Решение № 2326 от 26.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20223110110935 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Г*** срещу Г. Ш. Ш. регресен иск с правно основание чл. 558 ал.7 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24268,56 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение в размер на 23 218,56 лв. по преписка за щета ***/24.07.2019 г. за неимуществени /23 200 лв./ и имуществени /18,56 лв./ вреди причинени на Н. Д. Н. в размер на 1050,00 лв. по преписка за щета ***/13.01.2020 г. за неимуществени вреди, причинени на С. Н. Ю. при настъпило ПТП на 13.11.2016 г. по вина на ответника, който управлявал л.а.***по пътя от с. *** като при движение на ляв завой със скорост от 110 км./ч преминавайки през низхо-дяща неравност е изгубил контрол над автомобила и реализирал удар на автомобила в масивна ограда, вляво оъ пътя, от което автомобилът се завъртяло около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и вторично се ударил със задната си част в масивната ограда , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че е настъпило ПТП по вина на ответника по посочения механизъм. Сочи се, че при произшествието ответника е управлявал л.а. „***“ без задължителната застраховка гражданска отговорност. Н. Н. се обърнала към ищеца с искане за изплащане на обезщетение за претърпени от инцидента имуществени и неимущест-вени вреди в обща размер на 29 023,20 лв. / от които 23,20 лв.- обезщетение за имуществени вреди/, като след отчитане на съпричиняване от 20% ищецът заплатил сумата от 23 218,56 лв. с платежно нареждане от 02.08.2019 г. С. Ю. се обърнал към ищеца с искане за заплащане на обезщетение от 1500,00 лв., като след отчитане на 30% съпричиняване му били заплатени 1050,00 лв. по адвокатска банкова сметка с платежно нареждане от 21.02.2020 г.

Ответникът бил поканен да заплати задължението, но то е било погасено. Иска се уважаване на исковата претен-ция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител. Оспорва се факта, че липсва сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, като факта, че не е платена вноска по полицата не се приравнява на липса на застраховка, поради което и ищецът е платил недължимо обезщетение. Оспорва се ответникът да е получавал регресна покана. Твърди се, че претенцията е силно завишена и не отговаря на реално търпените от пострадалите вреди.

1

Навежда се възражение за погасителна давност. Навежда се възражение за съпричиняване на резултата от пострадалите лица – обезщетените лица са пътували без поставени обезопасителни колани. Поддържа се, че ако лицата са били с поставени колани е нямало да получат вреди от ПТП или поне не в твърдения обем. Твърди се, че размера на обезщетението не е справедлив и не са отчетени конкретните обстоятелства по търпените болки и страдания. Счита се, че с оглед съпричиняването размера на обезщетението с 40%.

Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 558 ал.7 КЗ във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки: 1) ***да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца.

Ответникът трябва да установи, че през релевантния период неговата деликтна отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, респ., че е заплатил регресното задължение. Той не сочи доказателства относно тези факти.

По възражението на ответника с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД – в негова тежест да докаже фактическите твърдения на които ги основава, а именно, че пострадалите лица не са били с правилно поставени предпазни колани, поради което са получили травми в обезщетения от ищеца обем.

Като безспорни са отделени обстоятелствата - по вина на ответника е причинено ПТП на 13.11.2016 г., при управление на л.а. „*** по пътя от с. Гроздево в посока с. Нова Шипка като при движение на ляв завой със скорост от 110 км./ч преминавайки през низходяща неравност ответникът е изгубил контрол над автомобила и реализирал удар на автомобила в масивна ограда, вляво от пътя, от което автомобилът се завъртяло около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и странично се ударил със задната си част в масивната ограда / авторство и противоправност/.

С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че вследствие на ПТП са причинени вреди на пътуващите в л.а. Н. Д. Н. и С. Н. Ю., които ищецът е изплатил парични обезщетение – на първия -23 218,56 лв. /платежно л.36/ , а на втория -1050,00 лв. / платежно л.49/

С осъдителната присъда срещу ответника по Н.О.Х.Д. ***/2017 по описа на ВРС, 15 състав имаща обвързващо гражданския съд значение ответникът е признат за виновен за това при нарушаване правилата за движение по пътя по ЗДвП по непредпазливост е причинил телесна повреда на пътника в автомобила Н. Д. Н., изразяваща се в счупване на дясна срамна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за период от около 2 месеца и счупване на кръстеца в дясно, което определило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, ап.2 от НК / за което е съставомерно причиняването на средна телесна повреда на пострадалия/.

Видно от справка в базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите по регистрационен номер ***/л.21/ е видно, че към датата на ПТО – 13.11.2016 г. за автомобила не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по заявление на Н. Н. е образувана преписка за щета при ищеца 19-210273/24.07.2019 г., за заплащане на обезщетение за вреди търпени от процесното ПТП, като в хода на производството е определено обезщетение от 29000 лв. намалено с 20%, поради 2 съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не е била с поставен предпазен колан към момента на произшествието; по искане на С. Н. Ю. е образувана преписка за щета при ищеца 20-210012/13.01.2020 г., за заплащане на обезщетение за вреди търпени от процесното ПТП, като в хода на производството е определено обезщетение от 1500 лв., намалено с 30%, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като последният не е бил с поставен предпазен колан.

Видно от представен фискален бон и талон за платена такса /л.10/ Н. Н. е заплатила сума от 23,20 лв.-потребителска такса в отделение „ортопедия и травматология“. За престой в периода 14.11.2016г.-18.11.2016 г.

В хода на настоящото производство като свидетели са разпитани Н. Н. и С. Ю., от показанията на които се установява, че двамата свидетели са пътували в л.а. *** на 13.11.2016 г. при настъпване на произшествието. И двамата свидетели сочат, че ответникът е бил водач на автомобила, като го е управлявал с превишена и несъобразена техническото състояние на автомобила и пътната обстановка скорост. Свидетелите сочат, че след настъпване на ПТП са повикали спешна помощ, но медицински екип не е реагирал, като са организирали свои роднини да ги откарат в болница, където им е указана медицинска помощ. Свидетелят Н. сочи, че е пътувала в автомобила- на задната седалка без предпазен колан. По отношение на вредите сочи, че е посещавала един месец рехабилитация, била е притеснена, че ще „накуцва“, че е и до момента – в студено време усеща болки в частта на счупванията. Свид. Ю.- сочи, че е пътувал на предната седалка до водача, без предпазен колан, след настъпване на ПТП-то изхвърчал от колата през страничния прозорец.

Съдът дава вяра на депозираните от свидетелите показания, тъй като те са последователни, кореспондират помежду си и с други доказателства по делото, отличават се с достоверност към момента на депозиране с отчитане на дългия отминал период от произшествието до датата на събирането им. По отношения на относимите за спора обстоятелства – че лицата са били без предпазни колани и какви вреди са полученикореспондират с медицинските документи и комплексната експертиза по делото.

В хода на настоящото производство е приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАвтЕ/, от която се установява, че на 13.11.2016 г. посочения по по-горе автомобил, управляван от ответника, е самокатастрофирал, като са пострадали пътуващите в него Н. Неделчев, С. Ю. и С. И.. Разяснен е механизма на настъпване на произшествието. Вещото лице инженер е посочило, че автомобила се е движим с начална за произшествието скорост не по-малка от 136 км/ч. Към момента на настъпване на самите удари на автомобила в бетонната стена, с която е била съприкосновението скоростта не е надвишавала драстично 60 км/ч. При настъпилия първи удар в бетонната стена, при който преместването на телата е било основно напред и леко в ляво, предпазните колани биха имали предпазваща функция, тъй като няма да позволят преместването на телата в обема на автомобила при завъртането на автомобила, което се е получило вследствие на удара. При втория настъпил удар, основаната сила на правилно позиционирани тела с предпазни колани, би се поела от гърба на седалките, поради което функцията на коланите би била минимална. Вещото лице –лекар е посочило, че в резултат на произшествието Н. Н. е получила счупване на дясната срамна кост-горно и долно рамо, счупване на кръстната кост в дясно, разкъсно-контузна рана в областта на десния горен крайник. Вещото лице лекар е посочило, че счупването на дясната срамна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 2 месеца, а счупването на кръстеца в дясно е определило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 месеца. Счупването на двата клина на дясната срамна кост е лекувано с постелен режим / назначен за 30 дни/ и ограничен двигателен режим в продължение на 3-4 месеца. Втората увреда - фрактура на десния сакрум с дискретна дислокация на фрагментите е лекувана също с покой с очакван период на възстановяване 2 месеца. Раната на горния крайник е лекувана за периода от 15-20 дни вкл. чрез поставяне на превръзки. За С. Ю. е посочено, че е получил контузия на главата и гръдния кос, разкъсно- контузна рана по лицето. Експертът е посочил, че се касае за три повърхностни наранявания на глава, лице и гръден кош, с очаквано трайно възстановяване за 10-15 дни. Вещите лица са посочили, че тези увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Заключено е,че ако пострадалата Н. е била с поставен предпазен колан е нямало как да се реализират травмите в областта на таза, а разкъсно-контузната рана в областта на десния горен крайник може да се 3 получи и при поставен предпазен колан; по отношение на травмите на пострадалия Ю. е посочено, че могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан. Експертите са посочили, че падането на трето лице върху пострадалата Н. по време на произшествието няма общо с получените травматични увреждания.