Решение № 1015 от 24.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.

Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. е отменено поставеното от друг състав на апелативния съд въззивно решение №12406/27.11.2020 г. по г. д. № 1190/2020 г. Съгласно задължителните указания на ВКС въззивният съд следва да допусне и назначи служебно със задача да определи реалната пазарна цена на процесния имот на база сравнение с цени, получени от продажби на вещи от същия вид в същия регион на публична продан по време на процесната такава – началото на 2014 г., при отчитане и на нестаналите такива.

С решение № 5813 от 30.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2142/2017 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлен като неоснователни, предявените от Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и Н. С. К. против ЧСИ М. К. Ц. искове по чл. 441 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от по 55 370 лв., ведно със законната лихва, която сума представлява 1/5 от задължението на ищците от 276 852 лв. по изп. дело № 933/2013 г., описа на ЧСИ М. Ц., останало непогасено поради виновно и противоправно поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявения от "Средец - София" ООД против М. К. Ц. иск по чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на "Средец - София" ООД сумата от 250 000 лева (която включва: 55 370 лева, 1 съставляваща 1/5 от останалата непогасена по изпълнителното дело сума от 276 852 лева (т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от задължението по изпълнителното дело), поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена, и сумата от 194 630 лева), частичен иск от сумата от 723 148 лева, която дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А.. Сочат, че съдът се е позовал само на експертизата, изготвена в изпълнителното производство и не е отчел, че и двете приети пред СГС СТЕ са дали по-високи оценки, което води до извода за претърпени щети.

Поддържат, че особеният представител не е назначен от районен съдия, както и че разгласяването на проданта е в нарушение на чл. 487 ГПК (доколкото постъпването на книжата в СРС е след 14.23 ч. на 16.01.2014 г., а проданта е извършена на 17.01.2014 г.) и не е достигнало до потенциални купувачи.

Поддържа, че със залепянето на съобщението до „Средец София“ ООД на хотела, връчване на 13.01.2014 г. не е осъществено, а само е започнал да тече 14-дневен срок за получаване на книжа, който не е изтекъл към датата на проданта, а след нея - на 28.01.2014 г. Сочи, че дружеството е било лишено от правото си по чл. 45, ал. 7 ЗДДС. Поддържа, че съгласно ТР № 2/15 г. третата продан следва да се извърши по правилата на чл. 468 ГПК, а следователно и чл. 494, ал. 2 ГПК, пр. 2 ГПК, т.е. и при спазване на месечния срок от приключване на предходната продан. Оспорва се, че връчването на Н. К. не е надлежно по отношение на Л. А. и Д. К., тъй като той не е поел задължение да предаде съобщението. Сочат, че К. е съдлъжник и е следвало да бъде изключен от кръга лица по чл. 46, ал. 3 ГПК, както и че Д. К. живеела в Австрия. Считат, че несъгласието на Н. К. да предаде съобщението е причината да се назначи особен представител. Твърди се, че опорочената процедура е довела до преждевременно провеждане на проданта и осуетяване на интереса за участие от потенциални купувачи. Моли се решението да бъде отменено, а предявените осъдителни искове да бъдат уважени в пълен размер.

Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред всички инстанции, разглеждали исковете до момента.

Депозирана е и въззивна жалба от Н. С. К., починал в хода на производството и конституирана на негово място – Държавата съгласно чл. 11 ЗН, по к. гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Доводите в тази въззивна жалба изцяло съвпадат с тези на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А..

Процесуалният представител на Държавата в хода на настоящото въззивно производство излага съображения за основателност на въззивната жалба.

Моли се решението да бъде отменено, а предявеният осъдителен иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред всички инстанции, разглеждали исковете до момента.

Депозирана е и въззивна жалба от „Средец София“ ООД, действащ чрез 2 процесуалния си представител, срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 32 375 лв. (като част от обща сума от 250 000 лв.).

Изложените доводи в тази жалба също изцяло съвпадат с тези на Л. А. А., Д.

Н. К. и М. А. А.. В хода на касационното производство „Средец София“ ООД е оттеглена касационната му жалба за сумата над 10 000 лева до обжалвания отхвърлителен размер на първоинстанционно решение - 32 375 лв., като с влязло в сила определение от 02.11.2022 г. ВКС е прекратило производството в тази част. Поради изложените обстоятелства предмет на настоящото въззивно производство е предявения иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на "Средец - София" ООД сумата от 10 000 лева, която дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена. Това означава, че решението на първата инстанция е влязло в сила в отхвърлителната си част по предявения иск от Средец - София" ООД над сумата от 10 000 лева до сумата от 250 000 лева. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред всички инстанции, разглеждали исковете до момента.

Ответната страна - ЧСИ М. К. Ц., действаща лично и чрез процесуалния си представил, оспорва въззивните жалби като недоказани и неоснователни.

Подчертава се, че т. нар. „трета по ред продан“ е извършена надлежно, без нарушение относно срока за организирането й, при спазване на всички изисквания и основната й цел е била да се осребри имущество, което до сега не е било продадено поради липса на интерес от наддавачи. Излагат се аргументи, че са спазени възприети от ВСС изисквания относно обявленията за публичните продажби (представя препис от протокол). Подчертава, че част от оплакванията във въззивните жалби (относно начисляването на ДДС, както и относно противоречието в интересите на получилия съобщенията Н. К. и адресатите им) са нови твърдения, които не са били обект на обсъждане в първата инстанция. Изтъкват се подробни доводи, че е налице пълно съответствие на извършените изпълнителни действия със задължителната съдебна практика - т. 9 ТР 2/2013г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело 2/2013 на ОСГТК - цената не е определена в краен и нереален размер, довела е до постъпването на наддавателно предложение, при което е постигната реална пазарна цена на имуществото. Излагат се подробни съображение и че ЧСИ не е извършила нарушения в процедурата по обявяване, разгласяване и провеждане на процесната публична продан. Твърди се, че съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да съобрази настъпили следните факти и обстоятелства, след постановяване на първото въззивно решение, а именно, че към настоящия момент задълженията на всички ищци по изпълнителното дело са погасени по давност, тъй като изпълнителното дело е перемирано по силата на закона и не е преобразувано като ново. В тази насока се сочи, че пасив по изпълнително дело вече не съществува, а е налице едно естествено задължение на ищците, неподлежащо на принудително изпълнение, поради 3 което евентуалното уважаване на претенцията би довело до неоснователното им обогатяване. Моли се решението на СГС да бъде изцяло потвърдено, а въззивните жалби бъдат оставени без уважение. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред касационната и въззивните инстанции.

Третото лице помагач - „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, конституирано на страна на ответника, не взема становище в настоящото въззивно производство.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани страни в процеса, против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на въззивното производство е и частната жалба на Л. А., Д. К., М. А., Н. К. и „Средец-София“ ООД срещу определение № 7473 от 22.05.2020 г. С обжалвания акт СГС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че М. А. А. е майка на Л. А. А., последната е била съпруга на Н. С. К., а дъщеря на съпрузите е ищцата Д. Н. К..

Съпрузите са били управители на дружеството "Средец София" ООД до 16.09.2013 г., а впоследствие съдружници в него са Н. С. К., Д. Н. К. и М. А.

А., като последната е и управител на дружеството. Безспорно е също така в хода на касационното производство ищецът Н. С. К. е починал, като поради отказ от неговото наследство на всички негови призовани наследници по закон на негово място съгласно чл. 11 ЗН е конституирана Държавата.

Последното обстоятелство е видно от определение от 15.04.2024 г., намиращо се на л. 260 от к. гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

Няма спор също, че ищецът „Средец София“ ООД е сключил с „БАКБ“ АД договор за кредит от 28.03.2005 г., като на 01.04.2005 г. той е бил обезпечен с договорна ипотека (л. 16-17), учредена от ищците физически лица (като трети лица) и дружеството-кредитополучател (като заемател и ипотекарен длъжник). Ипотеката е възникнала спрямо процесния УПИ VIII -7, кв. 387, в СО район „Средец“, в Центъра, с площ 243, 70 кв.м., заедно с построения в имота в степен "груб строеж" хотел с бистро, с разгъната застроена площ от 1 352.50 кв.м. и подобрения. Няма спор, че към този момент (2005 г.) ипотекираните имоти са били собственост на ипотекарните длъжници Л. А. и М. А., а към момента на провеждане на процесната публична продан през 2014 г. само поземленият имот е тяхна собственост, а съответно сградата на хотела и оборудването в него е собственост на „Средец София“ ООД.

От удостоверение, издадено от ПАМДТ „Триадица“ на 10.05.2007 г. (л.

4

434 от делото пред СГС), се установява, че данъчната оценка на хотела в груб строеж е 3 452 042,20 лева.

Срещу ищците банката е предприела действия по събиране на дълга, като се е снабдила с два изпълнителни листа и е образувала изпълнително дело № 20138400400933 по описа на ЧСИ М. Ц. - ответник по предявените искове. От справки от Национална база данни „Население“ е видно, че по време на образуване на изпълнителното производство М. А. има постоянен и настоящ адрес **, а останалите ищци имат постоянни и настоящи адреси на същата улица, но с № *, ет. *, ап. **. Видно е от покана за доброволно изпълнение, че на 12.08.2013 г. ищците са били уведомени за дълга, като връчването е станало от призовкар Бранимир Маринов на лицето Н. К. (л. 180л. 189 от делото пред СГС).

От договор за прехвърляне на вземания (л. 249- л. 263 от делото пред СГС) се установява, че на 25.09.2013 г. „БАКБ“ АД е цедирала на "Итърнити" ЕООД вземанията, които има към "Средец София" ООД и към останалите ищци — физически лица, включително и тези произтичащи от договора за кредит от 28.03.2005 г. Представените уведомления (л. 265 – л 268) установяват, че банката е уведомила ищците-длъжници за цедирането на вземанията. На свой ред банката и новият кредитор са уведомили ЧСИ за цесията (л. 247 л. 271), като „Итърнити“ ЕООД е конституирано като взискател. Тези обстоятелства са приети за безспорни съгласно определение от 10.10.2017 г. на СГС, намиращо се на л. 395 – л. 398 от делото).