Определение № 1360 от 02.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 02.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901368 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба от касатора „Дженерали застраховане“ АД, гр. София за изменение на определение № 321 от 31.01.2025 г. по настоящото т. дело № 1368/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство. Поддържа становище, че присъденото възнаграждение за адвокат в размер 2 410 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. Моли определението в частта за разноските да бъде изменено до размер не по-голям от 150 лв.

Ответницата Е. Г. С. от гр. София чрез процесуален представител адвокат Л. Ц. оспорва молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК.

Поддържа становище, че касаторът не е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Релевира доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, същото е изчислено съгласно минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и че 1 уговореният размер е справедлив и обоснован и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата. Относно посоченото от касатора определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. поддържа, че се отнасят до друга хипотеза.

Подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:

С определение № 321 от 31.01.2025 г. по настоящото т. дело № 1368/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1504 от 14.03.2024 г. по в. гр. дело № 11093/2022 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав и „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Е. Г. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 410 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU:C:2024:71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU:C:2017:890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в цитираните решения на СЕС.

В конкретния случай уговореното и заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение за касационното производство е в размер 2 410 лв. Изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм. заглавие/, минималният размер на адвокатското възнаграждение за едно инстанционно производство е в размер 2 405,38 лв. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения/, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото /предмета на спора, възраженията на ответника по предявения иск и настоящ касатор, поддържани във въззивното и касационното производства, спорните пред съдебните инстанции факти и обстоятелства, оплакванията в 3 касационната жалба за неправилност на съдебния акт, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, становището и възраженията на ответницата в отговора на касационната жалба, доводите на страните и разрешението на формулираните правни въпроси/, приема, че договореното от ответницата по касационната жалба /ищца в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и не е налице основание за неговото намаляване.

Посоченото от касатора определение № 50015/16.02.2024 г. по т. дело № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. не намира приложение, тъй като се отнася до друга фактическа обстановка – предмет на спора е обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, докато настоящият спор е за обезщетение за причинени имуществени вреди на основание договор за имуществено застраховане; касае се до различни застрахователни рискове; по различните дела са направени различни възражения; представени са различни доказателства; фактическата и правна сложност на делата са различни.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Дженерали застраховане“ АД, гр. София за изменение на определение № 321 от 31.01.2025 г. по настоящото т. дело № 1368/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5