване върху 5/8 идеални части от апартамента принадлежи на трето за спора за лице, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника.

2

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК в решението, с което съдът допуска делбата, или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Нормата урежда временното разпределение на ползването на съсобствените имотите и обезщетението, което съделителите си дължат докато трае производството по делбата. Поради това, съдебният акт, с който съдът постановява привременната мярка, има действие само занапред до окончателното приключване на делбеното производство. Привременната мярка се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете в съсобствеността. В конкретния случай, ищецът е упражнил правото си да иска разпределяне на ползването, което да съответства на квотите в съсобствеността и което да осигури самостоятелно ползване на отделно помещение и общо ползване на санитарните и сервизни помещения. В представените по делото доказателства, обаче – нотариален акт за собственост на недвижим имот № 13, том II, нот. дело № 663/10.05.1961г., съставен от нотариус при Бургаския народен съд, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 84, том XII, дело № 3762/02.11.1990г. и нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 46, том I, рег.№ 5707, дело № 42/2019г., съставен от нотариус Стефка Ангелова с рег.№ 673 в регистъра на Нотариалната камара – не са посочени помещенията, от които се състои апартамента. По делото не е ангажирана и съдебно-техническа експертиза, която да установи дали процесният апартамент може да бъде поделен за ползване между страните по начин, който да не създава неудобства за тях, по-големи от обичайните, както и да посочи точната площ на всяка от стаите. По делото е извършена експертиза само за средния пазарен наем на ¼ идеални части от процесния недвижим имот в периода от 01.04.2020г. от 28.03.2025г., в заключението по която е посочено, че апартаментът се състои от две стаи и хол с кухненски бокс. Това описание е достатъчно, за да се определи средния пазарен наем на имота, за установяването на който е била допусната експертизата, но не е достатъчно, за да се извърши разпределение на ползването между страните.

Поради това, като е оставил искането на постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК чрез разпределяне на ползването, макар и с други мотиви, районният съд е постановил правилно решение в тази част.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на решение рег.№ 49/08.01.2026г., постановено от РС – Бургас по гр. д. № 20252120102259 в частта, имаща характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 49/08.01.2026г., постановено от РС – Бургас по гр. д. № 20252120102259 в частта, имаща характера на определение по чл.344, ал.2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4