Решение № 230 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20251100901134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ЗК Лев Инс“ АД срещу Гаранционен фонд иск по чл.499, ал.4 от Кодекса за застраховането (приложимо материално право) за заплащане на сумата 165000.00 лева, представляваща ½ част от изплатеното от ищеца на Ж.С.Ж. и на П.М.Х. застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.10.2015г. в гр.Сливен, в района на детелината за гр.Ямбол, причинено виновно от водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№ ********, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, но съпричинено от неизвестно МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.06.2025г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 25.10.2015г. е настъпило ПТП, причинено виновно от водач на застраховано по договор ГО с ищеца МПС, при което е настъпила смъртта на пътник в същото превозно средство – С.Ж.Ж.. Пояснява, че произшествието е настъпило в гр.Сливен, поради навлизане от водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№ ******** в детелината за гр.Ямбол с превишена скорост – 91 км/ч при ограничение на скоростта в участъка от 40 км/ч, в резултат на което водачът е загубил контрол над превозното средство, което се е врязало в мантинелата. Уточнява, че произшествието е съпричинено от водач на неидентифицирано МПС, което в нарушение на правилата за движение навлязло внезапно на пътното платно по посока на движение на застрахованото при ищеца МПС, довело до рязкото маневриране на последния и последвалата загуба на контрол от водача. Сочи, че за обезщетяване на причинените от 1 произшествието вреди били предявени искове срещу застрахователя от страна на П.М.Х. - син на починалата, и от Ж.С.Ж. – баща на загиналия пътник, по които било образувано гр.д.№ 14173/2017г. на СГС, I-4 състав, изменено с решение на САС по в.гр.д.№ 43/2020г., понастоящем влязло в сила. Твърди, че въз основа на издадените в полза на ищците изпълнителни листа за присъдените им обезщетения, застрахователят е заплатил на Ж.С.Ж. сумата от 140000.00 лева и на П.М.Х. сумата от 190000.00 лева по изп.д.№ 2844/2020г. и изп.д.№ 2843/2020г. на ЧСИ Н.М. с няколко превода, извършени в периода 25.08.2020г. – 18.12.2020г. Заявява, че водачът на л.а. „Сеат Леон“ е осъден за извършено престъпление по непредпазливост с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 256/2016г. на ОС – Сливен, в хода на което производство бил установен механизма на ПТП, от който извлича фактическото основание на иска си срещу ГФ, а именно – съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на неидентифицираното МПС. Предвид така изложените факти и с твърдение, че е налице 50 % съпричиняване на вредите от водача на неустановеното МПС, ищецът претендира от ГФ половината от платените на правоимащите лица суми или 165000.00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че не е материално-правно легитимиран да отговоря по така предявения иск. Изразява съображения, че отговорен за вредите е единствено водачът на л.а. „Сеат Леон“ с рег.

№ ********, а по силата на сключения за управлявания от него автомобил договор за застраховка ГО – ищецът, поради което не е възникнало в полза на ищеца суброгационно вземане към ответника. Евентуално отрича да е налице основание за възникване на солидарна отговорност за тези вреди между застрахователя ищец и ГФ по време на уреждане на претенцията на наследниците на починалия пътник, което е условие на предявения иск. При условията на евентуалност оспорва размера на твърдяното съпричиняване от страна на неидентифицирано МПС. Заявява евентуално възражение за изтекла погасителна давност с доводи, че същата започва да тече от датата на непозволеното увреждане, т.е. от 25.10.2015г.

При проверка на събраните доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

По делото са приети изпълнителни листа, по силата на които ищецът е бил задължен да заплати следните суми:

По изп.лист от 10.12.2020г., издаден по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС: законна лихва върху сумата от 20000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, платими на Ж.С.С., която лихва е била присъдена с решение по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС и която се дължи от 31.07.2017г. до окончателното плащане на главницата;

По изп.лист от 28.07.2020г., издаден по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС: сумата от 2

170000 лева, платими на П.М.Х., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017г. до окончателното плащане на главницата, както и по 319 лева ежемесечно за периода 25.10.2015г. – 06.09.2019г. – обезщетение за пропуснати ползи от дължима издръжка от родителя С.Ж., починала при ПТП на 25.10.2015г, причинено виновно от С.Ж. като водач на застраховано по договор ГО със „ЗК Лев Инс“ АД превозно средство;

По изп.лист от 10.12.2020г., издаден по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС: законна лихва върху сумата от 20000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, платими на П.М.Х., която лихва е била присъдена с решение по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС и която се дължи от 31.07.2017г. до окончателното плащане на главницата.

Приложени са и покани за доброволно изпълнение по образувани при ЧСИ Н.М. изпълнителни дела с №№ 2843/2020г. с взискатели Ж.С.Ж. и П.М.Х. и 2844/2020г. с взискател Ж.С.Ж.. От същите се установява, че вземанията на взискателите произтичат от решения по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС и по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС, с които са присъдени застрахователни обезщетения.

Приложени са платежни нареждания за извършвани преводи по сметка на ЧСИ Н.М. по различни изпълнителни дела, вкл. дела с №№ 2843 и 2844 от 2020г., като плащанията са извършвани в периода 25.08.2020г.- 15.01.2021г. (част от представените платежни нареждания се повтарят). От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от преведените от „ЗК Лев Инс“ АД суми по изп.д.№ 2843/2020г. 260000 лева са изплатени на П.Х. по изп.лист от 28.07.2020г. и 29794 лева по изп.лист от 10.12.2020г., а от заплатените суми по изп.д.№ 2844/2020г. 180000 лева са в полза на Ж.С. по изп.лист от 28.07.2020г. и 17502.48 лева по изп.лист от 10.12.2020г.

Други доказателства не са събирани по делото. Приложени са незаверени преписи със заличени данни от: присъда по н.о.х.д. № 256/2016г. на ОС – Сливен, решение по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС и решение по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС, като тези актове не съдържат отметка за датата, на която са влезли в сила.

След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:

Съгласно чл.499, ал.4 КЗ, която разпоредба, считано от 01.08.2025г. е вече ал.5, в случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя, но ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на 3 увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.

Именно с твърдения, че се е осъществил фактическия състав на тази разпоредба, ищецът е заявил иск срещу ответника за заплащане на половината от платеното от застрахователя обезщетение на пострадалите правоимащи от смъртта на тяхната сродница, починала при ПТП на 25.10.2015г., което произшествие се твърди, че е съпричинено от водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№ ********, застрахован по договор ГО с ищеца, и неизвестно МПС, за чието поведение отговорност носи ответника.

Предвид изложеното, в тежест на ищеца е било да докаже, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на двамата водачи – водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№ ********, и водача на неидентифицирано превозно средство, в пряка-причинно следствена връзка с което поведение са причинени обезщетените от ищеца вреди, процент на съпричиняване от водача на неустановения автомобил, размер на обезщетените вреди и характер на същите, плащане на обезщетението от застрахователя, отправяне на покана за плащане на половината от платено застрахователно обезщетение и надлежното й получаване от ответника. Така е била разпределена и доказателствената тежест с определението на съда по чл.374 ГПК, срещу което не е постъпило възражение.

Съдът не е указал тежест за установяване на факта, че е имало спор между застрахователя и ГФ в хода на уреждане на претенцията относно това кой следва да плати обезщетение на правоимащите. Съгласно Решение № 52/04.08.2022г. на ВКС по т. д. № 762/2021г., II ТО и Определение № 65/14.02.2022г. по т. д. № 2261/2020г. на ВКС, ІІ ТО, отговорността на ГФ по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ (преди ал.4) е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на обезщетение, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя, тъй като тази разпоредба е „израз на общото правило за суброгация по чл.74 ЗЗД, предвиждащо правото на този, който е заплатил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това (в хипотезата на чл. 499, ал. 5, изр. първо КЗ - когато е платил по силата на закона), да встъпи в правата на кредитора“. Именно от деня на плащане на обезщетението евентуално е възникнало и правото на регрес на платилия застраховател, поради което от този момент евентуалното му вземане става изискуемо и по отношение на него тече погасителна давност, а не от деня на ПТП.

Въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест и изричното му напътване да представи по делото заверени преписи на присъдата по н.о.х.д. № 256/2016г. на ОС – Сливен, на решението по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС и на решението по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС с отбелязване кога актовете са влезли в сила, ищецът не е проявил процесуална активност и не е представил същите, макар да е бил страна по гр.д.№ 14173/2017г. на СГС и по в.гр.д.№ 43/2020г. на САС, което му дава правото да се 4 снабди със заверени преписи без необходимост от съдебно удостоверение, съответно е бил напътен да поиска издаване на такова удостоверение за снабдяване с необходимите преписи от воденото за произшествието наказателно производство.

Приложените по делото извлечения от тези актове, с непълно съдържание, без заверка и без яснота относно стабилизация на актовете, не могат да послужат като годни доказателства по делото, поради което пасивността на ищеца в процеса води до недоказаност на претенцията. На страната е била дадена двукратно възможност за събиране на относимите доказателства, но такива не са били представени, съответно не са приложени и документи, от които да се установи, че са предприети действия по снабдяване с преписи от съдебните актове.

Уместно е да се посочи, че постановената присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, присъдата по н.о.х.д. № 256/2016г. на ОС – Сливен, ако предположим, че е за процесното ПТП, макар предположението да не замества пълното и главно доказване, което ищецът дължи, отразява единствено противоправното поведение и виновността на осъдения, поради което установяването на механизма на ПТП и конкретно на съпричиняване на резултата от водач на друго МПС, е било предмет на настоящото производство, но такова доказване не е било предприето и проведено.

Поради недоказаност на исковата претенция, съдът отхвърля предявения иск.

По разноските

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 200 лева по чл.25, ал.1 НЗПП, като съобрази, че по делото не са провеждани процесуални действия по събиране на доказателства, които да обосновават друг размер, съответно приложение на ал.2. При прилагане на ЗВЕРБ тези разноски възлизат на 102.26 евро.

Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4f30581-1638-4ef7-9502-401d245292b7