Решение № 58 от 30.01.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Благоевград, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас И.ов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20231210101898 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. К. С., ЕГН **********, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348.

Навежда се в молбата, че съгласно сключен трудов договор № 179922 от 27.07.2022г., ищеца е назначен за неопределен срок на длъжност “Техник, водно строителство и ХЕС", с код по НКПД: 31123001, в „НЕК“ ЕАД и с място на работа - Предприятие “Язовири и каскади”, язовирен район “Благоевград”. Твърди се, че трудовият договор, както и всички следващи допълнителни споразумения, са подписани от Управителя на предприятие „Язовири и каскади“ София, като последният е действал в качеството си на пълномощник на Изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД. Прави се довод, че работодател, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, на ищеца се явява "НЕК" ЕАД, а не Предприятие "Язовири и Каскади", което не е в такава степен организационно и икономически обособено от самото дружество, че самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение.

Поддържа се, че законът е дал възможност да предяви иск срещу работодателя и по мястото, където обичайно полага своя труд - чл. 114 от ТПК. В конкретния случай, видно от представения трудов договор, като ищеца е изпълнявал длъжността си в Язовирен район “Благоевград” с адрес: гр. Б..

Твърди се, че на 17.08.2023 г. е връчена Заповед № ЧР-01-51/17.08.2023 г. на Изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД /“НЕК“ ЕАД/, с която за неизпълнение на основно задължение по чл. 126, т. 1 от КТ и извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 5.3, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 1

17.07.2023г. до 24.07.2023 г. включително, без основателно причина, е наказан ищеца по чл.

188, т. 3 от КТ с дисциплинарно наказание “уволнение”. Твърди се, че на същата дата 17.08.2023 г. е връчена и Заповед № 124/ 17.08.2023 г. на Изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и във връзка със Заповед № ЧР-01 -51/17.08.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение.

Навежда се, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно.

Поддържа се, че мотивите на Заповед № ЧР-01-51/17.08.2023г. се обосновават с изискванията на чл. 126, ал.1, т. 1 КТ - да се яви работника навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Сочи се в уволнителната заповед, че съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 5.3.1. от Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК АД, идн. № 00.ЧР.ПР.04, ищеца е нарушил трудовата дисциплина, тъй като не се е явил на работа, считано от 17.07.2023 г. до 24.07.2023 г. включително, без основателна причина.

Поддържа се, че ответникът формално е приел дадените от ищеца на 14.08.2023 г. писмени обяснения, но не е изпълнил вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 193 ал. 1 предл. трето и четвърто от КТ - да ги анализира и прецени, както и да събере допълнителни данни в подкрепа на изложените твърдения, за да се установи дали наистина отсъствието се е дължало на обективна причина или е липсвало уважително основание за неприсъствието. Сочи се, че в дадените от ищеца писмени обяснение ясно е посочил какви са основните причини, за да не присъствам на работа, в периода от 17.07.2023 г. до 24.07.2023 г. включително, които сега излага по-подробно.

Твърди се, че ищеца имам син К. К. М. С., роден на ********** г. в М., Република К., следствие на връзка между ищеца и биологичната му майка У. М. М., докато двамата живеели заедно в М., К.. Твърди се, че детето е с българско гражданство и има издаден Акт за раждане № 1007 от 31.08.2021 г. от община Благоевград. Твърди се, че синът останал да живее с майка си в К., но след усложняване на политическата и икономическа обстановка в страната и възникнали сблъсъци между опозицията и властта, заедно с майка му решили, че ще е в интерес на детето да дойде да живее при ищеца в България. Твърди се, че за целта майката изпратила на ищеца нотариално заверено нейно съгласие и ищеца, след като си взел 10 дена неплатен отпуск - до 17.07.2023 г., извадил виза и обезпечил финансово пътуването си с банков кредит от 10 000 лв., на 06.07.2023 г. заминал за Африка, за да вземе детето.

Твърди се, че на 10.07.2023 г., ищецът и синът му пристигнали в ЮАР и на 11.07.2023 г. отишли в посолството на Република България в Южна Африка, гр. Претория, където предал ищеца всички документи, които имал, за да се издаде временен паспорт на детето. След като прегледали документите, консулът изискал от ищеца допълнително пълномощно от майката на детето за издаването на паспорта. Твърди се, че към този момент ищеца не разполагал с този документ, а изготвянето му изисквало по-дълъг период от време. Установената процедура в К. за издаване на такова пълномощно е сложна и включва: първо, заверка от Кенийски съд, след това заверка от Кенийското външно министерство в Найроби и накрая допълнителна заверка от Кенийското посолството в Южна Африка. Твърди се, че на 2

14.07.2023 г. ищеца информирал, чрез Viber, неговия пряк ръководител в Предприятие “Язовири и каскади”, язовирен район “Благоевград” - г-жа В. Д. за тези възникнали допълнително и непредвидени обстоятелства и я помолил да разреши още 5 работни дни неплатен отпуск. Твърди се, че същата отказала с мотив, че трябва да подаде молбата си лично и на работното си място. Твърди се, че на 17.07.2023 г. изпратил ищеца на имейла на ръководителя собственоръчно написана от него молба, с искане да се позволи да ползва неплатен отпуск, в размер на 5 работни дни. поради лични причини. Твърди се, че на молбата, без да бъде заведена по съответния ред с входящ номер, била поставена резолюция, без дата и без да е оформена с изходящ номер, “Не съм съгласна”. Навежда се, че ищеца изпаднал в затруднено положение и под голямо напрежение, намирал се в Южна Африка, нямал време да се снабди с изискващото се пълномощно за издаване на временен паспорт на детето и визата му изтичала на 24.07.2023 г. Твърди се, че същевременно прекият му ръководител, без каквато и да е основателна причина, го поставил в безизходна ситуация с отказа си, съзнавайки, че е в обективна невъзможност, дори и да желае, ищеца да се яви на работа на 17.07.2023г., след като на 17.07.2023 г. още е в Южна Африка. Навежда се, че междувременно, от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. правели ищеца и майката всичко възможно, за да може тя да оформи необходимото пълномощно, но непрекъснато възниквали препятстващи обстоятелства и все не успявали. Навежда се, че още на 19.07.2023 г., след като установил, че няма да могат да изготвят документа в оставащите дни до изтичане на южноафриканската виза (25.07.2023г.), помолил ищеца леля си Анка С.а Зл. да разговаря с посолството на Южна Африка в София за възможностите да удължи визата си, докато е в Южна Африка. Твърди се, че отговорът на посолството бил, че трябва първо да се върне в България и лично да подаде молба за виза. Навежда се, че този вариант означавал да остави детето си само в Южна Африка, което за ищеца бил невъзможен и неприемлив вариант. Решил ищеца да се свържа с южноафриканските имиграционни служби, за да разбера дали ще разрешат да заминат с детето от тяхната страна с кенийския задграничен паспорт и български акт за раждане на детето. След като получих отговор, че няма да бъдат спрени да напуснат ЮАР и след разговор на лелята с българските гранични власти, които потвърдили, че ще може да влезнат в България, на 23.07.2023 г. ищеца със сина си заминал от Южна Африка. Твърди се, че с имейл поискал потвърждение за безпрепятственото прибиране и от турските авиолинии, но от тях не получил отговор.

Твърди се, че на 24.07.2023г. пристигнал ищеца и сина му благополучно в България и на следващия ден - 25.07.2023г. отишъл ищеца на работа. Твърди се, че веднага бил помолен от ръководителя си да предаде ключовете за офиса и да си ходи, защото всеки момент чака заповедта за уволнението и когато същата пристигне, ще повикат ищеца. Твърди се, че ищецът попитал какъв е мотивът за уволнението, но не му се отговорило, тъй като прекият му ръководител не бил сигурен. Твърди се, че същата вечер, явно от голямото напрежение и преживелия стрес, получил силни болки в стомаха и на другият ден 26.07.2023г. отишъл до болницата, където бил приет за лечение. Твърди се, че след 18 дни болнични, на 14.08.2023 г. ищеца се явил на работното си място и същия ден, след поискване, дал писмени обяснения за неговото отсъствие от 17.07.2023 г. до 24.07.2023 г. и на 17.08.2023 г. му се 3 връчили заповедта за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа се, че в уволнителната Заповед № ЧР-01-51/17.08.2023 г. липсват аргументи за причините, поради които не са зачетени оневиняващи ищеца обстоятелства, посочени в дадените от него писмени обяснения.

Навежда се, че процесното дисциплинарно наказание е наложено от ответника в противоречие на чл. 186 от КТ. Съгласно чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Виновното неизпълнение е субективната страна на понятието ..дисциплинарно нарушение". Поддържа се, че наложеното от ответника дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, тъй като не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и не е налице съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание. Ответникът е нарушил и изискванията на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, която предвижда точно определено съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Една част от тези изисквания не са спазени, тъй като в уволнителната заповед липсват сведения за субективните признаци на посоченото нарушение. Наложеното дисциплинарно наказание е несправедливо. Ответникът не е спазил законовите критерии за извършването на преценката, дали наложеното наказание е справедливо. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, с която законодателят е създал нормативен регламент, установяващ правила за индивидуализация на дисциплинарните санкции. Ответникът не е обсъдил фактическите данни, относими към преценката на съответствието между нарушението и наказанието, което е наложено. За времето, през което ищеца е работил при ответника не са му налагани дисциплинарни наказания по установения в КТ ред и санкционираното поведение на ищеца само формално покрива белезите на дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл, от значение за тежестта на нарушението е и какви са последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли върху дейността на работодателя, с оглед упражняваната от мен трудова функция. Навежда се, че преценката на наказващия орган по чл. 189 от КТ не е извършена правилно и не е налице съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение предвид тежестта на нарушението и всички посочени по - горе обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ изисква при определяне на наказанието да бъдат отчетени и причините, поради които аз съм допуснал поведение против установените в КТ и в другите актове правила.

Поддържа се, че неявяването на работа на ищеца, в периода от 17.07.2023 г. до 24.07.2023 г,. не е без основателна причина. Твърди се, че извършеното от ищеца нарушение не се е отразило на нормалното провеждане на дейността в Предприятие ‘"Язовири и каскади”, язовирен район “Благоевград”, поради което, с оглед изискванията на чл.189, ал.1 КТ, не съответства на наложеното тежко дисциплинарно наказание "уволнение".