Решение № 5 от 08.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Петрич, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101195 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. И.

К., ЕГН **********, действащ чрез адвокат М. В. М., АК П., която молба обективира искова претенция срещу "М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., ул."Г.С.Р. № *, ап.14, представлявано от В. С. изпълнителен директор, да се обяви за нищожна неустоечнат аклауза в Договор за кредит № ***/17.11.2023 г. поради накърняване на добрите нрави и поради неспазване на чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП.

Ищецът сочи, че с ответника са сключили Договор за кредит № *** от 17.11.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на К. кредит в размер на 1 500 лева, при ГПР 49,65 %, ГЛП 20,75 %, за срок от 24 месеца.

Сочи, че по силата на чл.10 от договора кредитополучателят се задължил за неустойка в размер на 1 252,80 лева, в случай, че не изпълни задължението в 3 дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице. Ищецът релевира подробни правни аргументи за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

1

Ищецът представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост. Заявява признание на иска. Релевира подробни аргументи за недължимост на претендираните от ищеца съдебни разноски. Моли да се уважи предявената претенция, а сторените от ищеца разноски по делото да останат в тежест на страната /която ги е направила/. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за: разглеждане на делото в отсъствие на страната; поддържа предявения иск и сторените с исковата молба доказателствени искания. Не изразява становище по отговора на исковата молба и по заявеното от ответника признание на иска. Прави искане за уважаване на претенциите като доказани и основателни, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства към него.

Ответникът не се представлява в открито с.з. Депозира писмено становище, обективиращо воля за следното: разглеждане на делото в отсъствие на страната; заявява, че няма възражения относно проекта на доклад по делото; няма да сочи доказателства; поддържа отговора на исковата молба; възразява срещу искането на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Счита за приложима в случая разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин, че на 17.11.2023 година между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит с № ***, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца заем в размер на 1 500 лева, който кредитополучателят се задължил да върне чрез 24 погасителни вноски. Страните уговорили ГПР 49,65 % и ГЛП 20,75 %. С чл.10 от договора, страните уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 1 252,80 лева, в случай че не 2 предостави /първия/, в срок от 3 дни от сключването на договора, обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е предоставил на ищец заем, а последният се е задължил да го върне.

Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва клауза /чл.10 от договора/ за задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение.

Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009 г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока 3 за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Доколкото това противоречие възниква още при сключване на процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи:

Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /повече от 80% от дадения кредит/.

4

Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва понесе отговорността за сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 50,12 лева или 25,62 евро, заплатена държавна такса.

Относно претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА:

По делото е несъмнено, че адвокат М. В. М. е надлежно упълномощен от ищцата да я представлява в процеса, съгласно пълномощно на лист 7 и договор за правна защита и съдействие на лист 37 в делото, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Имайки предвид посоченото, с оглед и на това, че спорът не представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в едно съдебно заседание поради стореното от ответника признание на иска, съдът намира че претендирания от пълномощника на ищеца хонорар в размер на 510 лева е прекомерен като несъизмерим с процесуалните действия, осъществени от адвоката по делото - изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на искова молба; изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на молба за даване ход на делото при отсъствие на страната и становище по хода на делото, в което не се релевират различни от първоначално заявените с исковата молба твърдения, доводи и искания. В този смисъл на пълномощника на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева с вкл. ДДС или сумата от 153, 39 евро, което да бъде заплатено от ответника.

За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че претенцията за съдебни разноски за адвокатски хонорар, когато те са несъизмерими с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалните действия, осъществени от адвоката по същото, представлява злоупотреба с право, която съдът е длъжен да осуетява. Конкретният казус е именно такъв, доколкото предвид стореното в срока за отговор признание на иска, делото не се отличава със значителен интензитет от гледна точка на 5 фактическите и юридическите проблеми, поставени за решаване.

Неоснователно съдът счита възражението на ответника за приложимост в случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на претенцията, макар да е признал изрично същата за основателна. За да се приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които са обосновани исковете, е направено след образуване на делото. Т.е. не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна неустоечната клауза на чл.10 от Договор за кредит № *** от 17.11.2023 г., сключен между Г. И. К., ЕГН ********** и „М." АД, ЕИК ***, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност.

ОСЪЖДА "М." АД, ЕИК ***, да заплати на Г. И. К., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер на 50,12 /петдесет лева и дванадесет стотинки/ лева или 25,62 /двадесет и пет евро и шестдесет и два евроцента/ евро.

ОСЪЖДА "М." АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат М. В. М., АК гр. П., на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста /лева или 153, 39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ евро, с вкл. ДДС.