Определение № 2926 от 22.07.2020, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2926

21.07.2020 г.

Окръжен съд – Б.

Град Б.

Четвърти въззивен наказателен състав

На 21.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Маргарита Коцева

Илияна Стоилова

Величка Пандева

Прокурор: Окръжна прокуратура - Б. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20201200600444 по описа за 2020 година

Производството пред съда е с правно основание чл.243, ал.7 и 8 НПК и е образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Ч., чрез неговия защитник – адв.

Каракушева, срещу определение № 4924 от 22.06. 2020 год., постановено по ЧНД № 845/2020 год. по описа на РС-Б., с което жалбата му срещу Постановление на Районна прокуратура – Б. от 02.03.2020 год. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 244-ЗМ-158/2017 год. по описа на ОД на МВР-Б., е оставена без разглеждане като недопустима.

Окръжният съд при проверката на обжалваното определение, за да се произнесе се съобрази със следното:

С него е отказано проверка по същество от съда на частичното прекратяване на наказателното производство, предприето с постановление на Районна прокуратура – Б. от 02.03.2020 год. на основание, че привлеченият в качеството на обвиняем Ю.К.А. не е извършил изпълнителното деяние от състава на чл. 227б, ал.2 от НК, тъй като не той, а друг е бил управител на дружеството, изпаднало в неплатежоспособност към тази дата, поради което и наказателното производство е продължило за разследването на същото деяние, но извършено от друг – именно Н.Ч., който е привлечен като обвиняем /а не му е повдиганото обвинение, както е посочил прокурорът в постановлението/.

Този правен извод на прокурора не е бил проверен при съдебния контрол от първоинстанционния съд /при обжалваното му произнасяне/, защото жалбата на Н.Ч. срещу основателността му е оставена без разглеждане, тъй като е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва постановеното от прокурора прекратяване на наказателното производство спрямо друг обвиняем поради това, че няма правен интерес и е извън лицата, обхванати от ал.4 на чл. 243 от НК.

1

Въпросните обстоятелства са релевантни за становището, че правилно жалбата е приета за недопустима, макар и доводите на районния съдия да търпят съществено допълване, защото:

Не би следвало да бъде спорно, че новопривлеченият обвиняем не е пострадал или негов наследник, както и ощетеното юридическо лице, поради което и спорният въпрос е именно защитеният във жалбата /и на който не е даден убедителен отговор в обжалваното определение/ - има ли правен интерес този новопривлечен обвиняем да обжалва постановление за прекратяване, с което от последното предявено по надлежния ред обвинение се изключат отделни лица, привлечени като извършители за същото деяние.

Преди това, принципно е задължително съставянето на такова постановление за частично прекратяване, тъй като макар и издадено по отменения НПК, приложимо е Тълкувателно решение на ОСНК № 2/2002 г. на ВКС, защото смисълът на ал. 9 на чл. 342 от НПК е именно такъв, като в него изрично е посочено, че в този случай се съставя постановление за частично прекратяване, като неизпълнението на това задължение съставлява винаги съществено процесуално нарушение.

Съдебната практика приема, че в тази хипотеза обвиняемият не може да обжалва постановлението за частично прекратяване на другия обвием, тъй като право единствено на прокурора е да прецени на кого да предяви обвинение. По този начин не се засягат правата на новопривлечените обвиняеми, тъй като за всеки от тях съществува възможност да развие и докаже тезата си спрямо останалите обвиняеми в съдебната фаза на производството (Р-536-2002-II). Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на ВКС, изразено в това решение, защото:

Въпросите за повдигане на обвинение срещу дадено лице с обвинителен акт и за привличането му преди това като обвиняем са изцяло от компетентността на прокурора, и това следва пряко от разпоредбата на чл. 127, т.3 от Конституцията на Р България и от тази на чл. 46, ал.1 от НПК. Съдът не може да се намесва в това правомощие на прокурора, тъй като липсва каквото и да било правно основание за подобна дейност. Това не може да стане дори и по реда на обжалване на постановление за прекратяване на наказателно производство по чл. 243, ал.5 и сл. от НПК. Единствено легитимирани по силата на ал.4 да обжалват посочените постановления на прокуратурата са обвиняемите, спрямо които производството по делото е било прекратено, независимо, че в посочената разпоредба липсват думите "спрямо, когото производството е прекратено" след фигурата на обвиняемия, но това следва пряко от логиката на НПК и дадените процесуални права на този субект на наказателния процес. Липсва материален правен интерес за лицата, на чиито съпроцесници /съучастници е прекратено наказателното производство от страна на прокурора. Това е така, защото те успешно могат да осъществят процесуалните си права в съда, в рамките на разглеждане на делото по същество, като се позоват на факти и обстоятелства, включително и дейност на лицата, спрямо които производството е било 2 прекратено, като по този начин установят принос на тези трети лица, за да постигнат смекчаване на собственото си наказателно-правно положение, дори и в степен, която да ги оневини напълно. Липсва за посочената категория обвиняеми лица, какъвто е случаят с обв.

Ч., и процесуален интерес от произнасяне на съда във връзка с атакуване на постановление на прекратяване на наказателното производство спрямо другия обвиняем по едно производство. Това е така, доколкото евентуалното произнасяне на съда няма да донесе предвидения в закона стабилитет в неговото процесуално положение, като изключи последваща прокурорска намеса по реда на чл.243, ал.10 от НПК, свързана с отмяна на акта от страна на прокурор от горестояща прокуратура. Такъв стабилитет може да бъде постигнат само по отношение на лицата, спрямо които наказателното производство е прекратено от страна на съответния прокурор, а в последствие това становище на обвинителя бъде потвърдено от съда с влязло в сила определение. Тогава единствената възможност за атака на определението на съда е този по глава ХХХIII от НПК, като по този начин този съдебен акт се равнопоставя с влязлата в сила присъда по стабилитет. В този аспект липсва какъвто и да било интерес за едно обвиняемо лице да атакува постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо друго лице, независимо, че срещу тях е повдигнато обвинение за съучастническа дейност, организирана престъпна група или пък дори за независимо съпричиняване на резултата. В този смисъл жалбата на обв. Ч. пред първостепенния съд е била процесуално недопустима, и правилно е оставена от без разглеждане, поради което и отказът на съда да я разгледа по същество е правилен и следва да бъде потвърден.

Мотивиран по този начин, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4924 от 22.06. 2020 год., постановено по ЧНД № 845/2020 год. по описа на РС-Б., с което жалбата на Н.С.Ч. срещу Постановление на Районна прокуратура – Б. от 02.03.2020 год. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 244-ЗМ-158/2017 год. по описа на ОД на МВР-Б., е оставена без разглеждане като недопустима.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3