Решение № 705 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Мариана Христова Търговско дело № 20261100900100 по описа за 2026 година

Предявени са искове от „СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД, ЕИК 205962181, срещу „ЕКОФОРУМ“ ООД, ЕИК 130714190, за присъждане на суми, представляващи неплатена част от възнаграждение за извършена работа с включен ДДС по Договор за охрана от 01,03,2020г., сключен между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, прекратен считано от месец септември, 2025г., и обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената част от всяко месечно възнаграждение, както следва: сумата 17556,68евро, представляваща неплатена част от възнаграждения за извършена работа с включен ДДС за периода от месец януари, 2023г. до месец декември, 2024г. включително; сумата 4165,22евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената част от всяко месечно възнаграждение, начислено от датата на падежа – шесто число на съответният месец, до датата на предявяване на иска – 01,01,2026г., за периода от месец януари, 2023г. до месец декември, 2024г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, е сключен Договор за охрана от 01,03,2020г. на обект: „Птицецентър № 17“, находящ се на 8 км. от гр.Славяново, обл.Плевен, при месечно възнаграждение в размер на 2950,00лв. без ДДС, обвързано непосредствено с минималната работна заплата и автоматично коригируемо със същия процент, с който се променя последната.

Твърди, че поради промяна на собственика на обекта на охрана и с едностранно уведомление отправено от ищеца, като изпълнител до ответника, считано от месец септември, 2025г. договора бил прекратен.

Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът е неизправна страна, т.к. за срока на действието му плащал само базово уговорената цена от 2950,00лв. с ДДС, но не и действително уговореното месечно възнаграждение, коригирано с процента на увеличение на минималната работна заплата. Не платил увеличението и след отправена нарочна покана след прекратяване на договора.

Поради неизпълнението претендира присъждане на неплатеният остатък от възнаграждението за процесния период, ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху 1 всяка неплатена част от месечните възнаграждения, начислено от датата на падежа му до предявяване на иска, дължимо съобразно уговорките в договора, както следва: сумата 17556,68евро, представляваща неплатена част от месечни възнаграждения за извършена работа с включен ДДС за периода от месец януари, 2023г. до месец декември, 2024г. включително, при общо дължима сума в размер на 30021,06евро с включен ДДС, за периода от месец януари, 2023г. до месец септември, 2025г. включително; сумата 4165,22евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената част от всяко месечно възнаграждение, начислено от датата на падежа – шесто число на съответният месец, до датата на предявяване на иска – 01,01,2026г., за периода от месец януари, 2023г. до месец декември, 2024г. включително, при общо дължима сума в размер на 4246,53евро, за периода от месец януари, 2023г. до месец септември, 2025г. включително. Претендира и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковете до окончателното и изплащане.

Ответникът в депозираният писмен отговор не оспорва, че между страните е сключен Договор за охрана от 01,03,2020г., прекратен с уведомление от ищеца считано от месец септември, 2025г., с твърдените параметри, включително при месечно възнаграждение в размер на 2950,00лв. без ДДС, обвързано непосредствено с минималната работна заплата и автоматично коригируемо със същия процент, с който се променя последната. Не оспорва и, че е заплащал, като възложител по договора месечна цена в размер на 2950,00лв. с ДДС, съответно поразмер на издадените от ищеца, като изпълнител фактури.

Оспорва, че ищецът е изправна страна по договора с възражението, че за срока на действието му реално действия по охрана на обекта на договора не са извършвани от ищцовото дружество, като платената цена от ответника е дадена без основание. В тази връзка възразява, че договорът бил сключен поради близките отношения между починалият бивш управител на ответното дружество К.М. и управителя на ищцовото дружество, и фактически за ответното дружество било достатъчно в малкото населено място, в което се намира обекта за охрана да е обществено известно, че същият се охранява от „СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД, за да са спокойни, че посегателства няма да има. Възразява и, че е налице неизпълнение от страна на ищцовото дружество, т.к. не осигурило надежна охрана на обекта съгласно План за охрана и необходимите инструкции, които е следвало да бъдат съгласувани с възложителя, което не е сторено. Липсвал и правилник за пропускателен режим и вътрешния ред на територията на обекта, не било изпълнено и задължението по чл. 3,6, от договора изпълнителят да осигури необходимите технически съоръжения за охрана и бърза връзка с поделения на МВР и др.

В евентуалност възразява, че клаузата по чл. 5,2, от договора досежно индексация на месечната цена във връзка с минималната работна заплата е нищожна, т.к. е неясно на каква база следва да се прави съответното преизчисление – винаги върху 2950,00лв. или друго и как възнаграждението е обвързано с минималната работна заплата.

Възразява в евентуалност и, че плащането ежемесечно от страна на ответника на цена в размер 2950,00лв. без ДДС, без увеличението и липсата на противопоставяне от страна на ищеца по размера на плащаната му за срока на договора цена, включително издаването на месечни фактури за същият размер, съставлява съгласие за промяна на договора в частта за цената или отказ от автоматичната актуализация на цената осъществен неформално, с конклудентни действия, което е допустимо предвид характера на договора за изработка – неформален.

Възразява и, че ищецът, като изпълнител издавайки ежемесечно фактура са сума 2950,00лв. с ДДС и приемайки плащане в същият размер без възражения или опит за прекратяване на договора поради неплащане на уговорената цена в срок фактически се е съгласил, че това е дължимата цена по договора, която следва да получи. Затова счита, че предявяването на настоящото претенция съставлява злоупотреба с право /т.к. за срока на 2 действие на договора ищецът не е претендирал заплащане на възнаграждение в по висок размер от този, който фактически му е изплащан и издавал фактури за същия/.

Поради неоснователност на главният иск счита за неоснователен и искът за плащане на обезщетение за забавено изпълнение.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва, като неоснователни възраженията по иска изложени в отговора на ответника. Включително излага, че изпълнил точно задълженията си по договора, като с допълнителната искова молба е представил Плана за организация и тактика на охранителна дейност и функционалните задължения за служителите от охраната, писма до РУ на МВР и списък.

Възразява, че за срока на действие на договора ответникът не възразил нито веднъж, че е налице неизпълнение, което съставлява признание, че ищецът е изправна страна по същия.

Възразява и, че многократно управителят на ищцовото дружество разговарял с управителя на ответното дружество за плащане на възнаграждението по договора в пълният, индексиран размер по чл. 5,2, от същия, като последният винаги го уверявал, че в момента има финансови затруднения и като бъдат отстранени ще изплати задълженията в пълният размер, но плащане не последвало.

В допълнителният отговор на исковата молба ответникът поддържа вече изложените възражения. Оспорва като антидатиран и съставен само с оглед процеса Плана за организация и тактика на охранителна дейност и функционалните задължения за служителите от охраната представен с допълнителната искова молба.

Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Сключеният между страните договор по правната си същност е договор за услуга и като такъв е подвид на договора за изработка. По силата му едната страна – изпълнител се задължава спрямо другата – възложител да осъществи определена услуга или пакет от услуги – в случая охрана, а другата страна - да плати възнаграждение.

При изпълнението на услугата изпълнителят е длъжен да следва указанията на възложителя, както и да положи необходимия труд и усилия, да изразходва време, да приложи своите знания и умения при извършване на услугата. Изпълнителят носи отговорност за всяко виновно нарушаване на посочените задължения., както за пълно неизпълнение, така и за лошо или забавено изпълнение и дължи обезщетение за причинените на насрещната страна вреди.

Задължение на възложителя, в чиято полза се извършва услугата, е да заплати възнаграждение, да предостави необходимите материали и документи, без които другата страна не би могла да осъществи услугата, както и да даде указания за нейното изпълнение.

Предметът на договора за охрана като подвид на договора за изработка е дължим резултат - денонощна физическа охрана на обект по Договор за охрана от 01,03,2020г.

За да се приеме, че предявените искове са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. че е изправна страна по договора; 2. че ответникът не е изпълнил; 3. размерът на дължимата сума.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител е сключен Договор за охрана от 3

01,03,2020г., на обект: „Птицецентър № 17“, находящ се на 8 км. от гр.Славяново, обл.Плевен, прекратен след уведомление от ищеца, по взаимно съгласие на страните, считано от месец септември, 2025г.

Съгласно чл. 5.1., 5,2, 5,3, и 5,5,, от договора месечното възнаграждение е в размер на 2950,00лв. без ДДС, обвързано непосредствено с минималната работна заплата.

Възнаграждението автоматично се коригира със същия процент, с който е променена минималната работна заплата. Дължимо е на пето число на следващият месец, като при просрочие се дължи лихва в размер на законната лихва за срока на забавянето.

Безспорно е и съдът приема за установено, че ищецът, като изпълнител е издал фактури за периода от месец януари, 2023г. до месец декември, 2024г. включително за всяко месечно възнаграждение по Договор за охрана от 01,03,2020г., всяка за сумата 2950,00лв. без ДДС и ДДС в размер на 590,00лв., които ответникът, като възложител е заплатил в срок.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на реално изпълнение или за лошо изпълнение на ищцовото дружество. Това на първо място е така, т.к. възраженията за липса на реално изпълнение или осъществяване на реални фактически действия по охрана за срока на договора едновременно с възражения, че за ответника, като възложител било достатъчно за същият срок на третите лица да е известно, че обекта се охранява от ищцовото дружество за да няма посегателства върху него, с което фактически се постига ефекта на охрана на обекта, което е и предмет на договора, са взаимно изключващи се. От друга страна не се твърди, а и не се установява по делото ответното дружество да е направило възражение за липса на реално изпълнение или за некачествено изпълнение на процесния договор за физическа охрана веднага след получаване на фактурите и плащане на базовата цена, по които се търси плащане в настоящото производство на разликата до индексираната цена. Доколкото не е установено наличието на изрични възражения за неизпълнение от страна на възложителя без значение е дали реално е осигурена от изпълнителя „надежна охрана“ на обекта, съставен ли е и съгласуван ли е с възложителя План за организация и тактика на охранителна дейност и функционалните задължения за служителите от охраната, извършени ли са необходимите инструкции -съгласувани с възложителя, съставен ли е Правилник за пропускателен режим и вътрешния ред на територията на обекта, осигурени ли са необходимите технически съоръжения за охрана и бърза връзка с поделения на МВР и др. Установено е със събраните писмени доказателства и заключението по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло обратното: че с представяне на фактурите, а по някои от тях и преди получаването им възложителя е плащал фиксираната в същите цена за осъществените услуги. Договорът е бил изпълняван от двете страни в продължение на години, като възложителя е плащал цената за услугата по издадените от изпълнителя фактури без възражение по изпълнението, от което може да се направи изводът, че страните са приели договорът да произведе действие дори без наличието на изброените документи и действия.