Акт от 22.07.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№475

22.07.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...

Прокурор: Делчо Лавчев при

Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….…. като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело

№534 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.И.Л.(в жалбата е допусната фактическа грешка в изписване собственото име на жалбоподателя и същия е посочен като М.),

ЛНЧ ********** - гражданин на Молдова, с адрес: РПЦ-Харманли, гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, срещу Решение №УПХ-46/15.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Счита решението за незаконосъобразно, поради нарушение на нормата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били крайно наложителни с оглед сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за чужденеца не можело да бъде пренебрегната поради несигурната обстановка в родината му. Нямал друг избор, освен да избяга от страната си на произход, защото щял да пострада. Животът в държавата му на произход бил невъзможен и въпреки желанието му да остане там, нямало как да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност. Притесненията му се засилвали ежедневно и се наложило да търси спасение далеч от дома. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. В този смисъл изводът, че липсвали основания за предоставяне на закрила бил необоснован и бил изцяло в противоречие със закона, че липсата на доказателства не можело да бъде самостоятелно основание за отмяна. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от чужденеца факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното му завръщане в родината щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Ето защо счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. За да се отхвърли молбата за хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, в решението се извършвала преценка за страната по произход – Молдова, въз основа на информация, обективирана в Справка №МД-305/05.06.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ ДАБ относно актуалното положение в Молдова към тази дата. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната по произход на чужденеца. Следвало да се вземе предвид, че дори и при наличието на съмнения или неяснота за интензивността на насилие в страната на произход, тези съмнения не бивало да бъдат тълкувани в ущърб на търсещия международна закрила. В противен случай подобно тълкуване представлявало безспорно нарушение на абсолютния принцип на non-refoulement, както и на чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека. При така установеното, оспорващият счита, че направената от ответника преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. Ето защо следвало да се приеме, въз основа на задълбоченото обсъждане и анализиране на наличната информация за моментната ситуация, предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и водело до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. По изложените съображения, отказът на административния орган да предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл.75, ал.2 от ЗУБ/, което нарушение водело и до неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с чужденеца интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, не се установявало да е посочил икономически съображения за напускане на страната си по произход, както приел административния орган. Заявената от чужденеца причина за напускане се обвързвала с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия.

Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Евентуалното му завръщане в Молдова щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му.

Сочи се, че съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2, във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока се цитира практика на ВАС. Ето защо административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът

- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (П. Р.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба от

26.05.2020г. с вх.№105450-829/26.05.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Л.М.от Молдова, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх.

№394 от 02.06.2020г., с рег. №УП 15543/02.06.2020г. на ДАБ, подадена с името Л.М.И. от Молдова. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15543/02.06.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.И.Л., гражданин на Молдова, роден на ***г. в гр. Кишинев, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.И.Л., роден на ***г. в гр. Кишинев, Молдова, със същия постоянен адрес, гражданин на Молдова, етническа принадлежност – молдовец, религия – християнин - православен, професия - програмист, образование средно, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП 15543/02.06.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същият се представил с имената Л. М., роден на ***г., гражданин на Молдова. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 09.06.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15543/09.06.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност.

Притежавал само акт за раждане в Молдова. Нямал близки роднини в държави-членки на ЕС. Само искал да сподели, че родителите и брат му и сестра му имали двойно гражданство – молдовско и румънско. Напуснал Молдова в края на 2010г. и легално преминал в Приднестровието, след което почти веднага преминал отново легално в Украйна. Там останал близо десет години и работил като компютърен специалист. По време на престоя си там нямал никакви проблеми, но решил да напусне Украйна, за да може да си извади документи. В украинското посолство не можел да си извади документи – там царяла корупция и имало опасност да го върнат в Молдова. Искал да достигне до Гърция, където се надявал да получи закрила, но успял да стигне само до България. В началото на месец май 2020г. влязъл незаконно в Република България, преминавайки транзитно през Румъния. Когато преминал на българска територия, продължил пътя си и успял да достигне до границата с Гърция, където бил задържан от полицията. Гр. Кишинев бил постоянният му адрес в Молдова. Там бил роден и само там живял до напускането на страната си. Не бил женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава.

Заявил, че бил осъждан. През 2010г. в Молдова бил осъден за притежание на една цигара с марихуана на 500 евро глоба. По-късно разбрал, след като напуснал Молдова, че за същото престъпление бил осъден на три години лишаване от свобода. Посочил, че е молдовец. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Посочил също, че е православен християнин. Не е имал проблеми лично заради изповядваната от него религия. Заявил, че имал проблеми с официалните власти в Молдова. Не бил членувал в политически партии или организации. Имал близки роднини в родината си. Родителите му се намирали в Молдова, в гр. Кишинев. Освен тях имал и един брат и една сестра, които живеели в същото населено място. Имал средно образование. Завършил в гр. Кишинев девети клас. Не работил в Молдова. Относно причините да напусне държавата си по произход разказал, че първата причина да вземе решението да напусне родината си били проблемите, които имал с полицията. Бил принуден да дава показания като свидетел, но не в съда. През 2009г. се случило всичко това, след като полицията заловила една наркобанда. Техният град Кишинев бил малък и всички се познавали, така че чужденецът имал информация за тези наркопласьори. Полицаите се свързали с него и искали да им предостави информация за тази наркобанда, като чужденецът им оказал съдействие. След това обаче за него имало последици, след като членовете на тази банда били осъдени и влезли в затвора. Започнали да го заплашват, като го обвинявали, че ги предал на полицаите. Основно го заплашвали техни близки и познати, като го предупреждавали, че ако излязат от затвора, ще го убият. Чужденецът приел тези заплахи съвсем сериозно и се страхувал за собствения си живот. Това била основната причина да вземе решението да напусне Молдова – страхът му от отмъщението на членовете на наркобандата, която попаднала в затвора с негово съдействие. Освен това през 2010 година чужденецът бил заловен с една цигара марихуана, която била за лично потребление. За това деяние срещу него било повдигнато обвинение и бил осъден впоследствие да заплати глоба от 500 евро. Нямал възможност да плати тази глоба и решил да избяга от страната. През месец април 2009г. в Молдова се осъществил държавен преврат и последиците от него се усетили във всички сфери на живота. В полицията били назначени нови полицаи, които започнали да рекетират чужденеца и да искат от него големи суми пари. Заплашвали го, че ако не им плати, ще го осъдят ефективно и ще лежи в затвора. Чужденецът не искал да бъде в затвора невинен и решил да напусне родината си, за да се спаси. След като напуснал Молдова разбрал, че за същото деяние – притежание на една цигара с марихуана, бил осъден на три години лишаване от свобода. Това били всички причини, за да вземе решението да напусне страната, нямало какво друго да добави. Посочил, че никога не се е занимавал с разпространение на наркотици, просто познавал такива хора. Имало заплаха, отправена лично към него, получил лични заплахи от полицейски служители, че ще го хвърлят в затвора. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в Молдова, защото дългото му отсъствие нямало значение, там никога не забравяли. На въпроса защо подал молба за закрила в Република България отговорил, че подал молба тук, защото България също била европейска страна и не успял да достигне до Гърция.