Решение № 152 от 08.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Разлог, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С НП №*/26.03.2024 г., издадено от Директор на РД за областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП, на „М.Г.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., о.Б., с управител Л.И.Г., на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, е наложено наказание "имуществена санкция" от 500,00 лева за нарушение на чл.115, т.1 от ЗТ,.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят „М.Г.“ООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се също, че е приложена неправилно санкционна норма, като се излагат и твърдения за приложимост на института на чл.28 от ЗАНН.

В проведеното СЗ жалбоподателят „М.Г.“ООД, с управител Л.И.Г. - редовно призован, не се явява, явява се упълномощен представител адв.К., която поддържа депозираната жалба и излага подробни съображения в тази насока в ОСЗ. Претендира разноски.

НО - Директор на РД за областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба, излага подробни съображения в тази насока и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 05.04.2024 г., а жалбата е подадена на 18.04.2024 г.) Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2024 г. жалбоподателят „М.Г.“ООД, ЕИК*, извършвал търговска дейност като предоставял туристически услуги в място за настаняване Клас „Б“, находящо се в г.Б., О.Б., О.Б., у.“Т.“№2. Проверяваният обект бил с утвърдена категория 3 звезди, съгласно издадено удостоверение от О.Б. №БЗ-БХЗ-6ХП-1А/30.09.2022 г. за обект – семеен хотел „М.к.“ с капацитет 12 стаи, 32 легла с отразени собственици М.Г.Г. и Л.И.Г., и лице, стопанисващо 1 обекта „М.Г.“ООД, ЕИК*,. Към дата на установяване на нарушението, обектът е работил, като за него е представена справка временна заетост, от която било видно, че са настанени 9 госта в 3 стаи. По време на проверката, проверяващите установили, че няма поставен на видно място на рецепция ценоразпис с обявени цени на нощувките и предлаганите услуги, като същият не бил представен и при поискване. Търговецът не е изпълнил адм. си задължение, съгласно изискванията на чл.115, ал.1 от ЗТ, при осъществяване на хотелиерство да обяви цените на нощувките и на другите предлагани услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията.

Нарушението е било извършено на 01.02.2024 г. в г.Д., о.Б., о.Б.,, у.“Т.“№2 - място за настаняване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК: НП №*/26.03.2024 г. /оригинал/; АУАН №*/21.02.2024 г. /оригинал/; заповед №1087 от 15.12.2023 г.; заповед №1012 от 10.11.2023 г.;

Заповед №987 от 07.11.2023 г.; касов бон на стр.14; Констативен протокол №*/01.02.2024 г./заверено копие/; снимков материал на стр.19, Удостоверение за категоризация на обект три звезди, известие за доставяне; касов бон; писмо с изх. №Ц-03-14-17 от 01.03.2024 г.;

Възражение срещу АУАН вх. №*/06.03.2024 г. /заверено копие/; Копия на 2 броя пликове.

В хода на съд. производство бяха разпитани свидетелите- Ж.Д., С.Е. и М.А. - служители в РД-В. към КЗП, чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното адм. наказание прави следните изводи:

НП е издадено от компетентен орган - Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП, упълномощен със Заповед №1012/10.11.2023 г., неразделна част от Заповед №984/07.11.2023 г. на Председателя на КЗП.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, към момента на проверката „М.Г.“ООД, ЕИК*, извършвал търговска дейност като предоставял туристически услуги в място за настаняване Клас „Б“, находящо се в г.Б., О.Б., О.Б., у.“Т.“№2, като проверяваният обект бил с утвърдена категория 3 звезди, съгласно издадено удостоверение от О.Б. №БЗБХЗ-6ХП-1А/30.09.2022 г. за обект – семеен хотел „М.к.“ с капацитет 12 стаи, 32 легла с отразени собственици М.Г.Г. и Л.И.Г., и лице, стопанисващо обекта „М.Г.“ООД, ЕИК*,.

Правилно АНО е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗТ,, тъй като към момента на проверката цените на нощувките и на другите предлагани услуги не са били обявени ч/з ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. Видно от представеното и прието по делото писмено доказателство удостоверение, издадено от О.Б. №БЗ-БХЗ-6ХП-1А/30.09.2022 г. за обект – семеен хотел „М.к.“, проверяваният обект е бил категоризиран с 3 звезди. Не е спорно м/у страните, че въззивното дружество е стопанисвало проверявания обект, като и че същият е притежавал валидно удостоверение за категоризация "3 звезди" т. е. към датата на проверката е било категоризирано.

Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗТ – лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги ч/з ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. Легално определение на понятието "хотелиерство" е формулирано в §1, т.55 от ДР на ЗТ – "Х.", а именно предоставяне на настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти. А определение на понятието "Х." е формулирано в §1, т.55 от ДР на ЗТ - лице, което извършва хотелиерство във: регистрирани места за настаняване или всички видове категоризирани места за настаняване по този закон или в места за настаняване с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране или в туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални. След като в мястото за настаняване е била осъществявана хотелиерска дейност е трябвало да бъде спазено и изискването на 2 чл.115, ал.1 ЗТ, а именно: да са обявени цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. Такива ценоразписи в обекта не са били налични, но въпреки това, съдът счита, че неправилно е била ангажирана имуществената отговорност, съобразно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ. Нормата на чл.206, ал.1 от ЗТ гласи, че на лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1-3, се налага глоба от 500.00 до 5`000.00 лв., съответно имуществена санкция от 1`000.00 до 10`000.00 лв. В случая безспорно се установи, че проверяваният обект към дата на проверката е бил категоризиран с „3 звезди“ тоест в случая е приложима разпоредбата на санкционната норма на чл.210 от ЗТ, а именно - на хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл.115 или ги изпълнява не по указания начин, се налага глоба от 200.00 до 2`000.00 лв., съответно имуществена санкция от 500.00 до 2`000.00 лв и ал.2 от същия чл.

- при повторно нарушение по ал.1 се налага глоба от 400.00 до 4`000.00 лв., съответно имуществена санкция от 1`000.00 до 4`000.00 лв.

Предвид изложеното, настоящия съд. състав приема, че правилно е приложен материалния закон по отношение на установеното нарушение, но е налице неправилно приложение на санкционната норма, като освен неправилното й посочване, АНО не е обсъдил и как е определил размера на наложената санкция, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че НП се явява издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено. Поради това и съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.(28 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ПК.

В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който в писмени бележки е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело не се дължи.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.

В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на НО и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адв. възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба №1 от 7.09.2004 г. за минималните р-ри на адв.

3 възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.88 от 2022 г., когато адм. наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адв. възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 в/у стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр.28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр.28 от 2014 г. с Решение №13062 от 03.10.2019 г. и Решение №5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр.68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр.88 от 2022 г./ за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1`000.00 лв. е 400.00 лв. В случая е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 500.00 лв. и минималното адв. възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400.00 лв.

Съдът намира, че в случая договореният адв. хонорар от 500.00 лева е е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 и т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и същият следва да се редуцира.

Предвид гореизложеното, РД за областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП следва да заплати на „М.Г.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., о.Б., с управител Л.И.Г., разноски от 400,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №274/2024 г. пред Рг.РС.