Определение № 162 от 23.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Габрово, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20264200500048 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Д., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 1003/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил с „Кредит Гаранция“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение № 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитора, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД не са нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Сочи, че неправилно заповедният съд е приел, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи за комисионни, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Счита, че в конкретния случай изискванията за съдържанието на договора са спазени.

Посочен е лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство не представлява неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не са посочени изобщо съответните величини.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение 1 за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. М. А., за сумата 617,21 лв. - главница за периода 30.12.2024 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 35,12 лева - договорна лихва за времето от 30.12.2024 г.31.03.2025 г., сумата 60,45 лева- мораторна лихва за периода 31.12.2024 г. – 08.12.2025 г., както и сумата 21,25 лева заплатена държавна и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за потребителски кредит с № 3055760 от 07.10.2024 г., сключен между С. М. А. и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ай Тръст“ ЕООД и С. М. А. е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2024 г., във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С обжалваното разпореждане рег. № 98 от 08.01.2026 г., заповедният съд е приел, че не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Съдът е намерил, че всеки един от договорите – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани съобразно клаузата на чл. II.4 от договора за кредит. Съобразно същата кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно същия договор юридическото лице поръчител следва да е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. На практика упражняването на правото на избор на кредитополучателя да избере поръчител му е предпоставено от предварителното одобрение на кредитора.

Последното поставя всъщност кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере другата опция освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи. При това положение не е приел, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл. II.4 от договора за заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

На следващо място е приел, че в чл. 8.1 от договора за поръчителство е уговорено потребителят да заплати възнаграждение на поръчителя съгласно Приложение № 1 в размер 2 на 89,42 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит или общо 421,17 лв. за целия период от 5 месеца. Плащането на уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като е договорено в размер половината от размера на главницата на получения кредит от 800 лв. Поради което тази разпоредба също е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. Поради което се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен.

Приел е, че от клаузите на договора за потребителски кредит и общите условия не се установява тези разходи за поръчителството да са включени в ГПР. Неточният размер на ГПР води до недействителност на договор за кредит на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тъй като договорът за потребителски кредит от 07.10.2024 г., сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД и договорът за поръчителство от същата дата, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, са във връзка помежду си, последиците от недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за поръчителство и обуславят нищожността на последния.

С оглед на това за „Ай Тръст“ЕООД не са възникнали имуществени права (вземания), които да бъдат прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“, каквито се претендират със заявлението по чл. 410 ГПК по настоящото дело.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. роцесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за предоставяне на гаранция. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

3

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за дружествотопоръчител, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство и размерът на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

От депозираното заявление е видно, че се претендират главница и договорна лихва в по- малък размер от уговорения в договора, от което следва, че кредитополучателя е извършвал плащания, в които освен за главницата са включени сумите за възнаградителната лихва и възнаграждението за гаранта, които при недействителен договор не се дължат.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. За да извърши приспадане между плащанията, извършени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит, и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация заявителят не е представил пред районния съд, като и в жалбата си не посочва размера на извършените плащания. Поради това и за настоящата инстанция не е възможно да извърши преценка за дължимостта на претендираната главница, съответно да извърши приспадане на плащанията по неравноправните клаузи от останалата дължима сума по договора.