Решение № 916 от 27.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501854 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. С. К. със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 27А, ет.1, подадена чрез адв.Анна Димитрова, против решение № 1093 от 05.06.2024 г. по гр.д.№ 6360/2021 г. по описа на РС-Бургас, постановено в производство по съдебна делба в първа фаза – по допускане на делбата.

Постъпила е и въззивна жалба от М. С. С. със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 17, партер, подадена чрез адв.Цена Вичев и адв.Атанас Тасков, против решение № 1093 от 05.06.2024 г. по гр.д.№ 6360/2021 г. по описа на РС-Бургас, постановено в производство по съдебна делба в първа фаза – по допускане на делбата, както и въззивна жалба от М. С. С., подадена чрез адв.Вичева и адв.Тасков, против допълнително решение 1707/15.08.2024 г. по гр.д.№ 6360/2021 г. по описа на БРС, с което е допълнено постановеното по делото решение № 1093/05.06.2024 г.

С първоинстанционното решение са уважени предявените от Р. С. К. против М.

С. С. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и иск за делба, като е постановено следното:

- ВЪЗСТАНОВЕНА е запазената част на ищцата К. в размер на 1/3 от наследството на С. Г. С., поч. на **.**.**** г. и от наследството на Ст. М. С., поч. на 1

**.**.**** г., като е НАМАЛЕНО с по 1/3 ид.ч. дарението на следните имоти:

1.Недвижим имот в гр.******, кв.“*******“, ул.“*******” № **, съставляващ:

АПАРТАМЕНТ № 1, на целия етаж 1-първи, с площ от 79.05 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня-WC и коридор, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, при описани граници, ведно със съответните кв.метра в ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена;

2.УПИ № І-816 в кв.76 по плана на гр.Бургас, кв.“Долно езерово”, с площ от 472 кв.м., при описани граници;

3.УПИ II-815 в кв.76 по плана на гр.Бургас, кв.“Долно езерово”, с плош от 514 кв.м., при описани граници, които УПИ № І-816 и УПИ ІІ-8150 са идентични с бивш парцел І-302 в бивш квартал 78, с площ от 1000 кв.м. ;

4 . Търговски обект – магазин за хранителни стоки, представляващ масивна сграда със застроена площ от 45 кв.м., построен в УПИ І-816 в кв.76 по плана на гр.Бургас, кв.“Долно езерово”, с площ от 472 кв.м. и описани граници на поземления имот,

- ДОПУСНАТО е извършването на съдебна делба между Р. К. и М. С. на описаните по-горе имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, УПИ № І-816 в кв.76 по плана на гр.Бургас, УПИ II-815 в кв.76 по плана на гр.Бургас, както и на Търговски обект – магазин за хранителни стоки, построен в УПИ І-816 в кв.76 по плана на гр.Бургас, при квоти – 1/9 за Р. К. и 8/9 за М. С.. До делба между страните е допуснат и лек автомобил марка „********“ с ДК№ А ******* ВТ, при квоти – по ½ за всеки от двамата съделители.

По молба на ищцата е постановено допълнително решение № 1707/15.08.2024 г. по гр.д.№ 6360/2021 г. по описа на БРС, с което е допълнено постановеното по делото решение № 1093/05.06.2024 г., като са посочени съответните квоти на съделителите, при които е допусната делбата на недвижимите имоти, а именно: относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас – 7/24 за Р. К. и 17/24 за М. С., относно УПИ № І-816 в кв.76 по плана на гр.Бургас – 1/3 за Р. К. и 2/3 за М. С. и относно УПИ II-815 в кв.76 по плана на гр.Бургас – 1/9 за Р. К. и 8/9 за М. С..

І. Във въззивната си жалба Р. С. К. е заявила, че е доволна от първоинстанционното решение, тъй като съдът е приел за доказана изцяло исковата й претенция, но според въззивницата има малки несъответствия в пресмятането при превалутиране на сумите от евро в лева, които биха завишили стойността на накърнението на запазената й част, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Същевременно, са изложени и доводи, че имотът в гр.*******, ул.“********8“, описан в НА № 26, том VІ, рег.№ 9263, н.д.№ 955/03.10.2008 г., би 2 следвало да бъде допуснат до делба и да участва като обезпечение, че К. ще получи в пълен размер накърнената запазена част при осребряване на наличното имущество.

Недоволства се и за това, че съдът е допуснал до делба четирите недвижими имота, но не е посочил в решението си при какви квоти допуска до делба първите три имота.

Счита се също, че допуснатите до делба четири имота, остойностени към датата на смъртта на двамата родители, не дават като сбор възстановената от съда запазена част на К.. Излагат се и доводи, че за да получи ищцата своята запазена част при осребряване на възможното имущество, дарено на ответника, то би следвало за нея да останат всички четири имота и понеже ще се наложи осребряване на всички имоти, то не намира приложение чл.34 ЗН, а по-скоро правилото на чл.33, изр.второ ЗН.

В заключение, въззивницата моли съда да отмени /коригира решение № 1093/05.06.2024 г. по гр.д.№ 6360/2021 г. по описа на БРС и да постанови ново решение, което да е правилно и справедливо за нея. Моли за уважаване на искането по т.ІІ от въззивната жалба и да се допусне до делба апартамента в гр.*******, ул.“********“, при квоти, съотнесени към уважените й претенции. Моли също да се допусне делба между страните на недвижимите имоти в следната последователност, с което К. да стане изключителен собственик – апартамент № 1 в гр.******, кв.“*******“, ул.“***********“, УПИ І-816 и УПИ ІІ-815 в кв.76 по плана на гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, за които три имота съдът е пропуснал да конкретизира при какви квоти е допуснал делбата, както и да се допусне делба при квоти 1/9 за К. и 8/9 за С. на търговски обект-магазин за хранителни стоки, построен в УПИ І-816 в кв.76 по плана гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. С.

С., подаден чрез пълномощник адв.Атанас Тасков, в който са изложени съображения за недопустимост на въззивната жалба и се моли за прекратяване на въззивното производство по отношение на нея. По същество се счита, че жалбата е неоснователна, като доводите на въззивницата за неправилни изчисления от районния съд представляват твърдения за ОФГ и не съставляват основание за обжалване на решението. Не са направени доказателствени искания.

С разпореждане № 530/10.02.2025 г. настоящият въззивен съд е оставил без движение въззивната жалба на Р. К. с указания да уточни в какво се изразява искането й до въззивния съд, както и да уточни правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение, с което исковите й претенции са уважени. В срока за отстраняване на нередовности с молба вх.№ 3804/25.02.2025 г. К. е посочила, че след допълване на решението от страна на БРС, тя няма основание да е недоволна от същото, поради което моли съда да не се произнася по въззивната жалба, но да вземе под внимание и да има предвид възраженията й досежно изчислението на сумите и да 3 потвърди решение № 1093/05.06.2024 г. на БРС.

ІІ. Във въззивната жалба на М. С. С. против първоначалното решение се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Според въззивника, районният съд е допуснал нарушение на правилата за процесуална преклузия по отношение на сроковете за уточнение на иска по чл.143 и чл.146 ГПК и за изменение на претенцията по чл.214 ГПК, като извън всякакви срокове е допуснал многократни уточнения, допълнения и попълване на делото с доказателства от ищцата, както е нарушена и нормата на чл.344, ал.1 ГПК. Сочи се също, че обжалваното решение страда от липса на мотиви, липсват изводи и обсъждане по ангажираните и приети писмени и гласни доказателства по делото, като съдът незаконосъобразно е основал изводите си само на изложените от ищцата твърдения, без да обсъди насрещните възражения на ответника и е отказал да съобрази свидетелските показания за произхода на платените средства.

В тази връзка, след собствен анализ на събраните доказателства, въззивникът е изложил подробни съображения и доводи по същество на спора и за неоснователност на предявените искове. Счита се за неправилен извода на БРС за включване в наследствената маса на продажната Ц. от 63 000 лв. на апартамента в гр.*******, ул.“*********“, преведена от майката на ответника по сметката на продавача, тъй като тази Ц. не е била дарение, а е била платена с негови лични средства, като съдът неправилно е отказал да съобрази събраните гласни доказателства. В тази връзка се сочи, че не е налице и дарение на апартамент, поради което такъв обект не може да се оценява и неговата стойност не може да се включва в сметките по чл.31 ЗН, като съдът неправилно е ценил представения съдебен протокол от предходно дело, от който не се установяват данни за извършено дарение. Според въззивника, неоснователно е и включването в наследствената маса на сумата от 68 100 евро, която е по-голяма от заявената в договора продажна Ц., както и на сумата от 112 000 евро, представляваща получена от наследодателката през 2008 г. от продажба на наследствени имоти, а сумата от 9000 лв. е била включена в наследствената маса в разрез с правилата на процесуалната преклузия. Счита се също, че съдът неправилно е включил и дарената от майката на страните в полза на ответника ½ ид.ч. от магазин, който не е изграден от собствениците на земята, а от ответника, като в решението въобще не е обсъдено възражението по чл.12, ал.2, вр. чл.31 ЗН общата оценка на наследствената маса да се намали с увеличената стойност на построения магазин. Възразява се и по разпределените от съда разноски в производството, за което са изложени съображения.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови други, с което да отхвърли исковите претенции за възстановяване на запазена част и за делба. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

4

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Р. С.

К., подаден чрез пълномощника адв.Анна Димитрова, в който се взема становище за неоснователност на жалбата и на наведените в нея възражения, като се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени подробни съображения. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

ІІІ. Във въззивната жалба на М. С. С. против допълнителното решение № 1707/16.08.2024 г. се изразява недоволство и същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че с обжалваното допълнително решение БРС абсолютно немотивирано като фактически и правни аргументи е допълнил постановеното по делото първоначалното решение, като без мотиви е приел за основателна молбата на К.. Сочи се също, че посочените квоти, при които се допуска делбата, са незаконосъобразно и необосновано определени, като по никакъв начин не става ясно каква е волята на съда, за да достигне до този извод. Моли съда да отмени обжалваното допълнително решение.

В срока по чл.263, ал.1, вр. чл.250, ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р. К., не се взема становище по жалбата против допълнителното решение.

При проверката, извършена по реда на чл.267, ал.1 ГПК, съдът установи следното:

Въззивната жалба на Р. К., макар и подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК е недопустима, поради липса на правен интерес за въззивницата от обжалване на позитивното за нея решение, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено по отношение на тази жалба.

Въззивните жалби на М. С. са подадени в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на неблагоприятното за него решение, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.