Решение № 87 от 21.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000781 по описа за 2021 година

Повод за образуване на настоящето дело са няколко жалби насочени срещу постановени по т. дело № 291/2018 г. по описа на С. окръжен съд съдебни актове.

Едната е подадена от „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, гр. С. и е насочена против постановеното по делото решение № 260095 от 11.03.2021 г. изменено на основание чл. 248 от ГПК с определение № 260669 от 22.06.2021 г. в частта, с която „З.А.Д.А.“ АД е осъдено да заплати по банкова сметка в Р. (Б.) ЕАД, IBAN: **** **** **** **** **** **, BIC:

******** следните суми:

- 49 000 лв. на М. М. СТ., ЕГН **********, ****, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от произшествието на 21.11.2017 г. , ведно със законна лихва от 09.03.2018 г. датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото произшествие до окончателното плащане и 301, 35 лв.разноски по съразмерност, - 2 377 лв. на „А.Д.Й.Е.“, гр. С., ****, представляващи адвокатско възнаграждение. съразмерно с уважената част от иска .

- 1960 лв. в полза на бюджета на съдебната власт за държавна такса съразмерно с уважената част от иска.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер.

1

Другата жалба изхожда от М. М. СТ., ЕГН **********, **** и с нея се обжалва постановеното по делото решение № 260095 от 11.03.2021 г. в частта, с която предявеният от М. М. СТ., ЕГН **********, гр. К. против „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, гр. С. иск е отхвърлен за сумата равняваща се на разликата между претендираните 100 000 лв. и присъдените като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от произшествието на 21.11.2017 г. 49 000 лв., по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 49 000 лв. за периода от 21.11.2017 г. до 08.03.2018 г. и относно осъждането му да заплати на дружеството разноски по съразмерност в размер на 382, 50 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо исковете в пълния им размер.

От страна на М. М. СТ., ЕГН **********, гр. К. е подадена и жалба против постановеното по т. дело № 291/2018 г. на 22.06.2021 г. решение № 260244, с което са оставени без уважение подадените от пълномощника на М. М. СТ. молби за поправка на очевидна фактическа грешка, респ. за допълване на решение № 260095 от 11.03.2021 г.

В тази жалба се излагат доводи за неправилност на това решение иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се допусне поисканата поправка на ОФГ, респ. уважи искането за допълване.

Съответно насрещните неоснователност на същите. по жалбите страни са изразили становище за

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 20.08.2018 г. в С.Г.С. е постъпила изходяща от М. М. СТ., ЕГН **********, гр.

К. искова молба против „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че ищецът бил работник към О.П. „К.Д.П.И.“, гр. К.. На 21.11.2017 г. в гр. К. на **** той бил на работа и се намирал в коша на автовишка представляваща част от товарен автомобил съгласно регистрацията в КАТ. При сваляне коша в долно положение следствие на техническа повреда той се обърнал и ищецът паднал на пътното платно.

От падането ищецът получил фрактура на таза вдясно, фрактура на дясната ръка и лакът, контузия на главата и тялото, със загуба на съзнание.

След произшествието той бил откаран със спешна помощ в МБАЛ „д-р К.С.“, гр. К..

Там лекарите извършили операции на счупения таз и счупената ръка, като била поставена Браунова шина. Болничните престои на ищеца продължили от 21.11.2017 г. до 26.11.2017 г. и от 27.11.2017 г. до 04.12. 2017 г. В следващите няколко месеца той бил на постелен режим, като за него се грижели близките му. Изпитвал сериозни затруднения в битовото обслужване. През месец април 2018 г. постъпил за специализирана медицинска рехабилитация в „С.Б.РН.К.“ ЕАД, филиал П.Б.. Лекарите достигнали до извод, че състоянието му налага продължаването на рехабилитацията в болнични и извънболнични 2 условия за период от поне 1 година. Сочи се и че към предявяване на иска ищецът продължава да изпитва болки при ходене и походката му е силно нарушена.

Обобщено е, че във връзка с получените увреждания той прекарал повече от 7 месеца в болнични. При завръщане на работното му място през месец юли 2018 г. влошеното му здравословно състояние наложило да се променят трудовите му ангажименти, включващи значително по-леки натоварвания. Травмите от своя страна довели до силни и продължителни болки, продължително болнично (вкл. оперативно) и извънболнично лечение, затруднение на движението за дълъг период от време, неудобства и затруднения в бита. Възстановяването не е приключило, продължава да изпитва болки, трудно се придвижва, куца, съществува опасност да не може да се възстанови напълно.

На тази база е направен извод, че сме изправени пред вреда причинена от техническо устройство/инсталация/ на МПС даваща основание за ангажиране на отговорността по чл.

50 от ЗЗД на собственика на веща.

Съответно се сочи, че за процесното МПС имало сключена на 28.12.2016 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което с оглед текста на чл. 493, ал.2, т. 3 от КЗ и изложеното по- горе за отговорността по чл. 50 от ЗЗД водело до извод, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди се дължи и от ответното застрахователно дружество.

Сочи се, че по тази причина, ищецът се обърнал към ответника с молба от 09.03. 2018 г. за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Той обаче отказал да ги удовлетвори.

На тази база е направен извод, че за ищеца е налице интерес да предяви претенцията си по съдебен ред и е отправил искане за осъждането на ответника да плати на ищеца 100 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди при описания инцидент, заедно със законната лихва от датата на деликта 21.11.2017 г. до окончателното плащане.

С определение от 22.08.2018 г. СГС е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на Сз ОС.

Там е било образувано т. дело № 291 по описа на съда за 2018 г.

По същото препис от ИМ е изпратен на ответното застрахователно дружество.

С подадения отговор то не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Изразява обаче становище за неоснователност на исковата претенция, като изрежда на няколко основания.

Част от тях се базират на становището, че ищецът не е титуляр на вземания за застрахователно обезщетение по причина, че рискът не е покрит, а процесното събитие и евентуално причинените от него вреди не представляват застрахователно събитие.

В тази връзка са изложени съображения, че процесните вреди са настъпили в рамките на притежаването/използването на специализирана подемна техника, а не на 3 притежаване/използване на МПС по неговото предназначение, а именно - движение по пътищата. В подкрепа на това си становище е направено позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който приемал, че същата не покрива отговорността за вреди, причинени на трети лица, в случаите, в които специализираната техника се използва за специализираното й предназначение, а не като МПС.

Изводът за неоснователност на исковата претенция се извежда и от твърдението, че не може да се говори и за отговорност на О.П. „К.Д.П.И.“, гр. К., респ. на О. К., за които се твърди, че имат качество на застраховани лица. В подкрепа на това се изразява становище, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната им отговорност за настъпване на процесния инцидент. Говори се за липса на причинно следствена връзка между техническата повреда на автовишката и уврежданията на ищеца, както и причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и телесните увреждания. Оспорено е и настъпването на вредите и размерът им. Наред с това е изразено становище за липса на противоправност в действията или бездействията на О.П. „К.Д.П.И.“, гр. К., респ. на О. К. .

Твърди, че в конкретния случай са положени добросъвестно и предприети всички необходими мерки за гарантиране и осигуряване на техническата годност и изправност на МПС. Същото е надлежно ремонтирано, като непосредствено преди събитието е минало и съответния технически преглед.

Наред с това в отговора са изложени доводи за прекомерност на претендираното обезщетение и за това, че ако се достигне до извод за присъждане на такова същото следва да бъде намалено поради съпричиняване с оглед на това, че ищецът е нарушил условията за безопасност на труда и е бил без поставен обезопасителен колан на вишката и без специална каска, въпреки, че е разполагал с такива.

Изразено е и становище за неоснователност на претенцията за лихви от датата на увреждането до окончателното заплащане на главницата.

В ДИМ, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

В отговора на ДИМ застрахователното дружество просто е завило, че поддържа направените с отговора защитни възражения.

Така след осъществената размяна на книжа съдът е изготвил проекто доклад по делото, произнесъл се е по направени от двете страни доказателствени искания и е насрочил първото заседание по делото.

Преди същото по делото е постъпила молба от ищеца, с която той е отправил искане наред с първоначалния ответник на основание чл. 228, ал.3 от ГПК като такъв да бъде конституирана и О. К.. В тази връзка е конкретизирано, че искът срещу този нов ответник следва да се счита предявен при условията на евентуалност спрямо главния ответник З.А.Д.А.“ АД и в случай, че се приеме, че той не следва да отговаря по предявения иск да се постанови решение с което се осъди О. К. да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. като 4 обезщетение за описания в исковата молба инцидент ведно със законната лихва от датата на деликта.

Съдът проведеното на 08.05.2019 г. открито заседание е уважил искането на ищеца и е постановил определение, с което е ПРИЕЛ за разглеждане предявените от ищеца против О. К. при условията на евентуалност искове за присъждане на сумата от 100 000 лв. като обезщетение за описания в исковата молба инцидент ведно със законната лихва от датата на деликта и съответно е КОНСТИТУИРАЛ по предявените с искова молба вх. № 110211 от 20.08.2018 г. искове наред с първоначалния ответник и О. К..

С оглед на това е било разпредено и препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпрати на новоконституирания ответник за отговор.

В него на първо место О. К. излага доводи за недопустимост на исковата претенция с доводи, че пасивно легитимиран по такъв иск следва да е не тя , а О.П. „К.Д.П.И.“, гр. К., което било самостоятелна структура към О.та по смисъла на чл. 52, ал.1 от ЗОС и е страна по сключения с главния ответник договор за застраховка.

Наред с доводите за недопустимост са изложени и такива за неоснователност на иска.

В тази връзка е посочено, че ако се приеме, че главният ответник не следва да отговаря поради липсата на покрит застрахователен риск по чл.493, ал.2, т.З от КЗ, то и О.

К. не носи отговорност по причина, че отговорността на застрахователя и застрахования по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтича от един и същ правопораждащ юридически факт - покрито застрахователно събитие.

Твърди се също, че ищецът като работник в О.П. „К.Д.П.И.“, гр. К. бил застрахован по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ с полица № ****************/14.11. 2016 г., валидна до 13.11. 2019 г., сключена от О. К. с „Д.“ АД, гр.