Решение № 208 от 25.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ичка Д. Славкова

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Д. К. Д. като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100601023 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат А. А. -ВАК, като защитник на подсъдимият Х. П. М. против присъда № 4 от 21.03.2022 г., постановена по НОХД № 315 по описа за 2020 г. на Районен съд- гр.Девня- IV състав.С горната присъда Районен съд-Девня е признал подсъдимия Х. П. М. с ЛНЧ:

********** за виновен в това, че на 05.05.2019 г., в гр.Девня,обл.Варна, причинил средна телесна повреда на Т. М. П. , изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на тялото й в дясно и на лявото рамо,избИ.е на седми долен десен зъб,обусловили трайно затруднение във функциите на дъвченето и говоренето за период от около 2 месеца,поради което и на основание чл.129,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.54,ал.1,т.1 от НК ,като му наложил наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Признал го за виновен и

1 за това,че на

05.05.2019 год.в гр.Девня,обл.Варна се заканил с убийство на Т. М. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването му ,поради което и на основание чл.144,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е групирал наложените наказания, като е определил едно общо-най-тежкото-„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия и граждански ищец Т. М. П. сумата от 2 000/две хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /физически болки и страдания/ за Д.ието по чл.129,ал.1 от НК, ведно със законната лихва,считано от 05.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил гр.иск до 20 000/двадесет хиляди/лв. като неоснователен и недоказан.

В законния срок присъдата е обжалвана от адв.А. А.-ВАК, като защитник на подс.М.,счита акта на първоинстанционния съд-присъдата като неправилна и незаконосъобразна,необоснована и постановена при липса на мотиви. Счита, че обвинението е останало недоказано при така събрания по делото доказателствен материал.

Акцентира върху това, че първоинстанционният съд се е доверил на заинтересованите показания на свидетелите Д. Д.-полицейски инспектор,свид.А. П.а –дъщеря на пострадалия и Г. Хр. .Като най-вече съдът не е отговорил в мотивите си ,защо и как е приел за осъществен състава на чл.144,ал.3 от НК,най-вече предвид изложените драстични противоречия и най-вече пострадалия не е заявил ,че заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Освен това не основателно от съдът е било отказано издирването на свидетеля С.

Т. ,тъй като не е бил намерен, а останалите били неустановени. Въз основа на изложеното моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, вследствие на което подсъдимият да бъде оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен или алтернативно да се отмени и върне делото за ново разглеждане,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на 2 обвиняемият.Въззивната жалба е подадена в законосъобразна,но по съществото си е неоснователна. срок и изцяло

В изявленията на повереника на гр.ищец Т. П.-адв. В. Ш.-ВАК, се посочва, че фактите, възприети от районния съд са правилно установени, въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ както на всички свидетелски показания, така и на съдебномедицинската експертиза и е достигнал до правилния извод за авторството на Д.ието и неговия механизъм.

Според адв.В. Ш. липсват основание, които да мотивират промени в първоинстанционния акт, въз основа на което моли въззивния съд да потвърди постановената присъда като правилна и законосъобразна,в частта относно наложеното наказание ,така и относно обезщетението по предявеният граждански иск .

В съдебно заседание представителят на държавно обвинение счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и справедлива. Намира фактическата обстановка за безспорно установена, като посочва, че районният съд е анализирал целия доказателствен материал подробно във връзка с фактите, подлежащи на доказване.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – Т. М. П. -адв.

В. Ш., също моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и справедлива. Молят искането на защитата на подсъдимия да бъде оставено без уважение,тъй като няма никакви противоречия за ножа. Защитникът на подсъдимия заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съпричастност на подсъдимия към твърдяното Д.ие, както и за формата на вина – пряк умисъл. Намира за по-вероятен механизмът, описания от подсъдимия, доколкото по делото било установено, че дъщерята на пострадалия според изготвената по делото СППЕ приема твърденията на баба си /свид.М./ за безусловна даденост. По отношение на обвинението по чл.144,ал.3 от НК,съдът е посочил ,че подс.М. е използвал следните закани:“Ще те убия и дъщеря ти ще убия“. А според защитата това противоречи изцяло на казаното от пострадалия,като свид.Т.П. в хода на досъдебното производство е цитирал думите :“ще те наръгам…..Не ме е заплашвал.“Докато свид. А. П.а е казала:“каза,че щял да убие баща ми.“ Въз основа на изложеното моли съда да постанови акт, с който да 3 признае подсъдимия за невиновен, като алтернативно моли да се отмени и върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Х. М. поддържа жалбата на своят защитник,като се явява в съдебно заседание и моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Районна прокуратура – Варна ,Териториално отделение -Девня е повдигнала две обвинения против подсъдимия Х. П. М. :-за престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал.1 от НК за това, че на 05.05.2019 г. в гр.Девня, област Варна, причинил средна телесна повреда на Т. М. П. , изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на тялото й в дясно и на лявото рамо ,избИ.е на седми долен десен зъб,обусловили трайно затруднение във функциите на дъвченето и говоренето за периода от около 2 месеца -на 05.05.2019 год. в гр.Девня ,обл.Варна се заканил на Т. М. П. с убийство и с това заканване е възбудил основателен страх у заплашения за осъществяването му-престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М. изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно: една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Не взема становище по предявения граждански иск.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалият Т. М. П. срещу подсъдимия Х. М. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК, за което последният е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият Т. М. П. е конституиран в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание гражданският ищец Т. П., чрез своя повереникадвокат В. Ш., поддържа предявения граждански иск. Моли съда да потвърди осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да уважи предявения гражданския иск.

4

Защитата на подсъдимия М. моли съда да изключи, като недостоверни, показанията на свидетеля

А. П.а и Г. Хр., депозирани пред първоинстанционния съд, които противоречат на изложената от защитата фактическа обстановка, потвърдена от гласните обяснения на подсъдимия М. и на СППЕ и да приеме, че поведенията и действията на подсъдимия М. не могат да се възприемат като осъществен състав на престъпление по чл.144,ал.3 от НК,предвид изложените драстични противоречия и най-вече поради липса на направено заявление от пострадалия ,че заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.Поради което моли съдът да възприеме неговата теза,че Д.ието е било правомерно и на тази база да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение, като приеме, че той не само, че не е извършил Д.ието, което му се вменява, но на практика каквото и да е друго наказуемо по НК. Моли да бъдат отхвърлени и гражданските искове, които са предявени срещу подсъдимия.

Подсъдимият изразява съгласие със защитника си. При последна дума заявява, че не е виновен и предоставя на съда да реши.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Х. М. е арменски гражданин,със статут на временно пребиваващ чужденец в Р.България,като от няколко години живеел със свои родители в гр.Девня,обл.Варна и сред приятели и съкварталци бил известен като „Р.“.През 2019 год. работил като доброволец във фондация“Лъки хънт“ в гр.Девня,която се грижела за бездомни кучета. На 05.05.2019 год. в ранния следобяд отивал на работа със своя колега-свид.И. В. М. с прякор“Б.“.Двамата се движели със служебен автомобил и и минавали покрай хранителен магазин в кв.“Повеляново“ на гр.Девня,като на една маса до входа бил седнал свид.Т. П. по прякор“ П.“,заедно със колеги от бригада,работеща в с.Крумово/свид.С. М. Т. ненамерен в хода на съд.следствие/.Като видял свид.П. подсъдимият се приближил до него и го попитал какво е правил в с.Крумово След малко време подс.М. и свид.М. потеглили с автомобила ,а гр.ищец свид.Т. П. отишъл в дома на майка си – свид. Б. Тончева М., находящ се в гр.Девня,бул.“Съединение“бл.2 в близост до магазин „СВА“. След няколко часа подс.М. се обадил по телефона на свид.Т. П.,като го попитал къде е ,за да срещнат и да поговорят.Двамата се 5 уговорили за среща пред блока след около пет минути.Като свид.П. слязъл долу заедно с дъщеря си свид.А. П.а .Като когато слезли пред блока на улицата спрял лек автомобил,управляван от свид. М. и от него излязъл само подсъдимият ,който се приближил до свид.П. и му казал да отидат малко встрани. В ръката си държал нож,като и свид.П. го попитал защо носи този нож.Тогава подс.М. нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия-в долната челюст вдясно. Дъщеря му –свид.А. П.а била наблизо и се уплашила много. От удара свид.П. усетил силна болка,при което паднала зъбната му протеза и от устата му протекла кръв.Хванал устата си с ръка и дръпнал дъщеря си към входа,за да я предпази.Държейки ножа в едната си ръка подс.М. казал на пострадалия:“ще те убия и тебе ще убия и дъщеря ти ще убия“.В този момент свид.П. не отговорил на агресията,хванал детето си и го повел към входа, а подсъдимият се качил в автомобила, управляван от свид.М. и двамата потеглили.Случаен свидетел на всичко станала свид.Г. Я. Х. ,живуща в бл.№2,която по това време изхвърляла боклука си и наблюдавала действията на двамата на разстояние от около 15 метра.След като се качил в дома на майка си пострадалия П. и разказал за случилото се и кой го е ударил и двамата отишли до РУ МВР-Девня,където пострадалия подал жалба срещу подсъдимият .След това посетил болнично заведение ,където му била оказана първа помощ. А на следващият ден се срещнал със своя работодател-свид.А. Д. В.,на когото разказал за случилото се.От проведения разговор свид.В. разбрал,кое лице е причинило нараняванията му, и разбрал ,че става въпрос за „а.“. В хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд била назначена и приета комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно свидетелеска годност на свид.А. П.а,която установила по един категоричен начин,че“ Психичното състояние на непълнолетната свидетелка позволява правилно да възприема фактите-обективната действителност,т.е. същата е годна да свидетелства по делото. Дори има извод от вещите лица ,че тя приема твърденията на своя баща и на своята баба,която нарича дори “майка“ и представляват : „всичко за нея“,детето възприема за безусловна даденост.Първоинстанционния съд е кредитирал заключенията по СМЕ и по СППЕ изцяло,доколкото са дали обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат съмнения за тяхната правилност.Относно гласните доказателства пъровинстанционния съд е направил правилен извод,кои 6 показания са противоречиви и е отбелязал,че това са именно:-твърденията на пострадалото лице и неговата непълнолетна дъщеря и свид.Г. Хр.,както и показания на свид. Б. М., Д. Д. и А. В..От друга страна са били твърденията на подс.М. и свид.И. В. М..Като има и двама свидетели ,които въпреки усилията на съда не са могли да бъдат открити за разпит,поради което са били заличени от списъка на свидетелите,а именно –С. М. Т. и И. Т.ов И.ов.Относно гласните доказателства въззивният съд напълно възприема анализа на първоинстанционния съд относно тълкуването на свидетелските показания на свид.Д. Д.,доколкото той е бил полицейски служител и не е извършвал никакви разследвания по делото, а свид.Д. е пресъздал състоянието на пострадалия и то веднага след Д.ието,което може напълно да се възприеме,тъй като съвпада с показанията на пострадалия, неговата дъщеря,свид.Г. Хр. и майка му-свид.Б. М.,както и свид.А. В. /с когото пострадалия е споделил ден по-късно за инцидента./