Протокол № 250 от 07.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 250 гр. Сливен, 06.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100369 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата м. И., редовно призована, не се явява, за нея се явява J с адв. Г.

Р. АК- София и адв. П.Т. АК – Ямбол, редовно упълномощени от по-рано.

Ищцата С.Б., редовно призована, се явява лично и с адв. Г. Р. и адв.

П.Т. упълномощени от по-рано.

За ответника „ДЗИ Общо застраховане” АД, редовно призован, няма представител.

Адв.Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Р.: Поддържам исковата молба, като с оглед липсата на отговор на искова молба, липсата на взето становище от ответника за днешното с.з. и липсата на процесуален представител, който да е ангажиран за днес, считаме, че са налице предпоставките на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, поради което молим да намерите исканията ни за вероятно основателни, вземайки предвид всички доказателствата към исковата молба, изрично посочените декларации по отношение търпените болки и страдания, а за втората ищца и наличието на особено близка връзка с починалия, да постановите неприсъствено решение в настоящото ОСЗ.

По направеното искане съдът намира, че не са налице условията за 1 постановяване на неприсъствено решение, въпреки, че ответната страна не е депозирала в срок писмен отговор и че не се явява и представлява в днешното с. з, без да е посочила основателна причина за това, тъй като от представените доказателства, дори и да може да се направи извод за вероятната основателност на исковете, не може същите да бъдат установени от представените до момента доказателства по размер.

С оглед изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за постановяване на неприсъствено решене.

Адв. Р.: В такъв случай, заявявам, че поддържаме всички наши доказателствени искания, които сме релевирали до момента. Единствено по отношение на петимата ни допуснати свидетели за неимуществени вреди, то заявявам ще редуцираме същите до трима на брой.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

Ищците м. Б. И. и С. Й. Б. твърдят в исковата си молба, че са съответно майка и сестра на Б.Й.Б. – починал на 18.11.2020 г. Твърдят, че на същата дата, около 17.25 ч., по път II-55 при 93+100 км. Област Сливен настъпило ПТП, при което лек автомобил с марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № СН 88 16 КА, управляван от М.Е.К. ударил Б.Б., който управлявал велосипед.

Твърдят, че водачът управлявал лекия автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена скорост, не се съобразил с атмосферните условия и пътната обстановка и виновно причинил процесното ПТП. Твърдят, че в резултат на травмите от удара между лекия автомобил и тялото на велосипедиста, същият е починал. По отношение на същото било образувано наказателно производство прокурорска преписка 2194/2020 г. по описа на ОП – Сливен, ДП № 539/2020 г. по описа на РУП – Н.З., което към настоящия момент не било приключило.

Твърдят, че отговорността на водача управлявал МПС, с което е причинено увреждането, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД към датата на ПТП.

Твърдят, че на 25.11.2020 г. предявили пред ответника застрахователна 2 претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като представили необходимите документи. Твърдят, че застрахователят изисквал допълнително представяне на доказателства от досъдебното производство и банкова сметка, като с молба от 22.12.2020 г. му представили всички материали, с които разполагат.

Последвал отговор от 06.01.2021 г. за изискване на допълнителни доказателства, които не могли да му представят, поради липсата на такива.

Поради което не се стигнало до извънсъдебно уреждане на спора.

Твърдят, че в резултат на смъртта на техния син и брат преживели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта, че са загубили същия. Твърдят, че тримата заедно са живели в едно общо домакинство, като нито починалият, нито ищцата са имали собствени семейства и тримата са се грижили един за друг, като починалият е работил, с добро възнаграждение и осигурявал комфорта в семейството. Твърдят, че са разчитали за всичко на неговата подкрепа като мъж и той бил глава на семейството им. Твърдят, че много тежко преживели загубата му, като имали нарушения на съня, кошмари, тревожност и чувство за преживяване на събитието отново и отново, силно сърцебиене, учестено дишане, гадене и изпотяване. Преживяли стрес и силен дискомфорт. Имали лоша концентрация, раздразнителност и главоболие.

Считат, че и двете попадат в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за претърпените неимуществени вреди от описаното непозволено увреждане, като молят съда да осъди ответника да заплати на първата от тях сумата 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск от 250 000.00 лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Да осъди ответника да заплати на втората от тях сумата 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск от 100 000.00 лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ, 3 считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените разноски.

Ответникът не е де позирал в срок писмен отговор.

Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, чл. 429 от КЗ, чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ.

В тежест на ищците е да докажат твърденията си в исковата молба за факта на настъпило ПТП, за смъртта на техния наследодател, за пряката причинно-следствена връзка между увреждането и смъртта му, за наличието на виновно поведение от страна на лицето причинило ПТП, за обстоятелството, че е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за обстоятелството че са отправили застрахователна претенция в срок, за вида, характера и интензитета на търпените от тях неимуществени врещи, за наличието на изключително близка връзка между починалия и ищцата С.Б. и наличието на неимуществени вреди, причинени от неговата смърт, извън кръга на обичайните такива за тази степен родство.

Липсват обстоятелства, които се признават между страните и не се нуждаят от доказване.

В момента от служител на съдя е представена молба, получена по пощата, от ответника „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, в която представител по пълномощие юриск. Д.З. заявява, че не може да се яви в с.з. и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва изцяло иска по основание и размер, като счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва механизма на ПТП и противоправното поведение на водача. Твърди, че виновен за настъпването на ПТП е велосипедиста – наследодател на ищците. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването му. В условията на евентуалност оспорва иска по размер. Оспорва активната процесуална легитимация на ищцата С.Б.. Оспорва иска за законна лихва като ацсесорен на главния иск и прави доказателствени искания за допускане и назначаване на експертиза, както и един свидетел в режим на призоваване.

Адв. Р.: Не възразявам по така представения

4 от Вас доклад.

По отношение на молбата на ответника вземаме следното становище: На първо място молим да цените същата с оглед предвидените в чл. 131 от ГПК преклузии, а именно по отношение релевираните оспорвания, възражения, съпричиняване, за материална легитимация, всички които намираме за преклудирани на този етап от процеса. В тази връзка по отношение на доказателствените искания и в конкретика Авто-техническата експертиза, с изключение на първите два въпроса, се противопоставям на това искане. С исковата ни молба сме поставили точно въпроси какъв е механизмът на ПТП.

Доказателственото искане след втория въпрос натам е в насока защитна линия за установяване на съпричиняване, което не е надлежно релевирано и само и единствено би затруднило процеса и би възложило ненужно по-голям обем работа на вещото лице. Противопоставяме се и на доказателственото искане за разпит на свид. Митко Коев. На последно място е посочен електронен адрес от ответника, правя искане по чл. 50 ал. 2, вр. чл. 38 ал. 2 от ГПК последващото уведомяване на страната да се извършва по електронен път. В този смисъл имаме повод да посочим и наш имейл адрес.

Във връзка с изложеното становище съдът намира, че в първото с.з. страната, въпреки, че не е депозирала писмен отговор, може да изрази становището си по предявения иск, както и становище по доказването на фактите и обстоятелствата твърдени от ищеца. В същото време направеното възражение за съпричиняване е преклудирано, тъй като същото е можело да бъде заявено до момента на изтичане на срока за подаване на писмения отговор, поради което същото не следва да бъде прието за съвместно разглеждане.

Доколкото направеното доказателствено искане касае доказване на главните факти в производството, а именно механизма на ПТП, мястото на удара, както и поведението на участниците в ПТП, същото е допустимо, относимо и своевременно извършено, и дори страната да не беше направила доказателствено искане във връзка с направеното оспорване на механизма, съдът в настоящото заседание може да й укаже, че не сочи доказателства за това, тоест искането е допустимо.

В частта касаеща възражение за съпричиняване, искането е недопустимо, но съдът следва да възложи задачата, така както е формулирана по искането на ответната страна, тъй като контролът на обстоятелството дали 5 възражението е действително преклудирано се извършва едва с акта по същество и следва да бъдат събрани всички поискани доказателства.

С оглед изложеното и във връзка с депозираното становище, съдът О П Р Е Д9 Е Л И :

ДОПЪЛВА доклада по делото с възраженията на ответника за оспорване на предявения иск по основание и размер и с твърдението му, че липсва непозволено увреждане и че втората от ищците не разполага с материално право на иск.

По направеното искане от ответника за разпит на свидетел намира същото за относимо и допустимо и своевременно направено, тъй като същото е направено в първото с.з., поради което

ОПРЕДЕЛ И:

ДОПУСКА изслушването на свидетеля М.Е.К., който да се призове за следващото с.з. на адрес: гр. Н.З., ул. „З. № 15 вх. Б ап. 14 при депозит в размер на 30 лв., вносим от ответника по сметка на СлОС.

По направеното искане от пълномощника на ищеца за електронно призоваване на страните в настоящото производство намира същото за относимо и основателно, поради което

О ПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩЕНИЯТА и призовките до двете страни по делото да бъдат изпращани на посочените електронни адреси.

Съдът сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Р.Б.Н. – 61 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство Р. И. С. – 44 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство Г.К.Т. – 65 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът отстрани свидетелите от залата.

Свид.Р. Н. предупредена за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: м. и С. са ми съселянки. Познавам ги добре от цял 6 живот. Аз съм кметски наместник на с. Р., а м. работи при мен и я виждам всеки ден. Семейството им се състоеше от м. - майка, Б. - син и С. – дъщеря.