Решение № 7182 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7182 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110176900 по описа за 2024 година

Предявени са от И. В. В. срещу „*******“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално на пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от 27.09.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и чл. 55, ал.1, пр.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 372.71 лева, представляваща заплатена без основание договорна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договора за потребителски кредит № ********/27.09.2023 г. за периода от 27.10.2023 г. до 27.12.2024 г., както и сумата от 1 687.29 лева, представляваща заплатена неустойка от Договора за потребителски кредит № ********/27.09.2023 г. за периода от 27.10.2023 г. до 27.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба да окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.09.2023 г. страните са сключили договор за заем № ********, като отпуснатият такъв бил в размер на 1 300.00 лв., видът на погасителната вноска месечна, а броят на вноските - 15, при месечен лихвен процент 3.330 % и ГПР 48.056 %. Сочи се, че в чл. 6 от Договора е било предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение – едно физическо лице – поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ, като при непредоставяне на обезпечение била дължима неустойка в размер на 1 687.29 лв. съгласно чл. 8 от Договора. Още със сключването на договора била начислена неустойка. Твърди, че е погасил всички суми, дължими по договора, включително и възнаградителна лихва и начислена неустойка за непредоставено обезпечение. Излага, че договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не е написан на ясен и разбираем език, поради грешно посочване размера на ГПР, както и поради липса на ясно разписана методика досежно формирането му. Сочи, че договорът е нищожен и поради невъзможен предмет, тъй като изискванията за предоставяне на обезпечение били на практика неизпълними за него. Оспорва клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подробно аргументира, че непредоставянето на обещано обезпечение е предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на 1 задължението, а не за начисляване на неустойка. Счита, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, понеже неустойката не била включена в разходите по кредита. Твърди и че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за нищожност на целия договор.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Навежда подробни доводи в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, като твърди и че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 22.01.2026 г. ищецът е оттеглил осъдителните си претенции и на основание чл. 214 ГПК своевременно е извършил изменение на предявените претенции, като претендираната сума за заплатена без основание договорна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договора за потребителски кредит № ********/27.09.2023 г. за периода от 27.10.2023 г. до 27.12.2024 г. да се счита за предявена до размера от 255.13 лева, а претендираната заплатена неустойка от Договора за потребителски кредит № ********/27.09.2023 г. за периода от 27.10.2023 г. до 27.12.2024 г. да се счита предявена до размера от 1 027.82 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени обстоятелствата, че е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем № ******** от 27.09.2023 г., между И. В. В. и „*******“ ООД, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, във връзка с процесния договор за заем ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 2 583.25 лв, че задълженията са предсрочно погасени, както и обстоятелството, че в посочения ГПР по процесния договор за заем е включена единствено договорната лихва.

Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор за предоставяне на паричен заем № ******** от 27.09.2023 г., сключен между „*******“ ООД, като заемодател и И. В. В. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1 300.00лв., със срок на връщане от 15 месеца на 15 вноски, при фиксиран месечен лихвен процент по заема 3.330 %, процент на разходите на заема 48.056 %, като общия размер на задължението възлизал на 3 360.00 лв.

В чл. 6 от договора е предвидено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, а именно ценна книга издадена в полза на замодателя.

Съгласно чл. 8 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на изискванията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 687.29 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към настоящият договор за заем. В чл. 9 от договора е предвидено, че заемателят може предсрочно да погаси заема, като в този случай имал право на намаляване на размера на задължението си съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПК.

По делото е представен погасителен план по договор за предоставяне на паричен заем № ******** от 27.09.2023 г., от който е видно, че кредитът е бил погасен на 25.04.2024 г. От погасителния план е видно датите на плащане на сумите по кредита, размера на заплатените суми, както и вида на погасеното задължение. Обстоятелството, че договър е предсрочно погасен не е спорно между страните.

Първият спорен между страните въпрос по същество в производството е свързан с 2 валидността на оспорените клаузи и дали тяхната нищожност води до нищожност на целия договор.

В тази връзка, на първо място, настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят И. В. В. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност.

С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, за което страните не спорят.

По делото е несъмнено установено, че на 27.09.2023 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество е предоставило парична сума от 1 300.00 лв. за срок от 15 месеца, при размер на вноската по кредита: 224.00 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 48.056 %, месечен лихвен процент /ГЛП/ 3.330 %, и обща дължима сума по кредита: 3 360.00 лв. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.712 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договорът, то за тези задължения в него следва да липсва такава информация, в резултат на което при сключването на договора, както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, то те следва да са посочени в него. Предвид възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за 3 сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума, потребителят може да я изчисли. Същото се отнася и до ГПР.

Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на обезпечение, което влече със себе си нищожността на целия договор:

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.