Определение № 309 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500217 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Д. Г. Б. от АК Пловдив, гр.Пловдив, ул.Райко Даскалов №68, ет.3, офис 4 срещу определение № 15208/05.12.2024г. постановено по гр. дело № 17318/2023г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молба вх.№113107/05.11.2024г. на адв.Д. Б. за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото се адвокатското възнаграждение е съобразено по размер с правната работа и пазара на юридически услуги в България иска сесъщото да се увеличи на 800 лева.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото «Ай Ти Еф Груп» АД, със седалище в гр.София, с която жалбата се намира за неоснователна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.Д. Б., че в казуса следва да се определи адвокатско възнаграждение на минимума на предвиденото в НМРАВ. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен. Съдебният акт е също така съобразен с интереса по делото и правната тежест на казуса. Правната тежест на казуса е много ниска, защото практиката по подобен род дела е ясна и неизменна в настоящия съд. Материалният 1 интерес по делото е 238 лева, при което размера на присъдения адвокатски хонорар на жалбоподателя от 350 лева е напълно справедлив и съразмерен на материалния интерес по това дело. Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15208/05.12.2024г. постановено по гр. дело № 17318/2023г. по описа на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2