Присъда № 10 от 28.06.2023, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 10, постановена на 28.06.2023 г.

НЧХД № 104/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг. по

Подсъдимият М. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК - за това, че на 28.05.2023 г. около 12.20 часа, в с. В.общ. О.причинил на Н. М. М., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Н. М. М. против подсъдимия М. А. М. за сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по ч л . 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 28.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. Н. С. поддържа частното обвинение срещу подсъдимия така, както е повдигнато с тъжбата. Намира същото за доказано по безспорен начин.

Пледира за осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подс. М. не се признава за виновен. Заявява, че сина на тъжителката Й.му се нахвърлил и го удрял, след като подсъдимият му наредил да напусне дворното му място.

Защитникът на подсъдимия адв. С.А.пледира за отхвърляне на тъжбата като неоснователна и недоказана, като съдът оправдае подс. М., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Сочи, че по делото безспорно е установена собствеността върху процесното дворно място, както и че тъжителката й синът й многократно са влизали в този имот, разрушавайки оградата му. Според адв. А.според съставените от полицейските служители документи се установява, че конфликтът и физически сблъсък е бил между сина на тъжителката и подсъдимия, а не между тъжителката и подсъдимия. Защитникът на подсъдимия счита, че описаните в съдебно-медицинското удостоверение наранявания на тъжителката са по цялото й тяло, но само в лявата му част, поради което счита, че същите е по-вероятно да са получени в резултат на падане, отколкото подсъдимият да е налагал тъжителката, докато тя е легнала на дясната си страна.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Н. М. М. живеела в с. ***, заедно със сина си, снаха си и двете й внучета. Къщата й граничела с друго дворно място, в което живеел подсъдимия. За това дворно място тъжителката и подсъдимия имали спор за собствеността му. Тъй като тревата в двора на подсъдимия пораснала дотолкова, че скривала прозореца на къщата на тъжителката, на 28.05.2023 г.

1 около 12:20 часа, тя и синът й св. Ю.А.решили да окосят една ивица около къщата си. С моторна косачка св. А.навлязъл в съседния парцел, стопанисван от подс. М. и започнал да коси покрай общата граница. Тъжителката стояла до сина си и го наблюдавала как коси. Внезапно се задал подсъдимият откъм неговата къща. Той държал в ръцете си дървен прът. Приближавайки Н. М. и св. А.подс. М. започнал да размахва пръта и да подвиква сякаш подкарва добитък. Подсъдимият се опитал да преустанови косенето на трева и да изкара извън дворното място св. А.като започнал и да го бута с държания от него прът. През това време тъжителката М. застанала между подсъдимия и св.

А.а подсъдимият започнал да удря тъжителката с дървения прът по ръцете й и по цялата лява страна на тялото й, а впоследствие и с шамари по лицето й.

Тъжителката поставила лявата си ръка на пътя на пръта, за да се предпази.

Прътът се счупил на две части в резултат на ударите. В този момент св.

Ю.А.след като успял да свали косачката от гърба си, изблъскал подсъдимия и той паднал на земята. Тъжителката се разкрещяла и снаха й св. А.А.която се намирала в къщата на тъжителката в този момент се обадила на тел. 112, за да извика полиция. На подадения сигнал се отзовали полицейските служители – св. С. Е. и св. Н. М.. Двамата свидетели снели сведения от тъжителката, подсъдимия и св. Ю.А.като им съставили и протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР. В резултат на описания инцидент и ударите, нанесени й от подс. М., тъжителката е получила масивни кръвонасядания по лявата предраменница и спонтанни палпаторни болки в лявата поясна област и по лявата подколенница, които й причинили болка и страдание.

Уврежданията били удостоверени от съдебен лекар със съдебно-медицинско удостоверение № 117/29.05.2023 г., след извършен медицински преглед от др В.Г.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал – частично от обясненията на подсъдимия М. М., показанията на свидетелите С. Е., Н. М., Ю.А.и А.А.съдебно-медицинско удостоверение № 117/29.05.2023 г. , както и от останалите приложени към делото писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват и не съдържат противоречия относно обстоятелството, че на посочените място и време между подсъдимия, от една страна, и тъжителката и сина й, от друга страна, е възникнал конфликт. Безспорно установен е и поводът за това – спор за общата им граница между имотите им, както и извършваната коситба от св. А. на спорната площ.

По делото бяха изложени два варианта на фактическата обстановка по случая. От една страна, инцидентът се очерта по начин, аналогичен на възприетия от съда. Така описаха случая в качеството на очевидци свидетелите св. Ю. А. и св. А. А.а.

Според втората версия, изложена в обясненията на подсъдимия, инцидентът се е развил по следния начин: Процесният ден подс. М. към 12.40 2 часа бил пред къщата си, когато чул звук от мощна косачка. Отишъл в градината си и видял Ю.да коси в имота му. Майка му била зад отворената мрежа в нейния двор. Подсъдимият започнал да вика на Ю.да напуснат с тъжителката двора му. След разменени реплики между подсъдимия и тъжителката, св. А. се нахвърлил върху подсъдимия, като започнал да го налага.

Останалите разпитани по делото свидетели – Ф.Р.С. Е. и Н. М. не са присъствали на самия инцидент и техните показания съдържат само косвени доказателства. Без значение е дали полицейските служители – св. Е. и св. М. са записали в съставената от тях докладна записка, че конфликтът е бил между подс. М. и св. А.или е бил между подсъдимия и тъжителката. Това възражение на защитата се опровергава от обстоятелството, че предупредителни протоколи по ЗМВР са съставени на подсъдимия, в които той е предупреден да не предизвиква скандал и да не влиза в пререкания както със св. А.така и с тъжителката М.а. Тъй като свидетелите, посочени като очевидци на инцидента са близки роднини на тъжителката /сина й и снаха й/ съдът прецени достоверността на показанията им с оглед това доколко същите кореспондират помежду си, както и с останалите доказателства по делото.

След преценка и анализ на събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за доказана изложената по-горе фактическа обстановка, като възприе казаното от св. А.и св. А.Прецени, че техните показания са последователни, непротиворечиви, като възпроизвеждат фактическата обстановка по абсолютно идентичен начин. Наред с това те кореспондират и с другите доказателства по делото.

Св. Ю.А.заяви, че подсъдимият започнал да му се кара, докато той косил, след което подс. М. започнал да го ръга с прът, дълъг около 2 метра и с дебелина 3-4 см. Според св. А.майка му виждайки, че подсъдимият държи прът, дошла и застанала пред подсъдимия, който започнал да я удря с пръта по тялото и с шамари по лицето. Впоследствие прътът в резултат на ударите се счупил, като едната му част останала у тъжителката. Св. А.съобщава, че от прозореца на къщата им видяла, че подсъдимият М. удря свекърва й със сопа, като сопата се счупила. Ударите били по главата, ръцете и краката, като имало и удари с шамари от страна на подсъдимия. Св. А.заявява също, че подсъдимият първо е ударил съпруга й.

Така анализираните гласни доказателства изцяло кореспондират и със съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителката, доказващо естеството, времето и механизма на причиняване на нараняванията.

Съдебният лекар е удостоверил, че посочените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както е посочила тъжителката и респ. както бе възприето от съда. Същият е констатирал масивни кръвонасядания по лявата предраменница и спонтанни палпаторни болки в лявата поясна област и по лявата подколенница на тъжителката. Установените наранявания 3 несъмнено са причинени от удари с прът. Обстоятелствата, че нараняванията на тъжителката са от лявата й страна намират своето обяснение не в това, че са причинени при падане или докато тъжителката е била легнала на дясната си страна, както твърди защитника на подсъдимия, а че същите са причинени от лице което е било срещу нея и й е нанасяло удари с дясната си ръка в лявата част на тялото й.

Въз основа на всички тези доказателства, съдът прие за доказана по безспорен и несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка.

Обясненията на подсъдимия сами по себе си не са в състояние да опровергаят възприетата от съда фактическа обстановка, като се има предвид и обстоятелството, че те освен доказателствено средство, са и средство за защита в процеса, а липсват каквито и да са други достоверни доказателства, които да ги потвърждават.

След направената преценка на доказателствения материал, съдът намери за доказано по несъмнен начин, от обективна страна, че с поведението си подс. М. М. е причинил на тъжителката Н. М. телесни увреждания, изразяващи се в масивни кръвонасядания по лявата предраменница и спонтанни палпаторни болки в лявата поясна област и по лявата подколенница. Видно от съдебно-медицинското удостоверение, тези наранявания са причинили болка и страдание на пострадалата без разстройство на здравето. Следователно, по описания начин подсъдимият е причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето. От субективна страна подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици – накърняване телесната неприкосновеност на тъжителката и е целял именно този престъпен резултат. Предвид изложеното, съдът прие, че по описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, за което го призна за виновен.

За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Престъплението не е сред визираните в чл. 78а, ал. 6 НК изключения, за които не се допуска освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид горното, на основание чл. 78а от НК, съдът освободи подс. М. М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно наказание „глоба“. Определяйки размера на административното наказание съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. На тази база му наложи наказание в минималния предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК размер – 1000 лв. Счете, че посоченото наказание съответства на тежестта на извършеното, на обществената опасност на 4 деянието и на подсъдимия. Съдът намира, че посредством същото ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална превенции.

В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, тъжителката е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, които подлежат на обезщетяване. Показателни в тази насока са показанията на св.

А.а, която сочи, че след инцидента тъжителката била уплашена, треперела, плакала. От изложеното следва, че подсъдимият е причинил на тъжителката неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с виновното му и противоправно поведение. Следователно подс. М. следва да заплати на тъжителката справедливо обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Съобразявайки изложените обстоятелства и установената съдебна практика, отчитайки характера и степента на нараняванията, липсата на данни за здравословни усложнения, съдът счете, че сумата от 1500 лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Именно в такъв размер бе уважен и предявеният граждански иск. В останалата си част и до пълният размер от 5000 лв. искът бе отхвърлен от съда като неоснователен. Обезщетението бе присъдено ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.05.2023 г. до окончателното му изплащане.