Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1664 от 04.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25385/2021
Вид
Решение № 1664
Подписан
04.03.2022
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. М. при участието на секретаря Т. Й. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №

20211110125385 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3 150,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; 393,01 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 19.07.2019 г.; 53,21 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г.; 10,97 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 43624/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2019 г.

Ищецът .. твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата М. К. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. В, ап. 49, с аб. № 268342, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и 1 обезщетение за забава върху всяка от главниците. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. К. П., действаща чрез законния си представител - К. АР. П. /баща/, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано да е собственик или ползвател на процесния имот, респ., да има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него. В тази връзка посочва, че не е наследник на Марийка Димитрова, починала на 29.06.2010 г., а само на Гергана П., починала на 25.10.2008 г., поради което би могла да отговаря единствено до размера на съответната идеална част, наследена от последната. Оспорва процесният аб. № 268342 да се води на нейно име. Оспорва да е монтиран годен измервателен уред, който да е преминал метрологичен контрол. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва извършването на услуга за дялово разпределение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .. изразява становище, че дяловото разпределение е законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата М. К. П. се легитимира като носител на 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същата се явява потребител на топлинна енергия по отношение на него. Най-напред, от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 71, том 2, нот. дело № 271/1992 г. /л. 18-19 от делото/ се установява, че на 23.09.1992 г. ... е признат за собственик на процесния апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. В, ет. 3, ведно с прилежащото избено помещение № 8 и 0,332 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, върху който е построена, предоставен му като 2 обезщетение за отчужден от него друг личен имот. Отделно от това, от представената по делото молба от „... от 23.09.1992 г. /л. 17 от делото/ става ясно, че по отношение на апартамент № 49, находящ се в .., е вписана законна ипотека за обезпечаване на отпуснатия в полза на ... паричен заем за жилищно кредитиране. По делото не се твърди, а и не се доказва, че към момента на осъществяне на придобивната сделка от 23.09.1992 г. посоченото лице е било в брак, поради което съдът изключва възможността за придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност при презумпция за съвместен принос. Ето защо, следва да се приеме, че въз основа на констативния нотариален акт за собственост от 23.09.1992 г. .. се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 49, за който се отнася исковата претенция. На следващо място, видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 1648/13.11.2018 г. /л. 15 от делото/ собственикът на имота е починал на 31.10.2000 г., оставяйки за свои законни наследници по закон - ... съпруга и .. - дъщеря, всяка от които е станала носител на включените в наследството на наследодателя си имущества в т. ч. и процесният имот, поради което на основание чл. 9, ал.

1 ЗН всяко едно от посочените лица е придобило по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. След смъртта на .. на 25.10.2008 г. притежаваната от нея 1/2 идеална част е била наследена от съпруйа К. АР. П. и дъщеря М. К. П., при което всеки от тях е станал носител на по 1/4 идеална част от собствеността върху процесния апартамент, а след смъртта на баба си на 29.06.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1 ЗН ответницата П. е наследила и притежаваната от нея 1/2 идеална част от същия. По делото няма данни относно осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна в обема от правата в съсобствеността върху процесния апартамент № 49 на посочените погоре лица, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент М. К. П. се легитимира като носител на общо 3/4 идеални части от същя. Ето защо, съобразно действащата нормативна уредба тя се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава съобразно размера на дела си, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо. Ирелевантно е и на чие име се води партидата, респ. абонатният номер за съответния топлоснабден имот, тъй като ЗЕ свързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост, каквото в случая е установено от ищеца. В същото време обаче, той не е ангажирал доказателства по делото, въз основа на които да се приеме, че отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана за повече от така установената квота - 3/4.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент № 49 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от 3 топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.09.2002 г., списък към него, договор от 02.10.2002 г. /л. 21-25 от делото/, представените констативни протоколи за извършен отчет и справки за топлинна енергия /л. 70-72 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ...