Решение № 218 от 21.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502420 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на А. М. М.,ЕГН-********** против решение № 2732/18.07.2022г.,постановено по гр.д.№ 19285/21г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с. в частта му,с която е осъден А. М. М. да заплаща на малолетното си дете А. А. М.,ЕГН**********,чрез неговата майка и законен представител А. Д. М., месечна издръжка в размер на 350лв.,считано от датата на подаване на исковата молба-06.12.21г.до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,както и в частта му,с която се разрешава на осн.чл.127а от СК на малолетното дете А. А. М. да пътува многократно извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз и Република Турция,придружавана от майка си А. Д. М.,ЕГН-********** или упълномощено от нея лице за срок от пет години,считано от влизане на решението в сила,без съгласието на бащата А.

М. М.,ЕГН-**********,като в тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

Недоволен от решението е останал ответникът А. М. М.,ЕГН-**********,който чрез пълномощника си адв.З.В. счита,че същото е незаконосъобразно и неправилно в атакуваните му части по съображения,изложени в жалбата и допълнение към нея.Моли 1

ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да се намали размера на присъдената издръжка от 350лв. на 250лв.,като същата да се дължи считано не от 06.12.21г.,а от 01.01.22г.,както и да отхвърли предявеният иск за издаване на международен паспорт и пътувания на детето А. М. в страните членки на ЕС и Турция.Претендира разноски.

Въззиваемата страна- А. Д. М.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв.С.М. счита жалбата за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПРС са предявени искове на осн. чл.49 и чл.127а,ал.2 СК от А. Д. М. против А.

М. М..

Решението е обжалвано само в частта за издръжката и иска по чл.127а от СК.

Не се спори,а и се установява от представените писмени доказателства,че страните са съпрузи,сключили гр.брак на *********г.,от който брак е родено детето А. А. М.,към момента на 2 години.Страните са във фактическа раздяла,като майката живее в България,а бащата-в К.Раздялата е настъпила,когато детето е било на 2-месечна възраст.

Относно претендираната издръжка на детето в размер на 350лв.са събрани писмени и гласни доказателства (двама свидетели-Д. М.,баща на ищцата и С. М.,леля на ответника),от които е видно,че А. Д. М. не работи и се грижи за детето си,не получава детски надбавки и не може да получава помощи,тъй като за отпускането им е необходим документ за доход на ответника,а той отказва да й съдейства, (видно от показанията на св.Д.М.).Издръжката на детето била поета изцяло от бащата и от майката на ищцата.

Относно доходите на бащата е представено в заверен превод уведомление,издадено от работодателя на М. в К-,от което се установява,че същият работи като спасител към „******“, през изминалия летен сезон за периода 17.05.21г.-04.11.21г.и е получил брутно тр.възнаграждение в размер на 925 евро месечно.Твърденията на ищцата са,че през времето,в което не работи сезонно, ответникът работи в строителството,в каквато насока са показанията на св.М.Ответникът отрича да работи друго освен сезонната работа,през останалото време получавал пари от борсата,според св.М.Същата свидетелка посочва,че М. има здравословни проблеми с кръста и с крака,поради което ответникът твърди,че не би могъл да работи в строителството.В подкрепа на тезата си представя пред въззивната инстанция медицинска документация-отпуск по болест за 5 дни през м.юли 2022г. и и амбулаторен лист за извършен преглед на същия,от който е видно,че А. М. М. страда от есообразна сколиоза с левостанен конкавитет в поясния отдел.

Детето е на възраст в момента на две години и се нуждае основно от закупуване на 2 храна,мляко,дрехи,лекарства,консумативи като памперси и др.При определяне на размера на издръжката на 350лв.районният съд е съобразил доходите на ответника от сезонната му работа,както и обстоятелството,че майката изцяло е поела непосредствените грижи за детето.

Този извод се споделя от настоящата инстанция.Нуждите на детето в тази ранна възраст изискват за задоволяване на всичките му потребности да се отделят средства в размер на 450лв.месечно,от които 350лв.следва да се поемат от бащата,доколкото същият има доходи в размер на около 2000лв.Съдът приема,че освен сезонната работа,ответникът може през останалото време да работи подходяща за неговото здравословно съС.ие работа,от която да реализира доходи.Още повече,че заболяването,с което е диагностициран,не води до някаква макар и лека степен на инвалидизация.Такава нито се твърди,нито има данни да е налична.Въпреки това си заболяване ответникът е млад и работоспособен мъж,който осъществява трудовата си дейност в друга държаваКипър,където ноторно известно е,че заплащането на труда е по-високо,отколкото в България,дори и съобразно стандарта на живот в тази страна.

Възможностите на майката да реализира доходи са силно ограничени предвид ниската възраст на детето и невъзможността да получава социални помощи не по нейна вина,но би могла да поеме,макар и малка част от издръжката на А.,ведно с непосредствените грижи за нея,доколкото детето навлиза във възраст,в която може да посещава детски ясли,респективно детска градина.Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че месечна издръжка в размер на 350лв.от бащата е напълно достатъчна за задоволяване нуждите на детето.

Не се споделят доводите на жалбоподателя,че издръжката се дължи от 01.01.22г.вместо от датата на подаване на исковата молба-06.12.21,тъй като той вече бил платил 200лв.за месец декември.В тази връзка ищцата признава в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК,че ответникът е дал за новогодишните празници на 2021г. 100 евро,които обаче не е ясно дали са дадени като издръжка за същия месец,или са дадени инцидентно във връзка с новогодишните празници.Освен това 200лв.не покриват определения от съда размер на издръжката,който е 350лв.на месец.Ето защо решението в тази му част като правилно следва да се потвърди.

По отношение на иска по чл.127а от СК първостепенният съд е приел,че в интерес на детето е същият да бъде уважен.Бащата не живее в една и съща държава с детето си,което налага дори при гостуване при него,детето да прекосява граница с един от родителите си.От показанията на св.Д.,които съдът кредитира в тази им част като непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства се установява,че ответникът рядко посещава детето си,когато е в България,а също така не уведомява ищцата,когато се връща в страната.Това значително би затруднило получаването на съгласието му при необходимост детето да бъде изведено от България за всеки конкретен случай.

Въззивният съд не споделя и изводите на жалбоподателя,че пътуванията на детето не са ограничени с времева рамка,напротив,ПдРС изрично е посочил,че многократните 3 пътувания на детето до определяем брой държави-тези,които са членки на ЕС и Турция,е за период от пет години,считано от влизане в сила на решението.Правилен е извода на първостепенния съд,че няма причина да се ограничава правото както на детето,така и на майка му да пътуват,още повече,че в посочените държави пребивават роднини на дететонеговите дядо и леля по майчина линия (не е необходимо дядото да е трайно установен в някоя от страните-членки на ЕС,за да бъде посещаван от дъщеря си и внучето си),а също и бащата,дядото и бабата по бащина линия,които са в Кипър.

Изложеният във въззивната жалба довод,че по делото не е допуснат и изслушан социален доклад,който се изисквал по закон,не касае решението в атакуваните му частинито за исковете за издръжка,нито за исковете по чл.127а от СК се изисква от закона изготвяне на социален доклад.Поради изложеното и в тази част решението на първостепенния съд е правилно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и във вр.с чл.329,ал.2,изр.посл.от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски пред въззивната инстанция,които са за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2732/18.07.2022г.,постановено по гр.д.№ 19285/21г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.в частта му,с която е осъден А. М. М. да заплаща на малолетното си дете А. А. М.,ЕГН-**********,чрез неговата майка и законен представител А. Д.

М.,месечна издръжка в размер на 350лв.,считано от датата на подаване на исковата молба06.12.21г.до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,както и в частта му,с която се разрешава на осн.чл.127а от СК на малолетното дете А. А. М. да пътува многократно извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз и Република Турция,придружавана от майка си А. Д. М.,ЕГН-********** или упълномощено от нея лице за срок от пет години,считано от влизане на решението в сила,без съгласието на бащата А.

М. М.,ЕГН-**********,като в тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

В останалата му част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. М. М.,ЕГН-********** да заплати на А. Д. М.,ЕГН-********** сумата от 300 (триста)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението на основание чл.280,ал.2,т.2 от ГПК подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните само по отношение на 4 иска по чл.127а от СК.

В останалата му част решението е окончателно..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5