Решение № 1989 от 05.11.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1989 гр. Пловдив, 05.11. 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №

1817 по описа за 2020 год. на

Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството по делото е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адвокат С.Х. против Решение № 217/26.06.2020г. на Директора на ТД на

НАП гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и с вх.№ 94-00-3870/15.06.2020 г. срещу разпореждане с изх.№ С200016-137-0004674/19.05.2020 г., издадено от С.В.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични задължения на длъжника.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Излагат се съображения за погасяване на публичните вземания по давност.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата -

Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена, като се присъди и следващото се юрискоконсултско възнаграждение. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

ІІ.

За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по 268, ал.1 от ДОПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За хронологията на фактите :

5. От фактическа страна е установено, че с оглед обезпечаване на публични вземания на М. Г. Г., представляващи данък върху доходите на физическите лица за 2009 г., установен с данъчна декларация № **********/30.04.2010 г., както и задължения за 30, ДОО и УПФ за 2010 г., установени с данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015 г. С въпросното постановление е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника М. Г. Г., в 28 бр. банки, подробно индивидуализирани в постановлението. Същото е надлежно връчено на длъжника на 08.07.2015 г.

Изпратени са запорни съобщения до банките, като видно от приложените по административната преписка отговори на банките по повод връчените запорни съобщения, запорите са наложени както следва: в „Юробанк България" АД - на 30.06.2015 г., в „Уни Кредит Булбанк" АД - на 01.07.2015 г. и в „Първа инвестиционна банка" АД - на 03.07.2015 г.

За събиране на неплатените в срок публични задължения на М. Г. Г.,*** е образувано изпълнително дело под № *********/2016 г. На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С160016-048-0059702/06.12.2016 г., с което същият се уведомява за образуваното изпълнително дело и за размера на дължимите публични задължения, представляващи задължения за данък върху доходите на физическите лица, 30, ДОО и УПФ по горепосочените данъчни декларации; поканен е да ги изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са правата на лицето, както и последиците от липсата на доброволно изпълнение. Съобщението е изпратено на постоянния адрес на длъжника чрез лицензиран пощенски оператор, като известието за достаяне е върнато с отбелязване „непотърсен“.

За обезпечаване на установените и изискуеми публични вземания по посоченото изпълнително дело, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С160016-022-0059139/22.12.2016 г., с което е наложен запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице - работодател. Постановлението е изпратено на данъчния адрес на длъжника по пощата, но отново е върнато с отбелязване „непотърсен“.

До третото задължено лице е изпратено запорно съобщение, получено на 12.01.2017 г.

На 07.02.2020г. в ТД на НАП гр.Пловдив, е постъпило възражение с вх.№ С200016-000-0061270/07.02.2020 г. от длъжника М. Г. Г., с което същата е поискала, на основание чл.173, във вр. с чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК да бъдат отписани, като погасени по давност публичните задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. по данъчна декларация № **********/30.04.2010 г. и за 30, ДОО и УПФ за 2010 г. по данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г. В отговор на така подаденото възражение е постановен и обжалвания акт на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив, с изх.№ С200016-137-0004674/19.05.2020 г., съставлаващ разпореждане за отказ за отписване на публичните вземания поради погасяването им по давност.

Съображенията, изложени в акта са, че давностния срок за задълженията за 30, ДОО и УПФ за 2010 г. по данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е започнал да тече от 01.01.2012г., т.е годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, и изтича на 01.01.2017г. и към датата на издаване на процесното разпореждане, същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията. По отношение на задължението за ДДФЛ за 2009 г. по данъчна декларация № **********/30.04.2010 г. е прието, че давностния срок е започнал да тече от 01.01.2011г., т.е годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, и изтича на 01.01.2016г. и към датата на издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията.

6. Отказът на публичния изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, е обжалван на основание и в срока по чл.266, ал.1 от ДОПК пред компетентния за това горестоящ административен орган – Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив, който в проведено административно производство по реда на чл.267 ДОПК, се е произнесъл с обжалваното Решение

№ 217/26.06.2020г., с което, е потвърдил отказът на публичния изпълнител за отписване вземанията поради погасяването им по давност.

За да потвърди отказът на публичния изпълнител, Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив е изложил аналогични съображения, като изложените от публичния изпълнител, като също така е приел, че давностния срок за задълженията за 30, ДОО и УПФ за 2010 г. по данъчна декларация № 160021001379497/30.03.2011 г., е започнал да тече от 01.01.2012г., т.е годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, и изтича на 01.01.2017г. и към датата на издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията. По отношение на задължението за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. по данъчна декларация № **********/30.04.2010 г. е прието, че давностния срок е започнал да тече от 01.01.2011г., т.е годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение и изтича на 01.01.2016г. и към датата на издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията. По отношение на основанията за спиране и прекъсване на давността е прието, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-1069/18.06.2015 г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в 28 бр. банки, подробно описани в постановлението, като налагането на обезпечителната мярка е основание по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК за спиране на давността. За принудително събиране на просрочените задължения на М.Г. е образувано изпълнително дело № *********/2016 г., за което на длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С160016-048-0059702/06.12.2016 г. Това представлява действие на публичния изпълнител, насочено към принудително изпълнение на задълженията на длъжника и като такова по смисъла на чл. 172, ал.

2 от ДОПК прекъсва давността за тези задължения и от този момент - 06.12.2016 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. В тази насока са изведени аргументи от систематичното място на самото Съобщение в нормативната уредба на ДОПК, а именно в глава „Принудително изпълнение", раздел „Действия", като е прието, че законодателят дори не е обвързал настъпването на последиците от това действие с достигането му до получателя - чл. 221, ал. 1 от ДОПК разпорежда само, че „публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение". Прието е, че видно от известието за доставяне, горното съобщение е изпратено на адреса по чл. 8 от ДОПК на Г., но се е върнало с отбелязване „непотърсен". В този смисъл е прието, че публичният изпълнител е положил необходимите усилия за известяването на длъжника. В допълнение към изложеното е прието, че по изпълнителното дело е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160016-022-0059139/22.12.2016 г., с което е наложен запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице - работодател. Прието е, че съгласно чл. 202, ал. 3 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от трети лица се смята наложен от деня и часа на връчване на запорното съобщение. Прието е, че налагането на обезпечителната мярка от своя страна е основание по чл.

172, ал. 1, т. 5 от ДОПК за спиране на давността. Предвид на това е прието, че по отношение на задълженията за осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, дължими за 2010 г. и за данък върху доходите на физическите лица за 2009г. към момента на издаване на процесното разпореждане, не е изтекла нито 5-годишната давност, нито абсолютната 10 - годишна давност.

.

ІV. За правото :

7.

В случая на първо място следва да се констатира, че административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от закона форма. По отношение на компетентността на административния орган са представени по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 4012/04.06.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, от които се установява, че оспореното решение е издадено в хипотезата на заместване от оправомощения заместник директор на ТД на НАП Пловдив, поради отсъствие на титуляра по причина на ползване на законоустановен отпуск. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме на следващо място, че фактическите констатации на органите по приходите са истини, а направените въз основа на тях правни изводи по своя резултат, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва закона с издаване на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8.Спор по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира най-общо във въпроса налице ли е погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателя за процесните данъчни периоди.

Във връзка със спорния по делото въпрос, на първо място следва да се съобразят следните нармативни разпоредби :

Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Съответно, в разпоредбите на чл.172, ал.1 и 2 от ДОПК, са предвидени основанията за спиране и прекъсване на давността.

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4fb3b7f-b94b-4cdd-b5b6-f5e37b02dc49