Акт от 21.10.2019, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 508/21.10.2019 г., гр. Монтана

В името на народа

Административен съд -

Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Мария Ницова при секретаря Лазарова и с участието на прокурор при ОП Александрова като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 304 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от АПК, вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от К.П.Т. ***, чрез адв. К., против Регионална дирекция по горите Берковица, като се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца 1200 лева - обезщетение за имуществени вреди – адвокатска защита по отменени 4 броя НП/ 300 лева по АНД № 1897/2018 г. по описа на РС Монтана; 300 лева по КАНД № 157/2019 г. по описа на

АС Монтана; 300 лева по КАНД № 158/2019 г. по описа на АС Монтана; 300 лева по КАНД № 159/2019 г. по описа на АС Монтана/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане на посочените решения в сила, както и 100 лева, представляващи паричната равностойност на 1.5 куб.м. дърва за огрев, неправомерно отнети по отменено НП № 966/14.11.2018 г., с влязло в сила решение по АНД 1897/2018 г. по описа на РС Монтана или осъдите РДГ Берковица, да предаде на К.П.Т. 1.5 куб.м. дърва, вид „габър“, нарязани с дължина 1м, неправомерно отнети на 24.10.2018 г., предмет на посоченото НП.

Редовно призован за дата на с.з., ищецът се явява лично и с адв.К., която поддържа предявените искове.

Моли съда да уважи исковете изцяло. Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция.

Ответникът по исковете, редовно призован не изпраща представител, депозиран е отговор на исковата молба.

Представителя на ОП Монтана дава заключение за допустимост на исковата молба. По същество дава становище за основателност на исковата молба в една част и неоснователност в частта за паричната равностойност на 1.5 куб.м. дърва.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателни постановления №№ 963, 964, 965 и 966, всички от 14.11.2018 г., изд. от директора на РДГ Берковица, на К.П.Т. са наложени санкции за нарушения по Закона за горите, за сеч, транспортиране и съхранение дърва за огрев 1.5 куб.м от вида“габър“, без позволително за сеч, непридружени с превозен билет и немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена марка. НП са обжалвани пред РС Монтана.

С решение №

13/21.01.2019 г., постановено по АНД № 1897/2018 г. по описа на РС Монтана, е отменено НП № 966/14.11.2018 г., изд. от директора на РДГ Берковица, решението влязло в сила на 12.02.2019 г.

Останалите НП № 963, 964 и 965, всички от 14.11.2018 г., също са отменени от РС Монтана/ АНД № 1895; 1896 и 1898 по описа 2018 г./, обжалвани са пред АС Монтана/ КАНД № 156; 157 и 158 по описа за 2019 г./, като решенията на РС Монтана са оставени в сила.

Безспорно се установява, от приложените по делото АНД № 1895, 11896, 1897 и 1898, всички по описа на РС Монтана за 2018 г., че в производството пред РС по АНД № 1897/2018г. К.П.Т. е представляван от адв.К., като е представен договор за правна защита и съдействие № 0081667/26.11.2018 г./ л. 37 от делото пред РСМ/ и е заплатил за адвокатска защита 300 лв. Безспорно се установява, че К.П.Т. е депозирал писмени становища от пълномощника адв.К. по КАНД № 156; 157 и 158 , всички по описа на АС Монтана за 2019 г., приложени договори за правна защита и съдействие №№ 0081677; 0081676; 0081675, всички от 21.03.2019 г., като по всеки договор е заплатил в брой 300 лева за адвокатска защита.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменени НП, изразяващи се в направените в хода на АНД № 1897/2018 г. по описа на РС Монтана и на КАНД №№ 156, 157 и 158, всички от 2019 г. по описа на АС Монтана, разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията е насочена и против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл.158, ал.2ЗГ „Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.“ Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влезли в сила съдебно решения са отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд Монтана, който е компетентният съд по мястото на уреждането и по настоящ адрес на увредения.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер по отношение на претендираната главница от 1200 лева. За да достигне до този извод, съдът намира:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал. 1 от същия закон включва следните елементи: 1.

Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата, на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че НП се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт за органите на съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал.

1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отменените като незаконосъобразни НП следва да се преценява като отменени незаконосъобразни административни актове, постановени от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

НП следва да са отмененио по съответния ред, по аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК.

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното АНД № 1897/2018 г. на РС Монтана, че НП № 966/14.11.2018 г. е отменено с решение № 13/21.01.2019 г., което не е било оспорено пред касационната инстанция в законовия срок и е влязло в законна сила на 12.02.2019 г. От приложените АНД № № 1895, 1896 и 1898, всички от 2018 г.

РС Монтана, ведно с КАНД №№ 156, 157 и 158, всички от 2019 г. на АС Монтана, безспорно се установява, че са отменени и НП № № 963, 964 и 965, всички от 14.11.2018 г, като решенията на РС Монтана са оставени в сила с решения на АС Монтана от май 2019 г.. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразни актове, а именно НП.

Според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен.

Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях.

На основание чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.