Решение № 22727 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22727 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110140910 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Д. П. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9695/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в ****************, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от 1 датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ДИРЕКТ“ ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 45,07 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.02.2025 г., сумата от 3,07 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 07.02.2025 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че в случая са нарушени редица европейски директиви и регламенти, подробно посочени в отговора. Излагат се доводи, че фактурираната дължима сума за топлоенергия не отговаря на реално потребената и е значително завишена. По отношение на изравнителните сметки се поддържа становище, че представляват изходящи от ищцовата страна частни документи, в които не е ясен начина на изчисляване и изготвяне. Прави се и възражение за погасяване на част от претендираните в производството суми по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява становище по същество на спора. Сочи, че абонатът е на дистанционно отчитане, поради което за него не се съставят главни отчети/протоколи поради неосигурен 2 достъп. Представя изготвените индивидуални справки и документи относно сертифицирането на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 9695/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 45,07 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.02.2025 г., сумата от 3,07 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 07.02.2025 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 102610/30.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 9695/2025 г. по описа на СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложените по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот е, че през периода 1993 г. до 22.02.2022 г. ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, като по негова молба от 19954 г. му е открита партида на горепосочения адрес.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото 3 лице-помагач документи е констатирало, че през исковия период сградата, в която се намира недвижимия имот е била с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител Директ ООД е извършил дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че в ап.78 има прикачени към отоплителната инсталация на сградата пет отоплителни тела, окомплектовани с уреди за дялово разпределение, а топлата вода се отчита по два водомера. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по партидата на имота неплатените суми за процесния период възлизат на сумата от общо 48,14 лева, в т.ч. сумата от 3,07 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 15,02 лева, в т.ч. 1,09 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по 4 силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

В конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства – два нотариални акта, в които са обективирани договори за покупко-продажба, безспорно се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот. С оглед предходното през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.