Решение № 535 от 28.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря М. Т. И.ова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20213100900860 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. С., действащ чрез настойника си К. Г. Т., срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.

София, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на В. Г. С. сумата от 198000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща му Г. Н. С. , починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.09.18г., причинено от Р. Й. М., при управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.

№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 10.12.21г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 06.09.18г., в гр.Варна при управление на л. а.

„Мерцедес“ с рег.№ *******, водачът Р. Й. М. по непредпазливост причинила тежки травматични увреждания, довели до смъртта на Г. Н. С., поч. на 01.12.18г. Излага, че по НОХД №775/20г. по описа на ВОС, Р. Й. М. е призната за виновна в осъществяването на състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.б, пр.1, вр. чл.343, ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Сочи, че към момента на ПТП л. а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че ищецът е син на постраД. при ПТП и е поставен под запрещение, като бил с комплексни здравословни увреждания, изискващи денонощна асистенция. Сочи, че бащата е бил опора за сина, като след неговата смърт същият е изцяло зависим от чужда грижа, като било необходимо да се заплащат грижи на специален помощник. Излага, че ищецът е преживял тежко загубата на баща си като интуитивно чувствал неговата липса и реагирал като показвал, че е нещастен и отчаян.

Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на 1 причинените му неимущ.вреди, като не приел предложеното от застрахователя обезщетение.

С допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за неимущ.вреди по основание и размер. Оспорва надлежното учредяване на настойничеството на ищеца. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на постраД., като твърди, че последният не е спазил изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил с наближаващото МПС и е навлязъл с бърз ход на пътното платно без да се огледа и прецени трафика. Предвид състоянието на ищеца оспорва той да търпи неимущ.вреди под формата на душевни страдания вследствие смъртта на баща си, а в евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил завишен. Оспорва претенцията за лихва.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач Р. Й. М. оспорва предявения иск като се придържа към възраженията, наведени от ответника.

По делото е предявен от ЗД "БУЛ ИНС" АД срещу третото лице-помагач Р. Й.

М. евентуален обратен иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ да бъде осъдена Р. Й. М. да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД сумата от 26000лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер на 198000лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице В. Г. С. за претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща му Г. Н. С. , починал на 01.12.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.09.18г, ведно със законната лихва от постъпването на обратния иск в съда – 07.02.22г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът по обратния иск твърди, че отв.М. е причинила ПТП, управлявайки л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, в резултат на което е починал пешеходеца Г. С.. Излага, че във влязла в сила присъда №51/25.09.2020г. по НОХД №775/2020г. на ВОС, като квалифициращо обстоятелство е отчетен факта на причиняване на увреждането без виновният водач да е разполагал с валидно свидетелство за управление от съответната категория. Излага , че към момента на ПТП л. а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* е имал действащ договор за застраховка ГО със застр.дружество. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ налице били предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответника Р. М..

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск Р. Й. М. не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №775/2020г. на ОС-Варна, с присъда №51/25.09.20г., Р. Й. М. е призната за виновна в това, че на 06.09.18г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* , нарушила правилата за движение – чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Н. С., като 2 деецът е управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.б , пр.1 вр. чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ******* , управляван от Р. Й. М. , е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД , за периода от 29.05.18г. до 28.05.19г. по застр.полица 02/118001503885 /приложена по приобщеното НОХД №775/2020г. на ОС-Варна/.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници

№181265/06.12.18г. на община Варна, се установява, че В. Г. С. се явява законен наследник на Г. Н. С., поч. на 01.12.18г.

Видно от представеното по делото Решение от 05.02.1984г. по гр.д.№89/85г. на ВОС В. Г. С. е поставен под пълно запрещение. Съгласно протокол №12/27.09.18г. на Органа по настойничество и попечителство при район Одесос, общ.Варна, и удостоверение за учредяване на настойничество и попечителство от 27.09.18г. спрямо последният е учреден настойнически съвет и е назначена за настойник К. Г. Т.. С оглед предприето от ответника оспорване на истинността на тези документи е открито производство по реда на чл.193 ГПК, като ищецът е изпълнил задължението си по чл.183 ГПК, представяйки оригинал и официално заверен препис на същите. По делото са представени и нотариално заверени декларации, подписани от М. Х. Н.а и Г. Н. С., с които е дадено съгласие К. Г. да бъде назначена за настойник на ищеца В.С. /като документите по учреденото настойничество са налични и по приетото НОХД №775/2020г. на ОС-Варна/. Предвид така събраните доказателства съдът прави извода за недоказаност на предприетото оспорване, съотв. че представените документи обвързват съда с присъщата им доказателствена сила.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.П.К. и Т.Т., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че адаптацията на ищеца към новите обстоятелства, настъпили след инцидента с баща му /промяна в местоживеенето и смяна на грижещият се/ е била затруднена. Дава заключение, че ищецът е с установени диагнози ДЦП, лека умствена изостаналост със значителни нарушения в поведението и параноидна шизофрения, като към момента се установяват неврологични нарушения в резултат на ДЦП и интелектуално функциониране на ниво лека към умерена умствена изостаналост. Сочи, че психичните заболявания на ищеца представляват продължително разстройство на съзнанието, като психичното състояние не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да формира критично отношение. Дава се заключение, че ищецът има формирано отношение към своите родители и запазен спомен за тях, като не споделя спонтанно спомен за тях и не се наблюдава емоционална реакция при 3 въвеждане на темата за загубата им. Сочат, че той формално осъзнава смъртта на баща си, като понастоящем това обстоятелство не предизвиква специфична емоционална реакция и не се установяват данни за реакция на скръб и за друго емоционално разстройство като пряка последица от смъртта на баща му. В с.з. излагат, че е възможно реакцията след инцидента да е била по-емоционална, като не може да се изключи липсата на емоция, но не може да се опише като интензитет, както и че се е получила съвкупност от стресогенни фактори, всички свързани със смъртта на баща му, които са се отразили върху психичното му състояние.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че ударът е около средата на лявата пътна лента, в която се е движил автомобила, съвсем малко преди пешеходеца да достигне средата, тъй като той се е движил отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, пресичайки първо дясната пътна лента и почти половината от лявата. Посочва, че пътят, който е изминал пешеходецът от началото на пешеходната пътека до мястото на удара е 5,3м., а отстоянието от предната част на автомобила до мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация /момента на навлизане на пешеходеца по пътното платно/ е била 86,87м.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за периода от 29.05.18г. до 28.05.19г. за л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *******, сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №51/25.09.20г. п о НОХД №775/2020г. на О С-Варна, Р. Й. М. е призната за виновна в извършване на 4 престъпление по чл.343, ал.3, б.б, пр.1 вр. чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на 06.09.18г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.