Решение № 60 от 17.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20232000500084 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана о т Н. Н. Ч. с адрес гр.Т., ул.“К.“ № 1 , представляван от адв.Д., против решение №16/24.01.2023 год. по гр.д.№198/22 год. на ОС Сливен, в частта, в която е отхвърлена претенцията му против ЗД „Б. и.“ АД над присъдения размер от 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

Поддържа се, че неправилно е бил приложен принципа на справедливостта в конкретния случай при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, понесени от въззивника в резултат на загубата на неговата дъщеря С.. Сочи се, че не са били съобразени търпените болки и страдания, причинени от загубата на най-близък човек – дъщеря. Въззивникът намира, че претендираното обезщетение не съответства на болките и страданията, които е претърпял и ще продължава да търпи цял живот, както и на икономическата обстановка в страната и на съдебната практика в подобни случаи.

Във въззивната жалба се сочи, че в първоинстанционното производство не е било доказано пълно и главно съпричиняване на вредоносния резултат от 1 пострадалата. Поддържа се, че неправилно от решаващия съд е бил определен процент на съпричиняване в размер на 40% поради предприето пътуване без поставен предпазен колан. По този начин, според въззивника, по недопустим начин почти се изравнява приноса на деликвента и на пострадалата, без да се отчита, че причина за настъпване на ПТП е единствено извършеното от водача на лекия автомобил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Поддържа се, че водачът е управлявал автомобила с превишена скорост, несъобразена с видимостта пред автомобила, и именно избраната от водача скорост е обуславяща за тежестта на уврежданията, вкл. за смъртоносните наранявания.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска в пълния му размер от 200 000 лв. Моли се присъждане на съответното адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл.38, ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ЗД „Б. и.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа се, че обезщетението е определено от първоинстанционния съд при спазване принципа на справедливостта, при съобразяване на установените факти, обстоятелства и критериите по ППВС №4/68 год. Твърди се, че по делото безспорно е доказано съпричиняване на резултата от починалата, което е довело до присъждане на по-нисък размер на обезщетението, иначе определено на 150 000 лв. Сочи се, че според приетите заключения, смъртта на С. Н.а е настъпила поради изпадане на тялото й от автомобила и притискане от купето, а самото изпадане е причинено от липсата на поставен колан. Твърди се, че при поставен колан тялото й би останало в купето и не би се стигнало до смъртоносни телесни увреждания, като доказателство за това е факта, че водачът, пътувайки с колан, не е пострадал. Въззиваемият изразява становище, че приносът на пострадалата е дори по-голям от определения от съда и достига 50%. Твърди се, че по повод същото застрахователно събитие са били образувани и други дела за присъждане на обезщетения, като различните състави на съда също са приели наличие на съпричиняване.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, взе предвид следното:

2

Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова молба от Н. Ч. против ЗД „Б. и.“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпени от въззивника неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря в резултат на ПТП от 11.07.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от изтичане на 15-дневния срок по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 27.08.2021 год., до окончателното изплащане.

Ищецът е поддържал, че в резултат на произшествието е настъпила смъртта на дъщеря му С. и това събитие му причинило неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и не са превъзмогнати досега.

С обжалваното решение претенцията е счетена за основателна до размера от 150 000 лв., както и е присъдена лихва върху обезщетението, начиная от посочената от ищеца дата. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че загиналата е допринесла с поведението си за настъпване на вредите, тъй като е предприела пътуване без поставен колан, след което е редуцирал обезщетението с 40% и е присъдил окончателен размер от 90 000 лв.

С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част, а именно до размера на присъденото обезщетение от 90 000 лв. и началния момент на обезщетението за забава, спорни пред настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на обезщетението и наличието на съпричиняващо поведение по чл.51 ал.2 от ЗЗД

Правнорелевантните факти и връзките между тях са установени, по тях няма спор и следва да бъдат подведени от въззивния съд под приложимата правна норма – чл.52 от ЗЗД.

Въззивникът е обосновал размера на претендираното обезщетение със силните страдания от внезапната загуба на дъщеря си, която била на едва 17 години, в разцвета на живота си, и с личностната му промяна в резултат на трагичното събитие – от здрав и жизнен човек станал мрачен и затворен.

Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от 25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща найблизките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се 3 определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката на обществено-икономическите отношения, променените критерии за справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на застрахователните лимити.

За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивникът е ангажирал гласни доказателства.

От показанията на свидетелите се установява, че починалата живеела с родителите си, въпреки, че имала свое дете – Д., родена на ***** год., т.е. около месец преди инцидента. Според свидетелите, вкл. А. А. – водач на автомобила, с когото С. живеела на съпружески начала до раждането на детето, в общо домакинство живеели въззивникът със съпругата си, С. с дъщеря си Д., и единият от синовете на въззивника със своето семейство. Свидетелите изнасят, че въззивникът имал близка връзка с дъщеря си и понесъл загубата й много тежко, променил се емоционално, здравословното му състояние се влошило.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, отношенията между починалата и нейния баща, възрастта на двамата. Внезапната загуба на дете винаги е трагично събитие, а в практиката си ВС приема, че загубата на близките от най-тесния родствен кръг причинява най-тежки неимуществени вреди. Загиналата е била още непълнолетна, на 17 години, макар и майка на свое дете, не е била установила свое семейство и е разчитала на родителите си, при които е живеела. Неясен остава периодът, в който е живеела на съпружески начала със св.А. в друго населено място – с.Ч., но е очевидно, че връзката с рожденото й семейство не е била прекъсната и след раждането на детето си тя се върнала при родителите си в гр.Т.. При отчитане на тези обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 180 000лв., която е съобразена с обществено- икономическите условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на вредите - 4 м. юли 2021г.

Възражението за съпричиняване на вредите, въведено от застрахователя с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната инстанция, е основателно и доказано.

Установява се по категоричен начин от неоспореното заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и от показанията на св.А., че пострадалата С. е пътувала на предната пътническа седалка в лекия автомобил без колан. Видно е от заключението, че водачът е загубил управлението, след което автомобилът се е ударил в електрически стълб с дясната си задна врата, последвало е движение с ротация около вертикалната ос, автомобилът е преминал през стръмен скат и е достигнал до крайното положение на покой. Св.А. изнася, че след като колата преустановила движението си, С. не била в автомобила и той започнал да я търси. Намерил я притисната под колата, извикал на помощ други хора, за да я извадят, но тя вече била мъртва. Според комплексното заключение, уврежданията, получени от починалата, се дължат на изпадане на тялото от автомобилния салон и притискането му между колата и терена. Експертите изрично заключават, че при поставен предпазен колан тялото не би изпаднало от автомобила и голяма част от уврежданията, дължащи се на притискането и влаченето на тялото върху терена, не биха настъпили.

Позовавайки се на заключението на комплексната експертиза и на правилата на формалната и житейска логика, съдът приема, че пострадалата е допринесла за вредите в значителна степен, равна на приноса на водача. В резултат на вредоносното поведение на деликвента автомобилът е напуснал пътното платно, ударил се е в стълб и се е преобърнал по ската, но по купето не са установени деформации на мястото на предната пътническа седалка, които биха причинили увреждания на пътуващия и при поставен колан.

Системите за обезопасяване на водача и пътниците чрез колани са предназначени да ги предпазят от изпадане от салона, както и да намалят въздействието на инерционните сили, действащи върху тялото. В конкретния случай другият участник в произшествието, който е бил с поставен колан, не е напуснал автомобила по време на ротацията и не е получил травми, несъвместими с живота. В случай на предприето пътуване с колан, тялото на пострадалата не би напуснало купето и не би било притиснато между 5 автомобила и терена, т.е. смъртоносните травми са били предотвратими – отговор на въпрос №5 към експертизата. Поведението на пострадалата обективно е допринесло за настъпването на вредите и съдът приема, че обезщетението, дължимо на ищцата, следва да се намали на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50 %, т.е. от 180 000 лв. на 90 000 лв.

Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат като краен резултат, макар и при по-различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за защита във въззивната инстанция. Такива са заплатени – възнаграждение на адвокат в размер на 10 374 лв. Възражението за прекомерност е основателно, доколкото минимумът по Наредба №1/2004 год. на ВАС възлиза на 8 349 лв. с ДДС и до този размер следва да бъде редуцирано.

Водим от изложеното Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №16/24.01.2023 год. по гр.д.№198/22 год. на Окръжен съд Сливен.

ОСЪЖДА Н. Н. Ч. с адрес гр.Т., ул.“К.“ № 1 , ЕГН ********** представляван от адв.Д., да заплати на ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. разноски пред въззивната инстанция в размер на 8 349 лв. с ДДС (осем хиляди триста четиридесет и девет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.