Решение № 303 от 11.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100501497 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по две въззивни жалби, предявени от АНТ. СЛ. Т., ЕГН **********, чрез адв. Драгомир Димитров, със съдебен адрес: гр.София, ул.

,,Граф Игнатиев“ №14, ет.3 и от Н. С. С. - управител на ,,АНГАРА ГРУП1“ООД, ЕИК 203383328, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.

,,Меден

Рудник“, бл.82, вх.В, ет.6, ап.59, против

Решение

№260708/13.05.2021г., постановено по гр. дело №7902/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посоченото решение съдът е приел за установено по предявения от АНТ. СЛ. Т., ЕГН ********** против ,,АНГАРА ГРУП-1“ООД, установителен иск по чл.422 от ГПК, че ,,АНГАРА ГРУП-1“ООД, дължи на ищеца сумата от 4500евро, представляваща неустойка по чл.4, ал.3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за периода 29.02.2020г. - 29.07.2020г., поради забава с повече от 6 месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр.София, ул.,,Одрин“ №135, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020г. до окончателното 1 й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед №260323/09.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4401/2020г. по описа на РС - Бургас.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от АНТ. СЛ. Т., ЕГН **********, иск по чл.422 от ГПК, в частта, с която се иска да бъде прието за установено, че ,,АСТАНА СТРОЙ“ ООД, ЕИК 203606076, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с ,,Меден рудник“, бл.82, вх.В, ет.6, ап.59 и Н. С. С., ЕГН **********, дължат на АНТ. СЛ. Т. солидарно с ,,АНГАРА ГРУП-1“ ООД, сумата от 4500 евро, представляваща неустойка по чл.4, ал.3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за периода 29.02.2020г. - 29.07.2020г., поради забава с повече от шест месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр.София, ул. ,,Одрин“ №135, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед №260323/09.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4401/2020г. по описа на РС - Бургас. Съдът е осъдил ,,АНГАРА ГРУП-1“ ООД да заплати на АНТ. СЛ. Т. сумата от 1660.04 лв., представляваща направените от него разноски в заповедното и в исковото производство.

С въззивна жалба вх.№276903/07.06.2021г. против Решение №260708/13.05.2021г., постановено по гр. дело №7902/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, подадена от АНТ. СЛ. Т., се изразява недоволство от така постановеното съдебно решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено, че ,,АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С., дължат на АНТ. СЛ. Т., солидарно с ,,АНГАРА ГРУП-1“ ООД, сумата от 4500 евро, представляваща неустойка по чл.4,ал.3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за периода 29.02.2020г.-29.07.2020г., поради забава с повече от шест месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр.София, ул.,,Одрин“ №135, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Излага аргументи относно приложението на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Цитира съдебна практика (Решение№154 от 04.03.2021г. по т.д.№2530/2019г. на ВКС, ІІ-ро т.о.;

Решение №81 от 07.07.2009г. по т.д.№761/2008г.на ВКС, І-во т.о.; Решение 2

№115 от 01.11.2010г. по т.д.№939/2009 г. на ВКС, І-во т.о.; Решение №26/26.04.2017г. по гр.д.№50246/16г. на ВКС, ІІІ-то г.о.; Решение №89 от 17.07.2009г. по т.д.№523/2008г. на ВКС, І-во т.о.). Излага становище във връзка с изводите на първоинстанционния съд, като твърди, че не били обсъдени и съобразени договорените между страните клаузи в споразумението и предварителния договор, а именно: правомощията на солидарно ангажиралите се ,,АСТАНА СТРОЙ“ ООД и Н. С. С., гарантиране срока за въвеждане сградата в експлоатация, поемане на задължение за плащане обезщетение при забава. Навежда доводи в тази насока. Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната част. Претендира се присъждане на направените в производството пред настоящата инстанция разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. С. С., лично и в качеството на управител на ,,АСТАНА СТРОЙ“ ООД, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни съображения във връзка с функциите и предназначението на неустойката (чл.92 от ЗЗД).

Изчерпателно са посочени предпоставките за ангажиране договорната отговорност на въззиваемото дружество. Твърди се, че съгласно чл.176, ал.1 и чл.177 от ЗУТ, издаването на разрешение за въвеждане в експлоатация на сграда, представлявало административна процедура, осъществявана при наличието на определени условия, които следвало да се изпълнят от всички участници в процеса на строителството. Навежда доводи за изключване отговорността на ответниците по делото (чл.81-83 от ЗЗД).

Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С въззивна жалба вх.№277588/09.06.2021г., депозирана от Н. С. С. управител на

,,АНГАРА

ГРУП-1“

ООД, против

Решение

№260708/13.05.2021г., постановено по гр. дело №7902/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, се изразява недоволство от постановеното решение в частта, с която съдът е уважил иска по чл.422 от ГПК за приемане на установено, че ,,АНГАРА ГРУП-1“ ООД, дължи на ищеца сумата от 4500евро, представляваща неустойка по чл.4, ал.3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за периода 29.02.2020г. - 29.07.2020г., поради забава с повече от 6 месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, 3 находяща се в гр.София, ул.,,Одрин“ №135, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020г. до окончателното й изплащане. На първо място се навеждат доводи за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие със закона и добрите нрави. Навеждат се доводи относно предвидената в споразумението неустойка. Развиват се подробни съображения. Твърди се, че процесното споразумение било сключено поради отправена от ищеца заплаха (налице била хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия). Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне исковите претенции изцяло като неоснователни. Претендират се сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от АНТ. СЛ. Т., с който същата се оспорва изцяло. Възразява се срещу наведените от въззивника твърдения, че процесното споразумение било сключено под заплаха. Твърди се, че в депозираната въззивна жалба се преповтаряли доводите, изложени в отговора на исковата молба. Иска се нейното отхвърляне като неоснователна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото първоначално е започнало с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като БРС в производство по ч.гр.д. №4401/2020 г. е издал заповед №260323 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжниците ,,АСТАНА СТРОЙ“ ЕООД, ,,АНГАРА ГРУП-1“ ООД и Н.С. от гр. Бургас да заплатят солидарно на кредитора АНТ. СЛ. Т. от гр. София сумата от 8801 лева, представляваща обезщетение за периода от 29.02.2020 г. до 29.07.2020 г., съставляващо левовата равностойност на договореното обезщетение, уговорено в случай на несвоевременно получаване на 4 разрешение за ползване на СОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 714,02 лева – разноски в заповедното производство, включващи 176,02 лева – държавна такса и 538 лева – адвокатски хонорар. След подадено възражение от страна на длъжниците, въззивникът А.Т. е предявил срещу дружеството „Астана Строй“ ЕООД, Н.С. и „Ангара Груп-1“ ООД настоящия иск с правно основание чл.422 и чл.415 от ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е счел претенцията за основателна спрямо „Ангара Груп – 1“ ООД, тъй като съгласно сключеното на 09.06.2019 г. споразумение между дружеството и А.Т. и по-специално чл.4 ал.3, дължимата неустойка възлиза на сумата от 4500 евро за периода 29.02.2020 г. - 29.07.2020 г., а по отношение на другите двама ответници – Н.С. и „Астана Строй“ ЕООД, тълкувайки разпоредбата на чл.4 ал.4 от споразумението е стигнал до извод, че същите не дължат заплащане на неустойка, а задълженията им са свързани с гарантиране изпълнението на поетото задължение в предходната алинея от „Ангара Груп – 1“ ООД.

Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е изяснил изцяло делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от БОС, който на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Няма спор по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№****, нот.дело №***/2019г. на нотариус Ина Живкова с № 701 на НК „М Строй Констракшън“ ЕООД е продало на въззивника Т. описания в споразумението от 09.06.2019 г. апартамент, представляващ СОС с идентификатор ***, за който е отбелязано, че е в завършеност „груб строеж“. С нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, нот.дело № ***/16.10.**** г. на нотариус Христина Влахова, рег.

№ 628 по регистъра на НК, продавачът по предходния нотариален акт е учредил в полза на „Ангара Груп – 1“ ЕООД договорна ипотека върху собствени на „М Строй Констракшън“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в гр. София.

Пред заповедния съд е представен предварителен договор от 5

09.06.2019 г. между „Астана Строй“ ЕООД и въззивника Т., с който продавачът Т. се е задължил да продаде собствените си 19,5% идеални части от поземлен имот, находящ се на адрес: гр. София, Красно село, ул. „Генерал Тотлебен“ № 19, което в последствие се е осъществило на 28.06.2019 г. с нотариален акт №***, том *, рег.№****, нот.дело №***/20** г. на нотариус с рег. № 701.

Представеното споразумение от 09.06.2019 г. е сключено между „Ангара Груп“ ЕООД /към настоящия момент ООД/ и АНТ. СЛ. Т. в качеството му на купувач, като страните са се договорили изпълнителят в чиято полза е вписана договорна ипотека върху недвижимия имот да съдейства на купувача да закупи притежаван от „М Строй Констракшън“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, изграден в степен на завършеност „груб строеж“, нанесен в КК и КР на гр. София като сграда с идентификатор ***. Процесният апартамент №** е на две нива, разположен на пети и шести етаж в сградата с обща застроена площ от 197,08 кв.м. с идентификатор ***, ведно с мазе № 22 от 2,25 кв.м., 9,40% идеални части от общите части на сградата, представляващи 30,46 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, като купувачът се е задължил да плати цената от 391000 лева по сметка на изпълнителя. В споразумението съгласно чл.4 ал.3 е уговорено изплащане на неустойка, като „Изпълнителят гарантира на купувача, че обектът ще получи разрешение за въвеждането в експлоатация в срок от шест месеца от датата на изповядване на сделката в нотариална форма и при забава в този срок дължи на купувача обезщетение в размер на 750 евро месечно за периода от изтичане на шест месеца от датата на изповядване на сделката до една година от същата. При забава с повече от една година, неустойката се удвоява за всяка следваща година.“. Именно тази уговорка между страните е послужила като основа за предявяване на претенцията по делото. Въззивникът Т. е посочил срок на дължимост на вземането от 29.02.2020 г. до 29.07.2020 г., като в периода от 29.02. до 29.06.2020 г. съгласно споразумението се държат по 750 евро месечно, а за времето от 29.06.2020 г. до 29.07.2020 г. е дължима сумата от 1500 евро. По отношение на вземането, както и досежно направените възражения в отговора на въззивната жалба, както беше посочено по-горе, настоящата инстанция препраща към обстоятелствената част на обжалваното съдебно решение. Що 6 се отнася до искането за отмяна на решението в отхвърлителната му част, съдът при спазване изискванията на чл.20 от ЗЗД, досежно тълкуването на договорите и като взе предвид ал.4 на чл.4 от споразумението между „Ангара Груп – 1“ ЕООД и А.Т., намира, че „Астана Строй“ ЕООД и Н.С. не следва да се считат за солидарни длъжници по претенцията за неустойка. В ал.4 изрично е посочено, че „За обезпечаване на задължението на изпълнителя по предходния текст /ал.3/ страните се договарят да открият специална банкова сметка, в която да бъде внесена сумата от 9000 евро, служеща като обезпечение на задълженията за неустойка по предходния текст. При наличие на предпоставките за получаване на неустойка, купувачът има право да усвои получи съответната сума за всеки месец поотделно. При достигане в тази сметка на сумата от 4500 евро, изпълнителят е длъжен да я допълни до първоначалния размер в петнадесетдневен срок от достигане на сумата от 4500 евро или по-малка сума.“. След тази алинея е добавен следния текст: „За изпълнение на задължението на изпълнителя по горната точка, солидарно със същия отговарят Н. С. С. и „Астана Строй“ ЕООД“.