Решение № 8810 от 23.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15241/2019
- Вид
- Решение № 8810
- Подписан
- 23.12.2019
- Състав
- ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА, ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ, РАДОСТИНА ВЛАДИМИРОВА ДАНАИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 15241/2019 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на И.М.М. – длъжник по изп. д. № 20168410408106, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител без мотиви отхвърлил молбата му за прекратяване на делото, въпреки че в периода 09.09.2016 г. – 19.07.2019 г. не били извършвани никакви изпълнителни действия.
Взискателят не е подал писмени възражения срещу жалбата.
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, тъй като са извършвани изпълнителни действия в период, по-малък от две години.
Съдът установи следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 30.08.2016 г. на „Ф.И.“ ЕАД срещу И.М.М..
След образуването му срещу длъжника са искани и извършвани следните изпълнителни действия: с разпореждане от 09.09.2016 г. е наложен запор от върху вземанията му за трудово възнаграждение от „М.“ ООД (л. 6), с разпореждане от 24.11.2017 г. е наложен запор върху вземанията му от четири търговски банки (л. 24), с разпореждане от 08.02.2019 г. е насрочен опис на движимите му вещи (л. 36), с разпореждане от 19.07.2019 г. е наложен запор върху вземанията му за трудово възнаграждение от „Д.**“ ЕООД (л.
39), а с разпореждане от 03.10.2019 г. е наложен запор върху вземанията му от „Райфайзенбанк България“ ЕАД (л. 50).
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени кои действия имат характер на изпълнителни – това са действия, които изграждат който и да е изпълнителен способ, независимо от това дали са поискани от взискателя или са извършени от съдебния изпълнител при условията на чл. 18 ЗЧСИ. В настоящия случай такива изпълнителни действия са били извършвани през период от време, по-малък от две години. Ето защо изпълнителното производство не е прекратено поради перемпция и жалбата следва да бъде оставена без уважние.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на И.М.М. – длъжник по изп. д. № 20168410408106, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.