Решение № 240 от 27.10.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Шумен, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500362 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение №3/03.01.2025 г. по гр.д. №1962/2024 г. ШРС е признал за установено по отношение на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 17, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „....“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу него, съществува вземане за сумата от 1276,46 лева, представляваща 1201,42 лева неустойка и 75,04 лева цена на мобилни услуги, по договори от 22.12.2021 г. с № 625630602 и № 625630745, ведно със законната лихва върху главницата от 1276,46 лева, считано от 15.01.2024 г. до окончателното плащане. Със същото е осъдил Г. да заплати на “Йеттел България” ЕАД сумата от 1670 лева, представляваща разноски в исковото производство и по ЧГД № 103/2024 г., по описа на ШРС. С определение №1011от 01.04.2025 г. по същото дело ШРС е отхвърлил молбата на В. И. Г. за изменение на решението в частта му за разноските.

Решението е обжалвано от ответника В. И. Г., чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител адв. Ж.Д.Д.. при ШАК само в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД съществува вземане за сумата от 1201,42 лева – неустойки по договори от 22.12.2021 г. с №625630602 и №625630745. По делото не било при подписването на договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ....ответникът не е получил устройство и не се е подписал за това. Представените със ССЕ протокол от кредитно известие, на които се позовал съдът, не били заверени вярно с оригинала и приети по делото. Счита същите за изготвени за целите на процеса и не следва да се вземат предвид. Не била установена по 1 делото и яснота относно цената на предоставеното оборудване. Липсвали доказателства, от които да е видно, че ищецът е прекратил предсрочно и едностранно сключените договори с ответника по негова вина.

Моли за отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което предявения от ищеца в частта за присъдените неустойки да бъде признат за неоснователен и отхвърлен.

Ответникът В. И. Г., чрез назначения особен представител адв. Ж.Д.Д.. – ШАК обжалва и определение №1011от 01.04.2025 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена молбата на особения представител за изменение на решението в частта му за разноските по отношение заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 480 лева.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №103/2024 г. по описа на ШРС се установява, че по заявление на „Йеттел България“ ЕАД е издадена заповед №57 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2024 г., с която е разпоредено на В. И. Г. да заплати на заявителя сумата 1276,46 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от договори, сключени между него и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ....0 от 22.12.2021 г. и договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ....от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 25,53 лв. - държавна такса и сумата 480 лв. - адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение e връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с определение №704/21.03.2024 г. заповедният съд е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.

На 22.12.2021 г. между страните е бил сключен Договор за услуга интернет за дома за номер ....0, с адрес на ползване на услугата гр. Шумен, ул. „....“ №17 със срок на действие 24 месеца, с месечен абонамент за срока на договора 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 19,99 лв.. С подписването на договора на потребителя е било предадено устройство HUAWEI, модел ...., с IMEI, завършващ на последни цифри „885“. В договора е посочено, че в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, последният дължи неустойка в размер на 96 лв. с ДДС.

2

На същата дата между страните бил сключен и Договор за услуга интернет за дома за номер .... с абонаментен план "Интернет 15.99", като месечният абонамент за първоначалния срок на договора (за 24 месеца) е 13,99 лв., а след него става 15,99 лв. и срок на действие 24 месеца, като промоционалните условия се предоставяли за първите 24 месеца. В договора е посочено, че на потребителя се предоставя устройство ZTE, модел 5G Outdoor install set, с IMEI, завършващ на последни цифри „217“. В договора е посочено, че в случаите, в които потребителят не върне предоставения за ползване 5G комплект за външен монтаж ZTE CPE ODU MC7010 и IDU MF269 или е счупен или повреден, последният дължи неустойка в размер на 999 лв. с ДДС. Видно от заявка 625630745 потребителят е заявил инсталация на услугата на посочения в договора адрес на 29.12.2021 г. в часовия интервал от 16 до 18 часа.

Към ССЕ е приложен протокол за инсталация на услуга интернет за дома към заявка за инсталация с номер 625630745, от който се установява, че на заявения от абоната адрес е инсталирано следното оборудване: външна антена от комплект за външна инсталация с имей завършваш на последни три цифри „217“ и Wi-Fi рутер от комплект за външна инсталация с имей завършващ на последни три цифри „842“. Същият е приложение към заключението на вещото. Страната не го е оспорила в съдебно заседание, нито заключението на вещото лице.

От ССЕ се установява още, че начислените в процесните фактури, приложени в заповедното производство, за всеки от претендираните периоди суми за предоставени мобилни услуги са в общ размер на 75,04 лв. и неустойки в общ размер на 1201,42 лв., като няма данни за погасяване на така начислените задължения.

При сключване на договорите ответникът е подписал декларация - съгласие, че при подписване на договорите е запознат с общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа.

Представени са и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Съгласно чл. 23 от общите условия на дружеството - ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т. 69. Съгласно чл. 26 от общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.

Ищецът представя покана за доброволно плащане с дата 05.03.2022 г., с която уведомява потребителя, че общата стойност на задълженията му за предоставени услуги по сключените договори с оператора за номера ....0 и ....възлиза на 75,04 лв. с ДДС, която следва да заплати в срок от 10 дни от датата на това писмо, съдържащо и предупреждение, че при неплащане на дължимата сума, договорът ще бъде прекратен, а към посочената сума ще бъде добавена неустойка в размер на 811,42 лв.. Като доказателство за отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора е 3 представено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД, ОПС – Шумен, според което хибридна пратка за В. Г. от гр. Шумен, ул. „.... №17 е доставена на посочения от подателя адрес за доставка в срока на договора, като обявеният начин на доставяне е бил „до пощенска кутия“.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Заявени са претенции с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания в общ размер на 1276,46 лв., от които 75,04 лв. неиздължена стойност на абонаментни такси и 1201,42 лв. – неустойки по Договор за услуга интернет за дома за номер ....0 и Договор за услуга интернет за дома за номер ....

Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е уважена установителната претенция за съществуването на вземане в общ размер на сумата от 1201,42 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на процесните два договора.

В останалата част, решението не е било обжалвано, и е влязло в сила.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка по договора.

В настоящия случай се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество и ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор за услуга интернет за дома. Със сила на присъдено нещо е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане стойността на предоставените за периода 22.12.2022 г. – 04.02.2022 г. услуги.

От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по сочените два договора в размер на 1201,42 лв., с оглед едностранното предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя – т. 19б от ОУ на оператора.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

Съгласно Договор за услуга интернет за дома за номер ....0 и Договор за услуга интернет за дома за номер ....в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по 4 договора или други свързани с него документи, в това число приложимите общи условия, последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно чл.19б в/ от общите условия ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия. Съответно съгласно чл. 75 от общите условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХIII, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.