Решение № 260134 от 29.12.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

С.,

29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 16.12.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Георгиев

Ваня И. при секретаря Цветанка

Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 798 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 359/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 640/2020г. на РС- Костинброд, е оставена без уважение молбата на Р. де Ф.С. за издаване на заповед за защита срещу Г.И.Н., А.П.П. и П.А.П. за извършен в периода 03-11.09.2020 г. акт на психическо и емоционално насилие над молителката и над малолетните А.П.П. и Й.П.С.П..

Настоящото производство е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от Р. де Ф.С. срещу горното решение. В жалбата се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено в нарушение на материалния закон и съдебната практика. Жалбоподателката счита, че, в противоречие с правилата на местната подсъдност, районният съд е приел да разгледа подадената от нея молба в лично качество въпреки възражението й, че адресът й е в гр. С.. Навежда довод, че адресите на двете деца също са в гр. С.. Намира, че първоинстанционният съд не се бил запознал с доказателствата, депозирани от нея с писмена молба в деня на откритото съдебно заседание. Оспорва извода на този съд, че действията на ответниците са били в интерес на децата. Сочи, че тези действия са в изпълнение на препоръка от психолог, който е в процедура по отнемане на лиценза. Оспорва извода на съда, че е била уведомена за пътуването на децата.

Изтъква, че упражняването на родителските права по отношение на децата е било предоставено на нея. Прави извод, че децата не пребивават при баща си доброволно. Намира, че ответниците упражняват непрекъснат акт на насилие не само през процесния период, но и през предходните години след отнемането им от нея в нарушение на закона. Поддържа, че отвеждането на децата на неизвестно място и отнемането на възможността й да контактува с тях няколко дни съставлява акт на насилие спрямо тях и нея. Подчертава, че това поведение на ответниците не е изолирано и еднократно. Изтъква, че то съставлява нарушение на съдебно установения режим, както и че я възпрепятства да упражнява родителските си права и насажда чувство на страх и недоверие на децата към майката. Счита, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, както и че последните са били погрешно интерпретирани. Анализира доказателствения материал по делото и прави изводи въз основа на него. Позовава се на предприети действия от различни институции във връзка с предходни отношения между страните.

Цитира мотиви от други съдебни актове. Твърди, че продължителното и целенасочено препятстване от страна на ответниците на родителските й права спрямо децата, както и личните й контакти с тях, било установено в Решение № 156/08.05.2020г. по в.гр.д. № 82/2020г. на Софийския окръжен съд, както и в Решение № № 230/20.07.2020г. по в.гр.д. № 287/2020г. на Софийския окръжен съд, като в тези съдебни актове било прието, че ответникът П.П. е извършил акт на домашно насилие чрез възпрепятстването на децата да се срещат и общуват с майката и по този начин им е причинил емоционални неудобства и психическа нестабилност, а също и че отказът на П. да предостави децата на С. в изпълнение на установения режим на лични контакти е част от негово системно поведение, с което е предизвикал психически и емоционален стрес, водещ до задълбочаване на психологическите травми. Подчертава, че П.П. не изпълнява тези решения. Сочи, че Агенцията за социално подпомагане е дала задължителни предписания на П. да подготви децата за предаването им на майката в съответствие със съдебно решение от 22.06.2018г. Позовава се на съдебно- психологическа експертиза по друго дело и счита, че установеното от нея поведение на ответника П. следва да се квалифицира като акт на психическо и емоционално насилие спрямо нея и децата й.

Оспорва извода на КРС, че осуетяването на контактите между нея и децата през процесния период не се дължало на целенасочени действия на ответниците. Намира, че техните действия са довели до увреда на психическото състояние на майката и на децата. Моли съда да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да уважи подадената от нея молба в лично качество и в качеството й на законен представител на А.П.П. и на Й.П.С. за издаване на заповед за защита срещу ответниците. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН са подадени писмени възражения срещу въззивната жалба, с които се изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемите споделят изводите на районния съд и оспорват съдържащите се в жалбата доводи.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. Представя писмени доказателства и обосновава тяхната допустимост и относимост, както и допустимостта и относимостта на вече представени такива. Представя нови решения на ВРС, СРС и СГС, постановени във връзка с актове на домашно насилие след подаване на въззивната жалба и за определяне режим на лични отношения и местожителство на децата, за които твърди, че не се изпълняват от ответника. Твърди, че доверителката й работи в САЩ и пътува до там за изпълнение на служебните си задължения и се връща, както и че е претърпяла операция в тази държава. Моли съда да постанови решение, с което признава за установено, че в процесния период с действията си всеки от ответниците е извършил актове на психическо и емоционално насилие срещу доверителката й и двете малолетни деца. Цитира съдебни решения по други дела.

Сочи, по какъв начин са ограничени контактите между майката и децата от страна на бащата. Счита, че това съставлява домашно насилие от бащата и родителите му, които спомагат за неизпълнение на съдебните решения и нарушаване на същите. По отношение на процесния период намира, че извеждането на децата от пребиваването им и неуведомяването на майката, къде са и какво се случва с тях, също е акт на психическо и емоционално насилие срещу същата. Твърди, че децата са настройвани от ответниците срещу нея и вече е налице синдром на психическо отчуждение на децата от тяхната майка. Претендира за налагане на по-строги мерки на защита – определяне на местоживеенето на децата при майката за максимално дълъг период; личните контакти на бащата с децата през този период да бъдат онлайн или срещите между бащата и децата да стават в присъствие на социален работник от компетентната ДСП; забрана на въззиваемите да приближават доверителката й и двете деца, жилището, в което ще живеят, местоработата на доверителката й и местата за социални контакти и отдих на доверителката й и двете деца. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

При предоставената й за това възможност, жалбоподателката лично заявява, че режимът на упражняване на родителски права не е променен, т.е. упражняването им е предоставено на нея. Счита, че няма привременни мерки в обратен смисъл. Твърди, че децата трябва да живеят при нея, родителските права са предоставени на нея. Твърди, че спрямо нея е било упражнено физическо насилие от Н. и П., в резултат от което й била нанесена травма, от която се лекува в продължение на три години. Счита, че този факт има значение за делото, с оглед продължаващото насилие от същите хора, но вече психологическо. Оспорва значението на представено от Г.Н. писмено доказателство, като поддържа, че то касае различно нараняване. Заявява, че работи в САЩ, но онлайн - живее в България и преподава онлайн. Сочи, че работата й към Института по океанология – гр. В.и университета в САЩ е научно-изследователска.

Изтъква, че работата й в България в Института по океанология е постоянна. Сочи, че не може да бъде заедно с децата си дори за кратък период и че това насилие продължава.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата Г.Н. се явява лично и се представлява от адв. Ч., която представлява и другите двама жалбоподатели (неявяващи се лично).

Адв. Ч. поддържа подадения отговор и оспорва жалбата. Намира, че представените от жалбоподателката документи са неотносими към предмета на делото. Представя писмени доказателства, касаещи привременни мерки, определени от РС – Костинброд, справка за пътуванията на жалбоподателката извън страната и извадка от програмата на университета, където тя работи. Моли съда да постанови решение, с което оставя без уважение въззивната жалба и потвърждава решението на РС - Костинброд. Счита, че от страна на доверителите й не е осъществен акт на домашно насилие по отношение на децата. Оспорва, че молителката не е знаела къде са децата през процесния период. Споделя изводите на районния съд. Моли съда да приеме, че не е налице акт на домашно насилие по отношение на децата А. и Й.. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата Г.Н. оспорва твърденията на жалбоподателката за упражнявано спрямо нея непрекъснато насилие. Представя болничен лист, въз основа на който прави извод, че нараняването й е от предходен момент и не е свързано с твърдения от жалбоподателката инцидент.

Не разбира, за какво насилие върху децата става въпрос. Заявява, че са завели децата една седмица на море и те искали да отидат пак. Твърди, че жалбоподателката е знаела всичко, тъй като й била написала приятелски имейл, в който обяснявала, че са на море. Направила и снимка. Окачествява ситуацията като страшна и абсурдна. Страшното било делото, което жалбоподателката води срещу децата си. Според нея, децата са ужасени от това, че майка им твърди, че е насилие, че са ги завели на море. Изразява несъгласие, че това е домашно насилие над тях.

В определения от съда срок са постъпили писмени бележки от адв. Т. – процесуален представител на тримата въззиваеми. Оспорва твърденията на жалбоподателката за осъществен акт на насилие спрямо децата или в присъствие на децата, който да им е причинил негативни емоции. Поддържа, че съвместната почивка с дядо им и баба им не ги е изложила на риск, нито е ограничила контактите с майка им. Подчертава, че молителката била уведомена за почивката, поради което (независимо от липсата на нейно предварително съгласие) това действие на ответниците не е било скрито от нея. Позовава се на данните от социалния доклад относно средата, в която се осъществяват срещите между майката и децата. Оспорва претенциите на жалбоподателката, че негативното отношение на децата към нея е провокирано от действия на въззиваемите. Сочи, че жалбоподателката няма къде да отглежда децата в Република България, а и е отсъствала от страната в продължение на шест месеца, през който период за децата се грижат само въззиваемите. Въз основа на така твърдените обстоятелства счита, че доводите на молителката са неоснователни. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение – в сила. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, в частта й, установена от представените в първоинстанционното производство доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивния съд са приети като писмени доказателства представените с жалбата изпълнителен лист от 08.07.2015 г. и писмо от ДСП – гр. С.. От същите се установява, че упражняването на родителските права по отношение на децата А.П.П. и на Й.П.С.П. е предоставено на майката Р. де Ф.С., а на бащата П.А.П. е определен режим на лични отношения с тях. Съгласно писмото от ДСП

– гр. С., на П. са издадени задължителни предписания да съдейства за провеждане на срещи между майката и децата, както и да ги подготви по подходящ начин за доброволното им предаване.