Решение № 227 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000455 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №79 от 20.06.2025 г.,постановено по т.д.№203/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е осъдено “ВЕНИГАЗ” ЕООД,ЕИК 120543111,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.

“Освобождение” №39а,представлявано от управителя В.Н.Г.,да заплати на Община Септември, с ЕИК 000351825,с адрес гр.Септември, ул.“Александър Стамболийски“ № 37А, представлявана от кмета В.Р. ,на основание чл.92 от ЗЗД, следните суми:

-Сума в размер на

29137.36лв. по фактура

№0000000300/09.01.2023г.,представляваща неустойка за забавено изпълнение по Договор № 69/29.04.2022 г. за възлагане на обществена поръчка по Обособена позиция №1: “УЛИЧЕН ВОДОПРОВОД по ул.“Г.С.РАКОВСКИ”от ул.“ИВАН ВАЗОВ“ до ул.“КНЯЗ Б. I“ и сумата в размер на 29 137.36 лв. по фактура №0000000301/09.01.2023г.,представляваща неустойка за некачествено изпълнение по същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-13.02.2023г. до окончателното плащане,както и

-Сума в размер на

11180,00лв. по фактура

№0000000302/09.01.2023г.,представляваща неустойка за забавено изпълнение 1 по Договор № 70/29.04.2022 г. за възлагане на обществена поръчка по Обособена позиция №2:“УЛИЧЕН ВОДОПРОВОД по ул.“ДУНАВ”- от ул..“САРАНЬОВО“ до ул.“ХРИСТО БОТЕВ“ и от ул.“ХРИСТО БОТЕВ“ до ул.“СЪЕДИНЕНИЕ” и сума в размер на 11180,00лв. по фактура № 0000000303/09.01.2023г.,представляваща неустойка за некачествено изпълнение по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба-13.02.2023г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е осъдено “ВЕНИГАЗ” ЕООД,ЕИК 120543111 да заплати на Община Септември, деловодни разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в общ размер 5205,40лв.,съгласно списък по чл.80 от ГПК от 28.05.2025г.

В качеството си на трето лице помагач на страната на ответника при условията на чл.219 от ГПК за участие в производството по делото е привлечено ЗД „Евроинс” АД,ЕИК 12165113,седалище и адрес на управление:гр. София,***.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство “ВЕНИГАЗ”ЕООД с ЕИК 120543111,чрез неговия пълномощник адв. М. Х.,в която жалба е изложеното становището,че решението е недопустимо,неправилно,необосновано,постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е основано на твърдението,че съдът не се е произнесъл по възраженията за прихващане,заявени от ответника в срока по чл.131 ГПК с отговора на исковата молба,като в тази връзка жалбоподателят е изложил и становището си,че делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане,като при новото разглеждане този съд следва да се произнесе по заявените възражения за прихващане.

Горното оплакване е преценено от въззивния съд с определение №152 от 14.04.2026 г.,постановено по настоящото въззивно дело,като е прието,че ответникът действително е заявил в отговора си на исковата молба възражение за прихващане при условие на евентуалност,но първата инстанция неправилно е отказала да приеме за разглеждане същото възражение.Въззивният съд е счел още,че са налице процесуалните предпоставки да бъде прието за разглеждане възражението за прихващане и като краен резултат то е било прието от въззивния съд с определението от 14.04.2026 г.,като са дадени на ответника и съответни указания,във връзка с които въззивният съд е изложил съображения в мотивната част на определението.В контекста на изложеното,въззивният съд е счел,че преценката за неправилно неприето от първата инстанция възражение за прихващане не съставлява основание за недопустимост на атакуваното решение и за връщане на делото на първата инстанция и че по възражението за прихващане следва да се произнесе въззивният съд с решението си по 2 подадената от ответника въззивна жалба.

На следващо място,дружеството-жалбоподател е развило в жалбата си оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на обжалваното решение.В този контекст поддържа,че първоинстанционният съд не е отчел в мотивите си,че за да се приеме приложението на чл.28,ал.2 от процесните договори,Община Септември би трябвало да докаже изпълнение на задължението си по чл.9,ал.1,т.6 от договорите,а реално общината-възложител не е уведомила ответникаизпълнител за лицето,което е определила да подписва протоколи и други документи,свързани с изпълнението на поръчката.Освен това се развиват аргументи,че писмената покана не е форма за действителност и уведомяването на Община Септември е допустимо да бъде в устна форма,а и дори да се приеме,че възложителят Община Септември не е бил надлежно поканен за подписването на акт за спиране на строителството,то поначало несъставянето на дължими с участието на възложителя актове по Наредба №3/31.07.2003 г. само по себе си не изключва спирането и продължаването на СМР.Според жалбоподателя,негодността на съставени по реда на Наредбата актове не препятства установяването на спирането и възобновяването на дейността.Сочи,че в конкретния случай съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. потвърждава и за двата договора,че от техническа страна са били налице предпоставките за спиране на строителството.Оспорва като необоснован извода на първоинстанционния съд,че двете посочени в жалбата фактически обстоятелства,не са основание за спиране на строителството.Освен това,жалбоподателят поддържа,че причината за спиране на строителството по двата договора не е обстоятелството,че е ползвана етернитова тръба вместо PEHD и че Фи на тази тръба е 180,вместо 160,а изграждането на тротоарен спирателен кран,който се поставя на тротоара,при което е неясно как ще бъдат подвързани сградните водопроводни отклонения към имотите и това,според жалбоподателя,се потвърждава от строителния надзор и съставените актове за спиране на строителството.Посочва,че в случая не се касае до допълване на проекта,а до неяснота при изпълнение на заложените спецификации в проекта за привързване на водопроводните отклонения,което в контекста на липса на съдействие от възложителя е довело до необходимост от спиране на строителството.

Във въззивната жалба са изложени и аргументи на жалбоподателя за обосноваване на поддържаната от него позиция,че фактическото завършване на всички СМР по двата договора е в срока съгласно раздел II от договорите и че изпълнителят е бил в готовност да предаде обекта и да представи изискуемата количествено-стойностна сметка ведно с цялата налична документация.Изложени са и доводи срещу твърдението на ищеца за некачествено изпълнение и по спорния между страните въпрос по исковете за неустойка за некачествено изпълнение,отнасящ се до това дали пропаданията на изпълнената траншея по трасето на водопроводите на уличното платно 3 могат да се вменят във вина на изпълнителя по процесните договори,при което да се приеме,че последният не е изпълнил задълженията си по договорите за качествено изпълнение на СМР.Жалбоподателят в тази насока поддържа,че качественото трамбоване е зависимо от полагането на трошен камък,каквато дейност не му е възлагана за извършване по двата процесни договора и затова той като изпълнител по договорите не може да бъде държан за отговорен относно констатираните пропадания по пътното платно.Посочва още,че пропаданията се дължат на липсата на трошенокаменна настилка,която се полага върху обратния трамбован насип,а поставянето на такава настилка не му е възлагано по договорите.

В жалбата се поддържа още,че в мотивите към съдебното решение не се изяснява по какъв начин пропаданията по асфалта се свързват със задължението на изпълнителя да извърши реконструкцията на водопровода съгласно предмета на договорите и заложените количества СМР по чл.1,ал.2 от договорите,инкорпорирани в КСС към тези договори.Заявено е в тази връзка,че съдът въобще не е откроил кое точно задължение ответникът не е изпълнил по договорите и най-вече каква вреда е възникнала от това неизпълнение,че да бъде репарирана посредством уговорената неустойка.При тези доводи жалбоподателят счита,че не е доказана причинно-следствената връзка,която е необходим юридически факт от основание на претенцията,доколкото възложителят първо следва да установи какво е длъжен ответникът да изпълни и какво не е изпълнил.Наред с това жалбоподателят твърди,че според констатациите на вещото лице са изпълнени всички СМР,които са възложени по договоритге и за нито едно от извършените СМР съдът не е посочил в мотивите си,че е некачествено или че е налице разминаване в количеството,вложено от изпълнителя,поради което жалбоподателят счита,че няма основание за начисляване на претендираната неустойка за некачествено изпълнение.

Жалбоподателят заявява още,че поддържа изцяло възраженията си за нищожност на клаузите на чл.16 и чл.17 от процесните договори за неустойка за забавено изпълнение и неустойка за некачествено,неточно и/или частично извършване на СМР.Твърди,че клаузите са нищожни,защото страните изрично не са формулирали съгласие,че тези неустойки могат да бъдат кумулативно активирани,т.е. не са изразили воля,че ще бъдат обезщетявани два пъти едни и същи вреди.И на второ място,както поддържа жалбоподателят,поради това,че в случаите на пълно неизпълнение на договора,каквото се твърди от въззиваемия,че е налице,уговорената неустойка,която обезщетява за вредите от това неизпълнение е идентична с неустойката,която го обезщетява за вредите от забавено изпълнение.Пълното неизпълнение,според жалбоподателя,поглъща вредите от забавеното изпълнение,защото при пълното неизпълнение кредиторът търпи идентични вреди с тези при забавено изпълнение,но в последния случай има правното очакване все пак за някакво изпълнение.Предвид това жалбоподателят счита,че не може да се търси неустойка за забава,ако е настъпило пълно неизпълнение,за което също е 4 предвидена неустойка,т.е. кумулирането на неустойки е допустимо само ако се отнася до форми на неизпълнение,които не се поглъщат.В случая,както се твърди в жалбата,въззиваемият от един и същи юридически факт цели да получи обезщетение два пъти за едни и същи вреди.

Въз основа на горните съображения е поискано в процесната въззивна жалба да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което да се отхвърлят предявените искове,включително и като се уважи възражението за прихващане.Поискано е в полза на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

От въззиваемата

Община

Септември,ЕИК

000351825,чрез пълномощника й адв. В. Б.,е подаден отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение е правилно и законосъобразно,постановено при спазване на процесуалните норми и обосновано.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лицепомагач “Застрахователно дружество ЕВРОИНС”АД с ЕИК 121265113,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството- Й. И..В този отговор е изложено становището,че обжалваното решение е неправилнонезаконосъобразно и необосновано,както и постановено в противоречие с материалния закон.Също така е заявено в отговора на дружеството,че същото поддържа направените от жалбоподателя “Венигаз”ЕООД възражения срещу първоинстанционното решение.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното: