Решение № 754 от 08.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000500 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 2513/24.04.2023 г. на „ПИРИН БМК“ ЕООД, ЕИК 204860526, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“, № 1 срещу Решение № 11/21.03.2023 г. , по т.д. № 65/2021 г. , на ПОС, с коет о е осъден да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център, при участието на подпомагащата го страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център, сумата 234190.56 лв., представляваща незаплатена главница за доставена и потребена ел. енергия, обективирана в 36 бр. фактури, издадени през периода 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г., по кл. № 110006481066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 44049.46 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, при общ период 16. 07. 2019 г. - 22.12.2021 г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в противоречие с материалния закон съдът е приел, че между страните е налице неформален договор от 16.03.2018 г. Не били налице доказателства за сключен писмен договор с предмет доставка на енегрия за периода 01.07.2019 г. – 01.07.2020 г. Подобен договор е бил налице с предходен концесионер „Пирин Ораново“, който обаче не бил разпрострял действието си и по отношение на въззивника. В решението изобщо не било 1 коментирано възражението, че ищецът не бил извършил необходимите действия по пререгистрирането на „Пирин БМК“ ЕООД като клиент, както и изричния отказ за регистриране на името на дружеството на ново средство за търговско измерване. Счита, че ел. енергия не е доставяна нито до обекта, нито до границата на собственост на съоръженията. Оспорва и останалите мотиви на съда и от своя страна излага пространни доводи. По същество моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, депозира отговор вх.

№ 3588/12.06.2023 г., в който счита постановеното решение за правилно и обосновано. Счита въззивната жалба за неоснователна. От своя страна репликира всяко от оплакванията по правилността на съдебния акт и излага собствени доводи в подкрепа на възприетото в атакуваното решение. По същество моли за неговото потвърждаване.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, депозира отговор вх. № 3396/02.06.2023 г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна репликира оплакванията във въззивната жалба. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители поддържат изложените във въззивната жалба и отговора оплаквания, доводи и съображения. Подпомагащата въззиваемия страна, не изпраща представител и не изразява становище.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Първоинстанционният ОС – Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827 (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) за осъждането на „ПИРИН БМК“ ЕООД, ЕИК 204860526, ЕИК, да заплати с у м а т а 234190.56 лв. (размера изменен по реда на чл. 214 ГПК ), представляваща незаплатена главница за доставена и потребена ел. енергия, обективирана в 36 бр. фактури, издадени през периода 01.07.2019 г. 30.06.2020 г., по кл. № 110006481066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 44049.46 лв. (размера изменен по реда на чл. 214 ГПК), общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, при общ период 16. 07. 2019 г. - 22.12.2021 г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. В условията на евентуалност се моли ответникът да бъде осъден да заплати същите суми, на осн. чл. 59 ЗЗД.

Ищецът твърди да е лицензиант за дейностите краен снабдител, доставчик от последна инстанция, търговец и кординатор на балансиращи групи, а ответникът е концесионер за добив на подземни богатства – въглища, от находище „Ораново“, общ. Симитли. Сочи, че първоначалния концесионер бил "Балкан МК“ ЕООД, по силата на Договор за концесия от 07.02.2005 г. С Решение от 16.12.2008 г. на МС, правата по концесията били прехвърлени на „Пирин Ораново“ ЕООД (н), с Решение от 02.02.2018 г. на МС концесията била предоставена на ответника. Обектът, в който се осъществявал добивът – Рудник „Ораново“, бил присъединен на ниво Средно напрежение към 2 електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с точки на доставка 32Z103001580641Y и 32Z103001580639L. От 2014 г. доставката на енергия се извършвала по договор с „Пирин Ораново“ ЕООД, управителя на което бил управител и на ответника, при Общи условия. Сочи, че през 2010 г. бил сключен и Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност от 15.05.2010 г. и две Споразумения към него от 16.05.2010 г., от които било видно, че за обекта Рудник „Ораново“ било осигурено и резервно захранване от два източника с мощност 1200 кВт.

Регистриран бил кл. № 110000149837 на името на „Пирин Ораново“ ЕООД.

Площадката на Рудник „Ораново“ била присъединена към ел.мрежата чрез Електропроводи 20 КВ – Ораново 1 и Ораново 2, от Подст. „Симитли“ 110/20 КВ, която била собственост на „ЕСО“ ЕАД. Там се намирали и местата на измерване – аб. № 11500075 - на извод Ораново 1, точка на доставка 32Z103001580639L и СТИ № 36038835 и аб. № 11500076 – на извод Ораново 2, точка на доставка 32Z103001580641Y и СТИ № 36039023.

Още излага, че извършването на доставката през 2019 г. и до 11.06.2020 г. се доказвало от отчетите на СТИ, установяващи потребление на ел.енергия от крайния потребител – ответника. Предвид нарастване на задълженията и невъзможността захранването да бъде прекъснато заради специфичния характер на обекта в края на 2019 г. и началото на 2020 г. били отправени предупреждения до ответника и до „Балкан МК“ ЕООД и проведена кореспонденция с множество държавни органи, с оглед осигуряване безопасността на работниците в мината. В целия процес ответникът и свързаните с него лица, не оспорили факта, че доставката на енергия за Рудника продължава. Посоченото се установявало и от писмо от 08.11.2019 г. на ИА „Главна инспекция по труда“, в което Инспекцията след извършена проверка на място на 22.10.2019 г. установила, че в Рудник „Ораново“ се ползва ел. енергия за вентилация и изпомпване. Сочи, че било подадено искане за преустановяване на доставката на ел. енергия на границата на собственост между ел.разпределителната мрежа и вътрешната мрежа на обекта и тъй като изводите за електропроводи Ораново 1 и 2 били част от мрежата, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, то прекъсването било осъществено именно от това дружество, на 11.06.2020 г.

Излага, че писмен договор е бил изпращан на ответника като приложение към писма от 2018 и 2019 г., но не е бил подписан от управителя на ответника. Такъв договор не бил подписан от ответника за процесния период, а и след 11.06.2020 г. с друг доставчик на ел.енергия, което интерпретира като желание на ответника да консумира енергия, без да я заплаща.

Посочените обстоятелства счита да установяват дългогодишната доставка на енергия за нуждите на обекта на ответника, при начин на присъединяване, който не е бил променян и граница на собственост между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и ответника – в ПС „Симитли“ за период до 11.06.2020 г. По правоотношението за продажба на ел.енергия счита да е изпълнило задълженията си и е издало съответните фактури за консумираните количества енергия, които са отчетени с годни СТИ и които като не са били заплатени от страна на ответника, са станали изискуеми с изтичане на срока за плащането им.

Още излага, че има качеството на доставчик от последна инстанция от 01.07.2013 г. по отношение на клиентите, с обекти, присъединени в рамките 3 на Западна България, които не са избрали друг доставчик, съгл. чл. 95а, ал. 1 и 2 ЗЕ и то без да е необходимо изрично изявление от тяхна страна, след като не са избрали друг доставчик на ел. енергия.

По евентуалните искове сочи, че дори и между страните да не е имало договор, след като ответникът е получил доставената му енергия, той се е обогатил с нейната стойност, а имуществото на ищеца е било намалено със същата стойност. Сочи, че съгл. ЗЕ и Правилата за търговия с ел. енергия е бил длъжен и е превел на оператора на разпределителната мрежа сумите за мрежови услуги – достъп и пренос, т.е. ответникът вече е бил кредитиран.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът оспорил обективно съединените искове по основание и размер. Първия от исковете счита за недопустим, тъй като търговията с ел. енергия не следвало да се извършва с неформални договори, а и липсвала яснота досежно постигнатите уговорки между страните по неформалния договор. Излага, че отправил на 16.03.2018 г. до ищеца искане за сключване на Договор за присъединяване и продажба на ел. енергия, но за нови обекти, които били конкретно посочени и били предмет на Договор от 01.03.2018 г. за наем, сключен с „Балкан МК“ ЕООД.

Сочи,че ел. енергията била необходима за осъществяване на концесионната дейност и за поддръжка на самата мина и осигуряването на работна безопасност. Валиден писмен договор за доставка на електрическа енергия между дружествата не бил налице, а такъв договор бил сключен между предходния цесионер и ищеца, поради което и посочените в исковата молба партиди били с титуляр „Пирин Ораново“ ЕООД. Ищецът не изпълнил задължението си да присъедини обекта към мрежата, поради което не е имало как да бъде избран друг доставчик на енергия.

Сочи, че не е собственик и наемател на подстанцията, находяща се на територията на Рудника и на преносната мрежа от ПС „Симитли“ до подстанцията в Рудника. Твърди, че изрично поискал да бъдат монтирани нови средства за търговско измерване, които да бъдат монтирани на концесионната граница на обекта. Сочи, че ищецът не е извършил необходимите действия за пререгистрирането му като клиент като не било налице прекратяване на договора с предишния клиент, не било налице съгласие на собственика на преносната мрежа и на подстанцията за сключване на нов договор. Излага, че не е бил уведомяван, нито е искано съгласието му за монтажа или замяната на СТИ в подстанция, която се намирала на километри от обекта и при наличието на вътрешна разпределителна мрежа средно напрежение, която не била собственост на ищеца.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която пространно оспорва доводите изложени от ответника в отговора на исковата молба.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа вече изложените възражения срещу предявените искове. Репликира допълнителната искова молба.

Подпомагащата ищеца страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ

МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, депозира писмено становище, в което счита исковата молба за основателна. Сочи, че ответникът признава, че стопанисва Рудник „Ораново“, който е бил присъединен към мрежата, но отрича да е в облигационна връзка със собственика й. Извежда, че фактът, че ответникът не е уредил по 4 надлежния ред отношенията си с оператора на мрежата и ищеца, не означавало да има право да не заплаща услугите, които ползва. Сочи, че в качеството на оператор разполага с правомощието да прецени къде да разположи СТИ, който въпрос бил уреден в разпоредбата на чл. 120, ал. 3 ЗЕ.