Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1759 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2473/2024
Вид
Решение № 1759
Подписан
11.12.2025
Състав
Милена Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1759 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100902473 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Енопта“ ЕООД, ЕИК: 202537549, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ********, комплекс Лилия, сграда ********, представлявано от управителя С.М. против „Г.И.“ ООД ЕИК: 200678992 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 140 983,50лв., от които: главница 128 166,82лв. съгласно Договор за изпълнение на СМР от 14.02.2023 г., неустойка 12 816,68 лв., законна лихва върху главницата - от датата на депозиране на исковата молба - 12.12.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 14.02.2023г. между „Енопта“ ЕООД и „Г.И.“ ООД е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи като по силата на Договора, ищецът се задължава да изпълни доставка на материали и строително-монтажни работи (СМР) по изграждане на електрически и слаботокови инсталации, описани по вид, цена и ориентировъчно количество в Приложение № 1 - Количествено-стойностна сметка, неразделна част от Договора на обект - нова нежилищна сграда Научен институт „Големите данни в полза на интелигентното общество“, с КК <20,0 м и подземен етаж, находящ се в имот с идентификатор ***, кв.170, м. Лозенец - III част, район „Лозенец - Столична община“. Твърди се, че по силата на чл. III, т. 2 от Договора, за изпълнението на работите по Договора, „Г.И.“ ООД следва да заплати на „Енопта“ ЕООД възнаграждение в ориентировъчен размер 304 242,15 лева без включен ДДС, съгласно Приложение №1 към Договора - Количествено-стойностна сметка като плащането следва да се извърши на части, по описания начин в чл.Ш, т.3 от Договора, а именно - седмични авансови плащания в размер на 45 000 лв. с включено ДДС, като първото авансово плащане се извършва в срок от 10 дни след сключване на Договора и предоставената на ищеца проформа-фактура за 1 авансово плащане; междинни плащания на стойността на реално изпълнените и приети работи, подлежащи на заплащане, както и окончателно плащане на разликата до размера на всички изпълнени и приети СРМ, след приспадане на извършените до момента плащания в срок до 10 дни след получаване на Разрешение за ползване на обекта.

Излагат се твърдения, че в т. VII, т.2 от Договора е предвидено, че при забава на плащането ответникът дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на забавеното възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на забавеното възнаграждение.

Твърди се още, че относно приемането на извършената работа от ищеца, в Договора е предвидено, че след изпълнение на даден вид работи на Обекта, ищецът отправя писмена покана до ответника за приемането им, като в срок от 3 дни от получаване на поканата, страните извършват приемане и предаване на работите по вид, количество и качество, което се удостоверява с подписан от тях приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. II, т. 7 от Договора, страните са уговорили, че след изтичане на тридневния срок от поканата и при липса на възражения от ответника относно извършената работа, тя се счита за приета без недостатъци.

Ищецът посочва в исковата молба издадените проформа-фактури със съответните номера и дати, общо 5 на брой, като излага доводи, че ответната страна е извършила 4 плащания в общ размер на 180 000лв. с включено ДДС като посочва, че по една от фактурите не е извършвано плащане.

Твърди се още в исковата молба, че ищецът е изпълнил задълженията си по Договора, а именно предвидените доставки на материали и СМР. Посочва, че изпълнението е удостоверено с 4 на брой актове, съставени и подписани от представители на двете страни и след извършването и приемането на работата, от страна на ищеца са издадени фактури, в които дължимите от ответната страна плащания по съставените актове са приспаднати от вече платените аванси, като се посочва подробно за кой акт, коя фактура е създадена и размера на приспаднатата сума.

Също така, „Енопта“ ЕООД твърди, че тъй като авансовите плащания вече са изчерпани, с Фактура № 2818 от 26.06.2023 г. във връзка с приетата работа по Акт 4, е начислена сумата в размер на 31 290,40 лв. с вкл. ДДС като дължима от ответника.

Допълва се още, че в края на месец юни 2023 г., след като ищецът завършва работата по обекта и изготвя последния Акт 5 за изпълнени и приети СМР, представители на ответната страна не подписват Акта, но се твърди, че не са направени и никакви възражения срещу изпълнената работа. Като основание на Акт 5 е съставена фактура с № 2819 за сумата от 153 800,18 лв. с вкл. ДДС.

Ищецът излага твърдения, че на 28.06.2023г. от страна на „Г.И.“ ООД е извършено плащане в размер на 56 923,76лв. В основанието за плащането се твърди, че изрично е посочено, че със същото се погасява задължението по фактура № 2818 в размер на 31 290,40 лв. като частично се погасява и задължението по Фактура № 2819 за сумата от 25 633,36 лв.

Допълва се, че след извършване на това плащане, от страна на „Г.И.“ ООД не е заплатен остатъкът от възнаграждението по Договора в размер на 128 166,82 лв. Междувременно с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1399/27.11.2023 г. на Главния архитект на Столична община, Обектът е въведен в експлоатация, с което е изпълнено и условието по чл. III, т. 3.3. за извършване на окончателното плащане по Договора. Твърди се, че въпреки 2 това, от страна на „Г.И.“ ООД, не е последвало плащане на задължението.

Ищецът твърди, че е изпратена нотариална покана от 04.10.2024 г., връчена на ответното дружество чрез нотариус Т.М., №199 в регистъра на Нотариалната камара от 07.10.2024 г., но към датата на подаване на исковата молба няма постъпило изпълнение на задължението.

От правна страна, ищецът излага твърдения, се е породило правото да иска осъждането на ответното дружество да му заплати претендираните суми, тъй като е налице валидно сключен договор за доставка на материали и извършени СМР, по които ищецът е изпълнил всичките си задължения, докато от страна на ответното дружество не е изпълнило задължението си по Договора. Също така се допълва, че в резултат на забавата повече от година, за ищцовата страна е възникнало и правото да начисли и претендира неустойка за забава в максималния размер, предвиден в Договора, а именно - 12 816,68 лв.

В законовия срок по чл. 367 ГПК ответникът е упражнил правото си на писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Не оспорва сключения Договор за изпълнение на определени СМР на обект „Нова нежилищна сграда - Научен институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ с КК <20,0м и подземен етаж, находящ се в имот с идентификатор *** , кв. 170, м. Лозенец - III част, район „Лозенец Столична община“, но твърди, че претендирана сума в размер на 128 166,82 лв. не е задължение на „Г.И.“ ООД, тъй като СМР на такава стойност не е извършвана от ищеца и съответно не са били приети и от „Г.И.“ ООД по начина и чрез подписване на документите.

Излага твърдения, че съгласно Договора, „Г.И.“ ООД извършва самостоятелно и/или чрез подизпълнители дейностите по проектиране, всички СМР до пълно изграждане на сградата авторски надзор на обекта.

Твърди се още, че посочените работи в Акт 5 не са извършени от „Енопта“ ЕООД, същият не отговаря на изискванията, посочени в Договора, сключен между страните и следователно не е подписан и одобрен от „Г.И.“ ООД, поради което не се дължи съответното плащане.

Оспорва твърдението на ищеца, че ответната страна е приела посочените в Акт 5 СМР като не се е противопоставил в 3-дневен срок от поканата.

Твърди още, че не е спазена уговорената процедура в раздел II, т.4-7 от Договора.

Оспорва още твърдението в исковата молба относно факта, че в края на м. юни „Енопта“ ЕООД е завършило работите по обекта и е изготвило последния Акт 5, като въз основа на него е и издадената Фактура с № 2819 от 26.06.2023 г. за сумата от 153 800.18 лв. с ДДС. Твърди, че „Енопта“ ЕООД не е извършило работите по обекта през м. юни 2023 г. нито е издало през м. юни 2023 г. Акт 5. Същият бил изготве от „Енопта“ ЕООД през м. ноември 2023 г. и не е бил приет от ответника. Ответникът твърди, че посочената фактура е за авансово плащане, а не за реално извършени СМР, както твърди ищецът.

Твърди още, че по въпросната фактура, ответната страна е заплатила частично авансово с платежно нареждане от 28.06.2023 г. само дейностите по доизграждане на слаботокова инсталация.

Оспорва твърдението, че „Г.И.“ ООД е в неизпълнение на договорно задължение, а се излагат доводи, че „Енопта“ ЕООД са в неизпълнение на основното си задължение, а именно - в срок да извърши възложените СМР не по-късно от 30.04.2023 г.

3

Твърди се, че претендираните от ищеца за заплащане СМР, посочени в Акт 5, освен че не са извършени, а по стойност надхвърлят със 7000 лв. договорената стойност в договора от 14.02.2023 г. и КСС към него, т.е., че същите са извън договореното в КСС, не са възложени по силата на договора и не подлежат на заплащане.

Направил е искане за допускане за съвместно разглеждане съдебно възражение за прихващане на сумата от 30 424 лв., представляващи дължима от изпълнителя (ищеца) неустойка за забава в изпълнение на възложените работи съгласно чл. VII, т. 2 от договора, изчислена като сумата от 10% от стойността на забавените работи съгласно договора.

Твърди още, че искането на ищеца за заплащане на неустойка е неоснователно, доколкото е и неоснователен главният иск, тъй като не са налице неизплатени от „Г.И.“ ООД суми.

Иска се изцяло да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни. Оспорва се верността на представения Акт 5.

В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът уточнява първоначалната и взема становище по изложените твърдения и възражения от ответниците.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за наличието на други подизпълнители по извършването на работите по слаботоковите инсталации, описани в Акт № 5, както и твърдението, че ответната страна е заплатила всички дължими суми. Сочи че е заплатена единствено сумата от 25 633,36 лв.

Във връзка с издаване сертификати за Обекта, от страна на ответното дружество били поискани документи за качество на материали. В списъка са били посочени редица материали, които фигурирали в Акт № 5 във връзка с извършените работи.

Относно липсата на изпратена покана за подписването на Акт №5 ищецът излага, че по отношение на нито един от предходните актове покана не е била изпращана, но въпреки това всеки един от тях е бил подписван, тъй като такава е била установената практика между страните. Сочи, че в деня в който обектът е бил въведен в експлоатация - 27.11.2023 г. проектът на Акт № 5 е бил изпратен по ел.поща на ответника като преди тази дата между представителите на двете дружества е била проведена кореспонденция по уточняване на някои от извършените работи. Счита, че този имейл има характер на покана за приемане на работата тъй като в него се съдържало искане за подписване на приложения проект на Акт № 5, в който били описани извършените работи от Енопта. Също така на Енопта било възложено и довършване на слаботоковите инсталации. При несъгласие ответникът е можел да оспори работите.

Твърди се, че претендираното плащане на работата по Акт № 5 било окончателно по договора. Сочи, че за настъпването на изискуемостта му било от значение не подписването на акта, както било при предходните плащания, а и получаването на разрешение за ползването на обекта съгласно чл. 3 от договора.

Твърди, че от страна на Г.И. били извършени действия, установяващи приемането на работите по Акт № 5, а именно извършеното частично плащане и оспорва, че същото плащане представлявало аванс, тъй като за такъв се издавала проформа фактура, а от страна на Енопта била издадена фактура № 2819 от 26.06.2023 г. В дневниците за покупки за м. юни 2023 г. бил 4 обявен целият ДДС по същата.