Решение № 2471 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2471 гр. С., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100103092 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца А. К. П. срещу ответника ЗАД „АРМЕЕЦ” обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП) настъпило на 09.11.2024 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 05.12.2024 г., до пълното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 09.11.2024 г. ПТП в гр.

С., по вина на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди. Поддържа, че деликтната отговорност на Р. Й. П. - водач на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ******** е била обезпечена от ЗАД „АРМЕЕЦ” чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.

Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ” 1 е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда твърдения за съпричиняване, като твърди, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 32, ал.1 и чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 06.10.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №667/09.11.2024 г., съставен от мл. инсп. Кристиян Асенов – дежурен ТПТП - „ОПП“ – СДВР, се установява, че на 09.11.2024 г., около 8.24 часа в гр.

С., на бул. „Д********, лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, управляван от Р. Й. П. се движи по бул. „Д-р П.Дертлиев“ с посока на движение от бул. „П.Владигеров” към околовръстен път, и срещу бл. 541 участва в ПТП с пресичащия от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходец А. К. П..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля Р. Й. П. (водач на лек автомобил с марка 2

„Фолксваген Пасат” с рег. № ********), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с управляваното от него МПС на 09.11.2024 г. около 8.25 ч. се движел с около 30 – 40 км/ч по бул. „Д-р П.Дертлиев“ към околовръстен път, когато пред бл. 541 ударил жена, която се намирала на пътното платно. Свидетелства, че не е забелязал жената, преди настъпване на удара, и не могъл да избегне настъпването му. Сочи, че ударът настъпил на пътното платно, на около 15-20 м. преди пешеходната пътека.

От показанията на свидетеля В.П.В., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че на влизане от околовръстен път в посока ж.к. „Люлин” свидетелят видял как жена, която пресичала улицата от тротоара към трамвайната спирка, била ударена от лек автомобил. Сочи, че преди настъпване на удала жената се придвижвала с нормален ход, и не е тичала, като се намирала на пътното платно преди пешеходната пътека.

От показанията на свидетеля Н. В. Т. се установява, че е бил очевидец на ПТП, което настъпило през 2024 г., около 8.30 ч., пред бл. 541, в ж.к.

„Люлин”. Свидителства, че от терасата на жилището си видял, как на около 20 м. от пешеходната пътека, пешеходка тичала на пътното платно в посока на трамвайната спирка, когато била ударена от лек автомобил.

От показанията на свидетеля С.Й.П., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП ищцата била неподвижна и изпитвала силни болки в областта на таза и краката. След като била оперирана, била неподвижна дълго време и имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, след което се наложило да бъде оперирана за втори път.

Около половин месец след втората операция ищцата запознала да се придвижва първоначално с проходилка и в последствие с патерици. От месец май 2025 г. ищцата започнала да се придвижва с бастун, като и към настоящия момент продължавала да изпитва болки в десния крак и да накуцва.

Свидителства, че след ПТП-то ищцата имала проблеми със съня и сънувала 3 кошмари. Опитала да се върне на работа, но не можела да изпълнява пълноценно задълженията си.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р Б. К. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания - комплексна травматична увреда на таза, изразяваща се във фрактури на горните клонове на двете срамни кости (пубис), на долния клон на срамната кост вляво, както и на лявата латерална маса на сакрума (Fractura pelvis - rami superioris ossis pubis utriusque, ramus inferior ossis pubis sinistri et massae lateralis sinistri ossis sacri), които са довели в съвкупност до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ТАЗА“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. При хоспитализирането на ищцата А. К.

П. в Общо неврологично отделение към УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД е установено увреждане на общия перонеален (фибуларен) нерв вдясно (n. fibularis communis dextri).

Описаната комплексна травма на тазовия пръстен, включваща фрактури на двете срамни кости и сакрума, е лекувана оперативно посредством открита (кръвна) репозиция и вътрешна фиксация с плака и винтове за предния тазов отдел и илиосакрални винтове за задния. Този начини на лечение предполага обичаен срок за зарастване на този тип счупвания около шест до осем месеца, а пълно възстановяване и завръщане към нормалните дейности от ежедневието се постига обикновено към осмия - деветия месец от получаването на травмата. В конкретния случай, пълна консолидация на всички счупвания на таза е постигната на седмия месец след травмата, до когато е било осъществявано и проследяването на процеса на костно срастване чрез контролни рентгенографии, провеждани в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД.

Вещото лице е констатирало по отношение на локалния статус, свързан с процесните травматични увреждания в областта на таза, че при ищцата е налице пълно възстановяване и зарастване на всички фрактури. Въпреки това, описаните патологични находки, изразяващи се в ограничен обем на движенията в дясната тазобедрена става, тежка периферно–стволова увреда на n. fibularis dex. и лека аксонална увреда на n. fibularis sin., въпреки 4 отстраняването на ятрогенната причина за тяхното настъпване, същите могат да се приемат за дефинитивни. С голям процент на вероятност неврологичният дефицит на долните крайници ще търпи негативно развитие за в бъдеще поради наличието и на дегенеративни изменения в лумбалния отдел на гръбначния стълб на пострадалата.

При пострадалата лечението на фрактурите на таза е приключило с пълна консолидация на всяка една от тях, но за пълно възстановяване на общото състояние не може да се говори, поради персистиращия неврологичен дефицит в долните крайници, изразяващ се в тежка периферно–стволова увреда на десния перонеален нерв и лека аксонална увреда на левия.

Болките и страданията на ищцата са били най-силни в периода между настъпването на описаната по-горе комплексна фрактура на тазовия пръстен и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. В конкретния случай обаче, периодът през който пострадалата е търпяла болки с по-изразен интензитет и сила, е бил по-дълъг от обичайния поради наличието на ятрогенно засягане на нервните коренчета в областта на сакрума, предизвикано от малпозицията на двата илиосакрални винта. Със сигурност ищцата ще продължава да търпи болки в засегнатите области на тялото и за в бъдеще, особено при промяна в климатичните условия и смяна на сезоните, както и при по-тежки физически натоварвания.

От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено от вещото лице доц. д-р инж. А. А., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че процесното ПТП е настъпило в ж.к. Люлин, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ срещу блок № 541, в района на обръщалото на трамвайна линия №8, като лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” се движил по бул. „Д-р Петър Дертлиев“ в посока от бул.

„Панчо Владигеров към „Околовръстен път“, със скорост около 40 км/ч .

Пострадалата пешеходка е пресичала бул. „Д-р Петър Дертлиев“ на около 1718 м след ул. „Поручик Григорий Загорски“, в посока от бл. 541 към трамвайната спирка, на платното за движение на движение на място, което не е предназначено, нито обозначено за движение на пешеходци, на 29 м. преди пешеходната пътека, и е трябвало да пропусне автомобила да премине.

5

Вещото лице е посочило, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез своевременно аварийно спиране. Пешеходката е имала възможност да не допусне настъпване на произшествието, ако е предприела пресичане по сигнализираната и маркирана повдигната пешеходна пътека, която и осигурява предимство. Независимо къде пешеходката е пресичала на пътека или извън такава, ако се е огледала внимателно е имала възможност да види приближаващия я от ляво автомобил.

Мястото на удара на пешеходката по дължина на пътя е на 17,5 м след ориентира, а по широчина е на 2,80 м вляво от десния бордюр. Опасната зона за спиране на автомобил Фолксваген Пасат при движение със скорост 40 км/ч е 23,79 м кръгло 24 м. метра, а при скорост 50 км/ч е 32,30 метра. Вещото лице е посочило, че ударът за водача на автомобила е предотвратим при бавен и нормален спокоен ход на пешеходката, а при бърз ход и тичане ударът е непредотвратим за водача на автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.