Решение № 4 от 09.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№4 гр. ХАСКОВО, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500553 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез процесуалния представител гл. юрк. Я.П., срещу Решение № 258/05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2975/2023 г. по описа на РС Хасково, с което „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на С. С. М., ЕГН **********, сумата от 11 680 лева, представляваща стойността на неразрешен банков превод от 01.12.2020 г., осчетоводен на 02.12.2020 г., от сметката на С.

С. М., открита в „Банка ДСК” АД към сметка в „Пейнетикс” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1867.20 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост, немотивираност на решението, както и постановяване на последното в противоречие със събраните доказателства и при допускане на съществени процесуални нарушения. Според въззивника в решението липсвали конкретни фактически констатации и не били обсъдени събраните доказателства в тяхната цялост. Изтъква, че делото било докладвано по чл. 45 1 вр. с чл. 49 от ЗЗД, а е осъден на друго правно основание – чл. 79 от ЗПУПС.

Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на банката съгласно ЗПУПС. Набляга, че от събраните по делото доказателства автентичността на процесния превод е установена безспорно, като потребителското име и парола са въведени от първия път, а преводът е подписан с договорения между страните електронен подпис. Претендира, че по безспорен начин са доказани автентичността на платежното нареждане, правомерното използване на платежния инструмент, точното регистриране и осчетоводяване на платежната операция, както и това, че тя не е била засегната от техническа повреда или друг недостатък в предоставяната от банката платежна услуга. Добавя, че не е имало основание да се възприеме преводът от 02.12.2020 г. за нетипичен и по смисъла на чл. 90 от ЗПУПС същият е изпълнен точно от банката.

Излага тезата, че ищцата не е спазила задълженията си съгласно чл.

75, т. 1 и т. 3 от ЗПУПС за използване на интернет банкирането ДСК Директ в съответствие с предвиденото в сключения договор за ползване на услугата, не е опазила персонализираните средства за сигурност за ползване на интернет банкирането, като е записала паролата за достъп до него в браузъра на ползвания от нея телефон. Сочи, че съгласно общите условия за предоставяне на платежни услуги клиентът бил длъжен да вземе всички необходими мерки за опазване на своите персонализирани средства за сигурност от трети неоправомощени лица. Изразява несъгласие с извода на съда, че допуснатата небрежност не била груба, тъй като без запаметяването на потребителското име и паролата до твърдяната неразрешена операция не би се стигнало.

Добавя също, че ако сим картата на ищцата не е била клонирана неправомерно не би се осъществила последната.

Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна чрез нейния процесуален представител адв. Т. Т., с който оспорва наведените от въззивника доводи. Въззиваемата счита, че липсват доказателства и твърдения по отношение на запазването на потребителско име и парола от нейна страна. Счита, че е констатирано по безспорен начин престъпно отнемане на данни. Посочва, че районният съд правилно е приел, че не е налице груба небрежност от нейна страна. Моли решението на първата 2 инстанция да бъде потвърдено, претендира разноски.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявени са пасивно субективно съединени искове, като районният съд е приел, че същите са с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД, от С. С. М., ЕГН ********** против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (с ново наименование „Виваком България“ ЕАД), ЕИК 831642181. С Определение № 1157/06.11.2023 г., постановено по разглежданото дело, настоящата инстанция е приела, че с оглед на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и съгласно разясненията, дадени в т. 2 по тълк. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, от страна на С. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС.

Ищцата твърди, че около 08.00 часа на 02.12.2020 г. тя и нейният съпруг С.М. установили, че телефоните двамата нямат връзка с мрежата на „Виваком“ /„БТК“ ЕАД/. Докато бил на работа съпругът й получил по електронна поща писмо от „Виваком“, с което бил уведомен, че успешно била изпълнена заявка за смяна на сим картата, свързана с неговия телефонен номер. При посещението му в офис на „Виваком“ го уведомили, че сим картата му била подменена от приложението „Май Виваком“. При извършена справка по отношение сим картата на ищцата се установило, че нейната сим 3 карта била сменена със заявка от същото приложение.

С. М. закупил две нови сим карти за него и за ищцата и при активирането на картата от страна на ищцата около 15.40-16.00 часа тя получила три на брой смс-а - два от „Банка ДСК“ АД и един от „Виваком“.

Двата смс-а от „Банка ДСК“ АД се отнасяли за движение по нейните банкови сметки, ищцата направила опит да влезе в приложението за интернет банкиране, но не успяла, тъй като профилът й бил блокиран или със сменени пароли. Установила и че имала пропуснато обаждане от отдел Банкова сигурност към „Банка ДСК“ АД и върнала обаждане. При проведения разговор била уведомена, че от нейната сметка бил извършен превод към лицето Л.В. в размер на 11 680 лева. Тя заявила, че такива преводи не е правила и веднага отишла в офиса на „Банка ДСК“, в който работела. След извършена справка от неин колега се потвърдил такъв превод. Ищцата сигнализирала за станалото съпруга си С., който след извършена проверка чрез „Юробанк“ установил, че и неговите средства били преведени към три лица с четири превода през електронно банкиране.

И двамата подали формуляри за възстановяване на неправомерно направени преводи от техните сметки, всеки в своята банка. При разговора с отдел Банкова сигурност на „Банка ДСК“ АД се установило, че обаждането към ищцата било извършено, тъй като на служителите им направило впечатление наличието на неуспешни опити да се заплаща по интернет с електронната й карта. На 03.12.2020 г. ищцата и нейният съпруг подали жалби към „Виваком“, както и в полицията.

При извършени в тази връзка действия по разследването /по пр. пр. № 2228/2020 г. по описа на ОП - Хасково и пр. пр. № 111/2021 г. на СГП/ било установено, че на 24.11.2020 г. в магазин в ****, находящ се в мол „***“, ****, била закупена сим карта с №****, като при покупката същата не била привързана към клиент/телефонен номер. На 01.12.2020 г. в 23.41 часа от приложение „Май Виваком“ била заявена и направена смяна на сим карта за мобилния номер на ищцата, при което била активирана горепосочената СИМкарта и съответно спряна тази, ползвана от нея. В 23.46 и 23.47 часа наличната в в спестовната сметка на ищцата сума била преместена по разплащателната й сметка, като общо събраната в тази сметка сума била в размер на 11 680 лв., а в 03.11 часа цялата сума била преведена по сметка на 4 лице с имена Л. В. с IBAN **** в „Пейнетикс“ АД.

В отговора на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Посочва, че не е налице неразрешена операция по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС, като банката по безспорен начин е установила автентичността на платежната операция.

Добавя, че банката е проверила правомерното използване на платежния инструмент от страна на С. М., като преводът е извършен в съответствие с посочения в платежното нареждане IBAN и по смисъла на чл. 90 от ЗПУПС същият е изпълнен точно от Банка ДСК.

Изтъква, че банката не само е проверила правомерното използване на платежния инструмент и автентичността на операцията, но е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността съгласно императивното изискване на чл. 100 от ЗПУПС. Набляга, че С. М. не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 75, т. 1 и т. 3 от ЗПУПС за използване на интернет банкирането ДСК Директ в съответствие с предвиденото в сключения договор за ползване на услугата и не е опазила персонализираните средства за сигурност за ползване на интернет банкирането. Претендира, че е налице груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, което изключва отговорността на въззивника за конкретната операция по чл. 79 от ЗПУПС.

Отговор на исковата молба е подаден от страна на втория ответник „Виваком България“ ЕАД, като са изложени подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска, насочен срещу същия.

С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения иск срещу „Банка ДСК“ АД и е отхвърлил предявения иск срещу „Виваком България“ ЕАД. Решението в частта, в която е отхвърлен искът срещу „Виваком България“ ЕАД, не е обжалвано от страна на ищцата, влязло е в законна сила и не е предмет на контрол пред настоящата инстанция.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Безспорно по делото е, че ищцата и „Банка ДСК“ АД са се намирали в облигационно правоотношение за ползването на платежни услуги, възникнало въз основа на сключен Договор за откриване и обслужване на 5 стандартна разплащателна сметка на физически лица от 09.06.2010 г. Не се спори също така, че ищцата е титуляр на банкова сметка с ***, открита при „Банка ДСК“ АД, както и че същата е посочила тел. номер **** за получаване на смс код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на преводи.

Не е спорно и това, че на 01.12.2020 г. в периода от 23:50 часа до 23:53 часа от посочената по-горе сметка на ищцата е инициирано изпълнението на платежна операция – нареден е превод в размер на 11 680 лева към банкова сметка с **** в „Пейнетикс“ АД, както и това, че ищцата е уведомила на 02.12.2020 г. „Банка ДСК“ АД, че от нейната сметка е извършен неразрешен превод на 11 680 лева, видно от представения отговор от въззивника с рег.

№**** г. по подадения от ищцата сигнал.

Оспорват се от въззивника изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана автентичността на извършената на 02.12.2020 г. платежна операция от името на ищцата, поради което същата се явява осъществена без нейно съгласие, следователно е неразрешена, както и че не е налице груба небрежност от страна на ищцата.

На първо място настоящата инстанция следва да посочи, че не споделя доводите за въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил задължението си да мотивира решението съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора, а въпросът дали фактическите констатации, направени от първата инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението Посочената в доклада по делото неправилна правна квалификация на предявения срещу въззивника иск е отстранена от настоящата инстанция с постановеното Определение № 1157/06.11.2023 г., като с оглед правилната правна квалификация - предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, на страните са дадени указания относно разпределянето на доказателствената тежест, както и е дадена на последните възможност да сочат доказателства в тази връзка. Нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.