Решение № 2117 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2117 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20241100506353 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 6353/2024 г. е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 20916/18.12.2023 г. на СРС, 88 с-в, постановено по гр.д. № 8692/2022 г.

С решение № 624/29.01.2026 г., въззивния съд, е потвърдил изцяло решението на СРС, в обжалваната му част относно уважения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и е присъдил сторените от въззивника в настоящото производство съдебни разноски, до размер от 600 лв., представляващи заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.

С молба от 03.02.2026 г., в срока за обжалване на решението, въззивника е поискал съдът да допълни решението си, като съобрази Закона за въвеждане на еврото в България, съгласно който считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в РБългария е еврото и посочи всички присъдени в тежест на банката суми за плащане към ищеца от първоинстанционното производство Р. С. Х., в евро. На осн. Чл.250, ал.1 от ГПК моли съда да допълни решението си като посочи в същото актуална и валидна банкова сметка на ищеца Х. /въззиваема страна в настоящото производство/ по която следва да бъдат преведени присъдените й суми, тъй като посочената такава в първоинстанционното производство и решение съдържа данни за несъществуваща банкова институция и IBAN.

На следващо място, въззивника моли съда да измени решението си в частта за разноските, като намали присъденото в полза на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 400 лв., с аргументи, че въззивното производство не се отличило с особена фактическа и правна сложност, а с присъдения хонорар некореспондиращ с реално извършената адвокатска работа по делото, се създават 1 предпоставки за неоснователно обогатяване на страната за сметка на банката. Моли при произнасянето си, съдът да съобрази постановките в Решение на СЕС, по дело № С-438/2022 и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/2016 и С-428/2016 г., които са задължителни за прилагане от националните съдилища на страните-членки, в които се сочи, че съда не е обвързан от установените минимални размери в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а следва да извърши независима преценка на дължимото се адвокатско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа, икономическите условия и стандарта на живот в страната и други обстоятелства, относими към оценката на адвокатския труд.

Насрещната страна – Р. Х., чрез пълномощника си адв. Й. Л.-П., изразява становище за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК. Относно искането на банката за посочване на актуална банкова сметка твърди да е посочила такава още пред първоинстанционния съд, но въпреки това с молба от 17.03.2026 г. посочва отново такава, открита в банка „ОББ“ ЕАД, с IBAN ****, с титуляр адв. Й. С. Л. – П.. По останалите искания на „Банка ДСК“ ЕАД относно превалутирането на присъдените суми от лева в евро, не изразява становище.

Съдът като взе предвид заявеното в молбата, с която е сезиран, както и че същата изхожда от заинтересована страна, доколкото същата е подадена в срок намира същата за допустима и следва да я разгледа по същество, като не се налага призоваване на страните в открито съдебно заседание.

По молбата с пр. основание чл.247 от ГПК:

Молбата на „Банка ДСК“ ЕАД в частта, в която се иска съдът да отрази присъдените в полза на ищеца сума в евро, по същество е молба за поправка на ОФГ и същата е основателна. Решението е постановено на 29.01.2026 г., т.е. след влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, сочещ че от 01.01.2026 г. валутата в България е евро. Съгласно чл.47, ал. от ЗВЕРБ, на датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържаните от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от с.з., освен ако в този закон не е предвидено друго. Съобразно горното задължение, съдът при постановяване на решенията си след 01.01.2026 г. следва служебно да превалутира всички посочени от страните и установени в хода на производството като дължими суми, в т.ч. за разноските и ги посочи в диспозитива на същото, в единствената официална след 01.01.2026 г. валута в страната, т.е. в евро.

Следователно посочените във въззивното решение суми за които „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на Р. С. Х., по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следва да се посочат в евро, освен в лева.

По молбата с пр. основание чл.250 от ГПК:

Решението, на осн. чл.271, ал.1 вр. чл.236, ал.1, т.7 следва да се допълни и в същото да се посочат данните за банковата сметка с IBAN, търговска банка и титуляр, съгласно представената от страната информация в молба от 17.03.2026 г. Последното се налага, доколкото се установява безспорно, че посочените в първоинстанционното решение данни за банка и IBAN понастоящем са невалидни, тъй като от м.07.2022 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД и нейните дъщерни дружества у нас са придобити от белгийската финансова група KBC в България и понастоящем оперират под името на „Обединена Българска Банка“ АД.Следователно посочената пред СРС банкова сметка с IBAN в несъществуваща към момента на изпълнението на съдебното решение банка, е невалидна и не може да изпълни предназначението, за което е създадена, респ. същата да е част от съдържанието на 2 решението по см. на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК.

По искането по чл.248 от ГПК:

С постановеното решение № 624/29.01.2026 г. въззивния съд е уважил искането на въззиваемата страна да присъди сторените от нея съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и като е смел за неоснователно възражението за прекомерност на същото, заявено от въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК е осъдил „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на въззиваемата Р. Х. сумата от 600 лв., съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК и доказателствата приложени към него (договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение).

С молбата от 03.02.2026 г., „Банка ДСК“ ЕАД моли съда да допусне изменение на решението си в частта за разноски и намали присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение до 400 лв.

Съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за допустима, но по същество неоснователна, по следните съображения:

Във въззивното производство, образувано по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, насрещната страна Р. С. Х. е представлявана от надлежно упълномощен адвокат в лицето на пълномощника й адв. Й. С. Л.-П.. В хода на въззивното производство е подаден пространен и мотивиран отговор на въззивната жалба, осъществено е процесуално представителство пред съда, като пълномощника се е явил в проведеното пред СГС открито съдебно заседание, изразил е становище по съществото на спора. В същото е представен Списък по чл.80 от ГПК, в който е посочен като единствен разход пред въззивната инстанция заплатения от въззиваемата страна, адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Приложен към списъка е и Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2024 г., видно от който страните са уговорили размер на адвокатско възнаграждение от 600 лв., за „депозиране на писмен отговор на въззивна жалба и за осъществяване на процесуално представителство и защита пред СГС“ В договора е удостоверено заплащането в брой, в деня на сключването му на уговореното адвокатско възнаграждение. Представено е и пълномощно за адв. Л.-П. за пред въззивната инстанция, в което също е обективиран предмета на договора за правна защита и съдействие.

Установява се по делото, че пълномощника на въззиваемата страна е осъществил всички процесуални действия, които са му възложени с Договора за правна защита и съдействие (подаден е мотивиран писмен ОВЖ и е осъществено процесуално представителство в проведеното на 28.04.2025 г. съдебно заседание).

С оглед обжалваемия интерес по делото (1759,11 лв.) и етапа на производството, за което е уговорен и заплатен хонорара (въззивно) и съобразно приложимите разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата сключване на ДПЗС от 18.03.2024 г., минимално дължимото адвокатско възнаграждение само за изготвяне на отговор на въззивна жалба, без процесуално представителство е 400 лв.

(чл.9, ал.1 от Наредбата). В конкретния случай, пълномощника на въззиваемата страна, освен изготвяне и подаване на писмен отговор на въззивна жалба е осъществил и процесуално представителство пред въззивната инстанция, като е подал и мотивирано писмено становище във вр. с настоящата молба за допълване и изменение на решението.

Следва да се отбележи също, че пред въззивната инстанция, въззиваемата страна (ищец в първоинстанционното производство) е заплатила адвокатското възнаграждение, което претендира да й се присъди, съобразно с изхода на спора. Същото не е определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., както неправилно твърди „Банка ДСК“ ЕАД, при което приложение следва да намерят разпоредбите както на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но също така и относимите такива по Наредбата за заплащане на правната помощ.

3

С оглед горното, няма данни с присъдения от съда пълен размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 600лв., за което няма спор, че е реално заплатено от въззиваемата страна, същата да се обогатява неоснователно за сметка на въззивника.

На следващо място, предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., които са задължителни з националните съдилища, съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата редакция (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.), понастоящем Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, но посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждение, както приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, могат да служат като ориентир при определянето им от съда, без да са обвързващи за него. Същите подлежат на независима преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, материалния интерес, видът и количеството на извършената работа, качеството на защитата, минималната часова ставка в Република България и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 961/2023 г., I т. о., ТК; Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК и др./.

В настоящия случай при преценка на горепосочените критерии, отчитайки материалния интерес на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД (1791 лв.), сравнително не високата правна и фактическа сложност на делото; обема на осъществените процесуални действия в защита правата и интересите на въззиваемата страна (подаден писмен и мотивиран ОВЖ и процесуално представителство в о.с.з. пред въззивната инстанция) , качеството на защитата (първоинстанционното решение, с което е бил уважен иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищеца /въззиваем в настоящото производство/ е било потвърдено изцяло; отчитайки вида и характера на адвокатската работа (самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия, с присъщите за нея разходи за наем на кантора, осигуровки, заплата на сътрудник и др., за разлика от юрисконсултите на които също се следва юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на НЗПП и съобразявайки минималните часови ставки в страната за 2025 г./, съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. напълно съответства на положения адвокатски труд по делото и няма характеристиките на източник на неоснователно обогатяване за сметка на въззивника.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4f80a5f-790b-4c3f-8811-a6214b7a66df