Решение № 16159 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16159 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110113877 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 46, чрез адв. П. В., срещу Л. С. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „, с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2414, 39 евро – главница по договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13917/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, чрез адв. А. Г., с който оспорва иска по основание и размер.

В исковата молба се твърди, че на 11. 04. 2017 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответникът бил сключен договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., по силата на който на Л. С. Г. бил отпуснат кредит в размер на 2570 евро. С предоставянето на посочената сума на кредитополучателя кредиторът изпълнил основното си задължение по договора за банков кредит. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 30 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 101,83 евро, в срок до 30.08.2019 г. Въпреки настъпването на посочения падеж предоставеният банков кредит не бил погасен изцяло, като непогасена останала главница в 1 размер на 2414,39 евро и договорна лихва в размер на 124,11 евро. В договора за кредит се съдържала изрична клауза, даваща право на кредитодателя да прехвърли вземанията си по договора. На 19.12.2019 г. с договор за прехвърляне на вземания „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлило на „С. Г. Груп“ ЕАД вземанията си към ответника по процесния договор за кредит. От своя страна, на 11.12.2020 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърлило на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесните вземания, като за така извършената цесия ответникът бил надлежно уведомен от цесионера, за което последният бил надлежно упълномощен. Освен това се твърди, че към исковата молба се прилага уведомлението за извършената цесия. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13917/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв. А. Г., оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Излага твърдения за нередовност на исковата молба, доколкото претендираната от ищеца сума била в по-малък размер от главницата по договора, но не било посочено на какво се дължи тази разлика – дали защото се предявява частичен иск, или защото се твърди погасяване на част от главицата. Прави възражение за погасяване по давност на вноските с падеж, съгласно погасителния план от 11.04.2017 г. до 30.01.2019 г.

Съдът е възложил на ищеца да докаже: наличието на валидно договорно правоотношение между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, възникнало по силата на договор за банков кредит № 000LD R033513/11.04.2017 г., което е съществувало през процесния период; обстоятелството, че ответникът е усвоил договорената сума в пълен размер; размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост; извършените прехвърляния на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за двете прехвърляния, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение; всички факти, на които основава своите искания или възражения. По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. В тежест на ответника е възложено да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно - счетоводна експертиза се установи, че на 11. 04. 2017 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника Л. Г. е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., при следните условия: размер на кредита - 2 570 евро, договорна лихва – 484.76 евро; лихвен процент – 14% до 30.08.2018г.; годишен процент на разходите – 15.64%; такса разглеждане на искането – 25.00 лева; обща стойност на всички плащания – 3 067.54 евро /по ПП/, по 2 договор - 3 066.36 евро; Срока на заема е 30 месеца. Размера на месечната погасителна вноска е 101.83 евро, като първата вноска е с падеж на 11.04.2017г., а последна вноска е с падеж на 30.08.2019г. На 11. 04. 2017г. кредитът е усвоен от Л. С. Г.. Сума в размер на 2 570.00 евро е преведена по разплащателна сметка с IBAN BG58FINV91501016985397 при „Първа инвестиционна банка“ АД за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта с № 000СС-R-046925/17.04.2013г.

На 19.12.2019г. е сключен Рамков договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517. На 11.12.2020г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С. Г. Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 ищец. На това основание се претендира от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и настоящото вземане, което е прехвърлено от цедентите по двата договора на цесионерите. В Приложение 1 към договора за цесия от 11.12.2020 г., на ред 2841 /лист 32 от материалите по делото/ фигурира размера на дълга на Л. С. Г. към ПИБ АД към дата 10. 12. 2020 г., а именно: 6 887.99 лв. (3 521.77 евро), от които главница 4 722.06 лв. (2 414.35 евро) и лихви 2 165.93 лв. (1 107.42 евро). Последните две плащания от ответника са извършени на 29.06.2017г. и 30.06.2017г., с които са погасени главница по вноска 1 и 2, съответно с падеж 11.04.2017г. и 30.04.2017г.

Плащанията са в общ размер на 209, 61 евро и вещото лице е констатирало, че от 3-та вноска, с падеж 30.05.2017 г., нататък няма постъпили плащания. Рекапитулацията на претенцията на ищеца към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.02.2022 г. е следната: 2414, 35 евро - главница; 429, 61 евро - договорна лихва и 735, 68 евро наказателни лихви.

Видно от копие на платежен документ от 16.02.2026 г., депозиран по делото от пълномощникът на ответника, ведно с молба вх. №50091/16.02.2026 г., претендираното от "ЕОС матрикс" ЕООД от Любомил С. Г. вземане за главница по процесния договор в размер на 2414, 39 евро е платено на 16.02.2026 г.

При установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Л. С. Г. положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 2414,39 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13917/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Такъв факт от значение за изхода на делото е плащането на претендираната с иска сума в размер на 2414, 39 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., по който ответникът и платец Л. С. Г. е длъжник.

3

Изпълнението на задължението по спорното право съответно плащането на сумата предмет на иска е основание за охвърлянето му в тази част. Ищецът претендира и законна лихва, а с оглед неточното изпълнение на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в тази част искането следва да бъде уважено. На ищеца се дължи законната лихва върху главницата от 2414, 39 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2022 г. до плащането на 16.02.2026 г.

Процесното вземане не е погасено по давност, която за него е 5 - годишна /защото то не е периодично/ и е започнала да тече от изискуемостта му настъпила след датата на последния падеж - 30.08.2019 г. Давността е била прекъсната на 15.02.2022 г. с предявяване на вземането по съдебен ред на осн. чл. 116, ал. 1, б. "б" от ЗЗД, следователно не е изтекла.

По разноските:

Плащането на процесното задължение от ответникът в хода на съдебното дирене не е основание за неплащане на ищеца на сторените от него разноски. Действително преди съдебното предявяване на вземането по процесния договор, то е било по - голямо по размер, както сочи и пълномощникът на ответника и по негови твърдения това е причината то да не бъде платено, но по силата на чл. 78, ал. 1 от разноски се дължат на ищеца в сторения от него размер от 383, 47 евро /750 лв., от който: по 100 лв. д. т. в двете производства, 400 лв. възнаграждение на вещо лице, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез адв. П. В., срещу Л. С. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено спрямо Л. С. Г. съществуването на вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за сумата от 2414,39 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 000LD-R-033513/11.04.2017 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Л. С. Г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 13917/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, като по иска в останалата част признава вземането за законната лихва върху главницата от 2414, 39 евро, считано от 15.02.2022 г. до изплащането му на 16.02.2026 г.

ОСЪЖДА Л. С. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „да плати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сторените по делото разноски в общ размер на 383, 47 евро 4

/750 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2 - седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5