Решение № 4253 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110147397 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът „...” ... извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу АДР. В. Г., .... Възражения против заповедта е подадено само от А.Г., поради което ищецът предявява установителни искове за сумата от 564,07лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., мораторна лихва в размер на 109,79 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 2.3.2021 г., сумата от 3,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020г. , мораторна лихва в размер на 0,65 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 2.3.2021 г. при твърдение, че ответницата е собственик на 1/8 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ., аб.№ .

Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответницата А.Г., получила препис от исковата молба на 22.9.2021г., на 5.10.2021г. е подала писмен отговор, както и е направила искане за допускане на правна помощ, чрез 1 процесуално представителство, което съдът допусна с определение. Ответницата на собствено основание сочи, че оспорва вземането на ищеца, като нереално и завишено, тъй като не му е клиент – в имота от години не се ползва нито парно, нито топла вода, само преминават тръби, налице е документ, в който се признава, че сумите за ТЕ са определени неправилно. Прави се възражение за давност.

В подадения отговор от назначения от съда, определен от САК процесуален представител за осъществяване на процесуално представителство по ЗПП- адвокат ., вземането се оспорва поради давност, както и защото от представения документ от 11.12.2019г. за затапени радиатори е видно, че в имота няма отоплителни тела и съоръжения, включени в системата на централно отопление, не се ползва подгряване на вода, а третото лице – ФДР с писмо от 27.12.2019г. е констатирало, че начисляването на ТЕ за подгряване на вода е спряно, считано от м.12.2019г., а сметките за период 5.2019г.-11.2019г. ще бъдат анулирани в изравнителна сметка за период 5.2019г.-4.2020г., но въпреки това ищецът претендира тези суми. С оглед изложеното оспорва се дяловото разпределение и начисляването на ТЕ да е извършено правилно.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, че ап.40 е придобит в собственост от .. по време на брака й с ., който е починал на 1.12.2007г. и е оставил като свои наследници по закон : преживяла съпруга . Г., дъщери: АДР. В. Г., . Г. и .. Г..

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр 2 на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано от ответника, поради което той е клиент на ищеца.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, за отоплителен сезон 5.2017г.-4.2018г. в имота не е осигурен достъп за отчет от третото лице, като третото лице е изчислило служебен разход за три радиатора, и за щранг – лира и за сградна инсталация въз основа пълния отопляем обем на имота, както и подгряване на вода, на база 3 лица. За този период не е начислявана топлинна енергия за отоплителни тела в общи части. За останалите два отоплителни сезона – м.5.2018г.-м.4.2019г. и м.5.2019г.- м.- 4.2020г., за имота е осигурен достъп за отчет, като третото лице е начислило ТЕ само за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем, а за период до 4.2019г. и за вода, на база брой ползватели 3 броя. За следващ отоплителен сезон, не е начислявана ТЕ за подгряване на вода.

Ответницата е представила протокол от 11.12.2019г.съставен от етажни собственици, че в имота – апартамент 40, трите радиатора са изключени от системата за централно отопление, не се ползва топла вода, и тръбите са затапени. На 25.11.2019г., ответницата и останалите длъжници по заповедта, са подали възражение до ищеца относно сметките, в 3 което е посочено, че ищецът е подканен да премахне тръбите от имота още през 2007г.

Изявление в този смисъл не е представено по делото. От представеното по делото решение от 2.8.2002г. на ОС на ЕС, е видно, че на същата дата етажните собственици са решили да преминат към дялово разпределение, като на 14.10.2002г. е сключен договор с третото лице.

В списък – приложение към протокола за ОС на ЕС от 2.8.2002.г за апартамент 40 /титуляр на сметка е посочен наследодателят на ответницата ./, като за имота е посочена пълна отопляема кубатура 165 куб.м., посочени са отопителни тела – 4, и брой лица, не са посочени заявени разпределители на топлинна енергия.

Следователно, още от преминаване към дялово разпределение, в имота няма монтирани ИРРО към отделните отоплителни тела. В имота преминават елементи на сградна инсталация от вертикалните тръби , като са налице хоризонтални отклонения за разпределителна отоплителна инсталация в имота. В имота няма монтиран апартаментен топломер.

В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.

В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта 4 изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.