Решение № 144 от 23.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Смолян, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно наказателно дело № 20225440200257 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 ЗАНН .

Образувано е по подадена от „***" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***, ул. ***, общ.***, представлявано от управителя ***, жалба против наказателно постановление №632025-F632423/14.04.2022 г. издадено от директора на Дирекция “***“ в ***, с което по т.1 за нарушение и чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД му е наложена имуществена санкция в размер на 2026,97 лв., а по т.2 за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД му е наложена имуществена санкция в размер на 1179,20 лв. В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя *** и процесуален представител адв.***, който от негово име поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата директора на Дирекция“***“ в ***, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт ***, която моли жалбата да бъде отхвърлена.

1

РП-Смолян ТО-Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 04.08.2021 г. „***“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС вх.№ ДДС.0000-0090935 на ТД на НАП Пловдив, офис Смолян, на осн.чл.96 ал.1 ЗДДС. Според заявлението е деклариран облагаем оборот в размер на 56 353,50 лв. по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС за последните 12 месеца.

Във връзка с подаденото заявление от свидетелките А. Т. и З. Т.инспектори по приходите, е извършена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Констатирано е, че дружеството е формирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 974,50лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. и че е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС до 07.07.2021 г., което обаче не е направено. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС с Акт за регистрация № 210422102626297/ 09.08.2021 г., вместо на 22.07.2021 г., при подаване на заявлението в срок.

Започнато било ревизионно производство, в хода на което били определени реализираните облагаеми обороти от жалбоподателя в периода 22.07.2021г. - 08.08.2021г. и съответния ДДС за периодите, който търговецът е трябвало да начислява. От изисканите от „***“ ЕООД документи е установено, че декларираната от дружеството дейност е на питейно заведение и е осъществявана в ресторант „***“ с.***. Оборотите са отчетени с ФУ №4494482, ФУ №4419556.

Доколкото съгласно чл.102 ал.3 ЗДДС в случаите, когато едно лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок за определяне на данъчните му задължения се приема, че лицето дължи данък върху добавената стойност за извършените облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е ригистрирано от органа по приходите, в хода на ревизионното производство са определени следните задължения за ДДС по периоди: 2026,97лв. за периода 22.07.2021 г.- 31.07.2021 г. за облагаем оборот 12 161,80лв., 2

1179,20лв за период 01.08.2021 г.- 08.08.2021 г. за облагаем оборот 7075,20лв.

Съгласно чл.67 ал.3 ЗДДС е прието, че данъкът се смята включен в обявената цена. Издаден бил ревизионен акт №Р-16002121004671-091-001/27.10.2021 г., съгласно който именно това е размера на дължимия ДДС. Същият бил връчен на търговеца и влезнал в сила.

В хода на ревизионното производство гореизложеното било установено на база данните за извършени продажби от ФУ №4494482, договор за наем на ресторант, справки и др. описани в ревизионния доклад документи касаещи хоронологичната и аналитична отчетност на търговеца.

Въз основа на така установеното на 01.11.2021 г. свидетелката Ал.Т. – инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Ст.Загора в присъствието на свидетелката З. Т. - инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Ст.Загора, която извършила ревизията, съставила срещу „***“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение №F6322423, с който неначисляването на ДДС за периодите 22.07.2021 г.- 31.07.2021 г. и 01.08.2021 г.- 08.08.2021 г. от жалбоподателя се квалифицира като две административни нарушения по смисъла на чл.180 ал.2 вр. с ал.1, във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството жалбоподател или упълномощено от него лице, тъй като негов представител не се отзовал на поканата за явяване в НАП. Бил предявен и връчен на 18.11.2021 г. на управителя на фирмата Ф.***. Срещу АУАН не постъпили възражения.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя по т.1 за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2026,97 лв., а по т.2 за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1179,20 лв.

Съдът приема за установена горната фактическа обстановка на база писмените доказателства представени по делото- ревизионен акт, ревизионен доклад, заявление за регистрация по ЗДДС, покана за явяване за съставяне на АУАН, данни за продажби от ФУ и показанията на свидетелките Т. и Т., които като незаинтересовани и кореспондиращи с писмените доказателстав 3 по делото кредитира изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл. 96 ал.1 ЗДДС (в редакцията ДВ бр.104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Според разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. А според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

В случая, обстоятелството, че жалбоподателят достига облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. в размер от 50 974, 50 лв. се явява безспорно установено по делото, въз основа на проверената във връзка с подаденото от него заявление за регистрация по ЗДДС счетоводна отчетност. В този смисъл са показанията на свидетелките Т. и Т., данните от ревизионното производство.

При това положение, за жалбоподателя възниква задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.07.2021 г., както и да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, считано от 22.07.2021 г. (датата на която е следвало най-късно да се издаде актът за регистрация по ЗДДС, ако дружеството беше подало заявление на време), което обаче не е сторено. Съответно, не е изпълнено и задължението за 4 начисляване на ДДС за двата данъчни периода 22.07.2021 г.-31.07.2021 г. и 01.08.2021 г. - 08.08.2022 г. С неизпълнението на тези вменени му от закона задължения дружеството бездействайки е осъществило състава на вменените му нарушения. Доколкото става въпрос за два данъчни периода, то е несъмнено, че са били извършени две отделни административни нарушения.

Съгласно разпоредбите на чл. 87 и чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справкадекларацията по чл. 125 за този данъчен период- задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).

В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа на който е постановено, действително липсва посочване на естеството на доставките, за които се твърди, че са облагаеми. Това процесуално нарушение обаче не е съществено и не е основание за отмяна на НП. В акта и НП е посочено ясно че дружеството упражнява дейност в питейно заведение.

В хода на проведеното съдебно производство от показанията на свидетелката В. Б. и представени фактури за закупени стока ито „***“ ЕООД се установява, че търговската дейност осъществявана от жалбоподателя в наетия ресторант „***“ в с.*** е типичната за този вид търговски обекти – на клиентите на ресторанта на място е продавана приготвена храна, безалкохолни и алкохолни напитки. Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки че тя не е работила в търговския обект през 2021 г., доколкото е полагала труд през 2020 г. и 2022 г. и е запозната с обичайната търговска дейност в обекта.

Именно по повод на вида на облагаемите доставки извършвани от търговеца е основният спор по делото. Естеството на продажбите осъществявани от търговеца и дължимия размер на ДДС по тях обосновават 5 размера на санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС. „***" ЕООД счита, че предвид естеството на доставките дължимият ДДС е в размер на 9%, а не на 20%, както е прието в санкционния акт.

Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията, която е в сила от 1.07.2020 г. до 31.12.2021 г.) ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.

Според съда в настоящия състав, доколкото размерът на неначисления данък е определен с влезлия в сила ревизионен акт, този въпрос е недопустимо да се пререшава в настоящото производство. Като страна в ревизионното производство жалбоподателят е обвързан с извода за размера на задълженията за ДДС. Наложените санкции са определени правилно на осн. чл. 180, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство и нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Местонарушението е посочено правилногр.Смолян, доколкото дължимото действие начисляване на данък се извършва чрез попълване на декларация, която е следвало да се подаде в ТД на НАП Пловдив офис Смолян. С оглед на горепосоченото, съдът намира, че санкционният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.